Решение № 3247 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3247 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20251110128913 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗЕАД "ББ.В.И.Г.” АД против ЗАД „АИГ“ АД, с която e предявен иск с правно основание чл.411 КЗ за сумата от 678.82 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 20.05.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка "Каско" по щета № 470424242448135.

Ищецът ЗЕАД "ББ.В.И.Г.” АД твърди, че на 02.08.2024 г. около 09:25 часа в курортен комплекс С. Б. е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил „Л. *****” с рег.№ *********, и втори участник лек автомобил „Ш. К.”, с рег. № *********, който бил ударен в лявата странична част, поради неправилно извършване на маневра завиване на дясно от първия участник. Вследствие на процесното ПТП били причинени вреди на лек автомобил „Ш. К.”, с рег. № *********, за който към момента на процесното ПТП има сключена имуществена застраховка при ищеца, който твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2199.73 лв. Към ответника била предявена претенция в размер на 2224.73 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., който платил сумата от 1549.91 лв. Ищецът твърди, че гражданската отговорност на другия участник в процесното ПТП е застрахована при ответника, който, след отправена покана за заплащане на платеното обезщетение, не заплатил претендираната сума в цялост. Поради това ищецът претендира доплащане на разликата в обезщетение в размер на 678.82 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба. Претендира разноски.

1

Ответникът ЗАД „АИГ“ АД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба. Оспорва иска по размер. Претенцията била удовлетворена извънсъдебно в размер равен на действителния размер на вредата. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Уважаването на предявения иск предполага доказване на следните правопораждащи факти: наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност – виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и размер на претърпените вреди По реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът е приел за безспорни между страните и поради това за ненуждаещи се от доказване, следните факти и обстоятелства, че наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (полица № ************) досежно лек автомобил марка "Л", модел “*****", рег. № *********, че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка "Каско" по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил „Ш. К.”, с рег. № *********, настъпилото на 02.08.2024 г. пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка "Л", модел "*****", рег. № *********, и лек автомобил марка “Ш“, модел „К", рег. № *********, виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Л", модел “*****", рег. № *********, както и обстоятелството, че ищцовото дружество е заплатило сумите 2199,73 лева – обезщетение за ремонт на лек автомобил марка “Ш", модел „К", рег. № *********.

В настоящия случай не се спори между страните, че всички елементи от фактическия състав на суброгационното право на застрахователя по имуществената застраховка са се осъществили, поради което и съдът е приел за ненуждаещи се от доказване релевантните обстоятелства. Същите се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства – писмени такива и заключението на съдебната автотехническа експертиза.

Спорен е единствено застрахователно обезщетение. размерът на дължимото от ответното дружество

По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал.

2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика 2 дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.

От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция изх. № 217/30.01.2025 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета № 470424242448135 застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в общ размер на 2224.73 лева. Поканата била получена в ответното дружество на 08.02.2025 г., видно от отбелязване върху нея.

От приетите по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 06.08.2024 г., ДКППТП от 02.08.2024 г. и САТЕ се установява, че на 02.08.2024 г. около 09:25 часа в курортен комплекс С. Б. е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил „Л. *****” с рег.№ *********, и втори участник лек автомобил „Ш. К.”, с рег. № *********, който бил ударен в лявата странична част, поради неправилно извършване на маневра завиване на дясно от първия участник. От изслушаната САТЕ се установява, всички увреждания на лек автомобил „Ш. К.”, с рег. № *********, отразени в описа на застрахователя се намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Вещото лице е посочило, че стойността на щетата, определена по средни пазарни цени, към датата на ПТП е в размер на 2142.36 лв., която сума е по-малка от тази по регресната претенция на ищеца към ответника. Към нея следва да се прибавят и 25 лева обичайни ликвидационни разноски на застрахователя за ликвидиране на щета като процесната или дължима е общо сумата 2167.36 лева. Дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарна стойност на вредите към момента на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество. Следва да бъде съобразено извършеното доброволно плащане по щетата от ответника в размер на 1545.91 лева, поради което предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 621.45 лева и отхвърлен за 3 разликата до 678.82 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 20.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 50 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и платен депозит за изготвяне на експертиза в размер на общо 400 лв., от които на ищеца по съразмерност се следва общо сумата от 778.16 лева, а на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (изм. ДВ, бр. 53 от 01.07.2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), от които се следва по съразмерност сумата от 16.90 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на ЗАД „АИ“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.

С, ул. "Ш. П." No 35 да заплати на ЗЕАД„ББ.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „П“ № * сумата от 621.45 лева/317.74 евро, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска - 20.05.2025 г. до окончателното й изплащане, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка "Каско" по щета № 470424242448135, като отхвърля иска до пъпния предявен размер от 678.82 лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 778.16 лева /397.87 евро разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗЕАД„ББ.В.И.Г.“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „АИ“ АД, ЕИК ********, разноски по делото в размер на 16.90 лева/8.64 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4