Определение № 402 от 02.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 402 гр. Варна, 01.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500168 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е за разрешаване на препирня за местна подсъдност, повдигната с определение № 1040/25.01.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 831/2024г. по описа на РС-Варна, между РС-Варна и РС-Благоевград, като последният е прекратил пред себе си производството по депозирано пред него искане на директор на ТД на НАП Варна за разкриване на банкова тайна по реда на чл.62, ал.6, т.3 б.“а“ и „б“ от ЗКИ касателно наличности и операции по открити и закрити сметки на „Ив-М.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград и е изпратил същото за разрешаване от съда по настоящия адрес на ответника РС-Варна.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира следното:

Повдигнат е спор /препирня/ за местна подсъдност между две районни съдилища, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, ето защо компетентен да се произнесе по спора за местна подсъдност на основание чл.122, изр.2 от ГПК е ОС - Варна, като по-горен на съда, който последен е отказал да разгледа делото - РС Варна.

Видно от сезиращото искане на директора на ТД на НАП-Варна, производството пред РС-Благоевград е образувано за разкриване на банкова тайна по реда на чл.62, ал.6, т.3 б.“а“ и „б“ от ЗКИ касателно „Ив-М.“ ЕООД във връзка с извършвана проверка.

С определение № 27/05.01.2024г. сезираният РС-Благоевград е приел, че производството по чл.62, ал.6 от ЗКИ се доближава най-много до охранителните производства по чл.531, ал.3 от ГПК, които се развиват пред съда по постоянния адрес на молителя, поради което е приложил служебно правилата за местна подсъдност, прекратил е производството пред себе си и го е изпратил на местно компетентния съд по седалище на 1 молителя – РС-Варна.

С определение № 1040/25.01.2024г. РС-Варна, след като е приел, че чл.62, ал.7 от ЗКИ не урежда специални правила за местно компетентния районен съд, който да се произнесе по искането за разкриване на банкова тайна и производството не е охранително по своя характер, е направил извод, че приложими са общите правила на ДОПК, поради което местно компетентен да се произнесе по искането е съдът по седалище на дружеството, т.е РС-Благоевград, въз основа на което е повдигнал спор за подсъдност.

По същество на спора за подсъдност съдът приема следното:

Разписаната в чл.62, ал.7 от ЗКИ процедура по разкриване на банкова тайна предвижда, че компетентен да се произнесе по исканията по ал.6 е районният съд, като същото се случва в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му с решение, което не подлежи на обжалване.

Липсва регламентация на местната подсъдност относно произнасянето по исканията , което налага празнотата да бъде преодоляна по реда на чл.46, ал.2 от ЗНА, чрез прилагане на друг нормативен акт, който се отнася до аналогична хипотеза. В случая такава разпоредба се съдържа в ЗСВ, чл.175д, ал.6, изр.2 и предвижда, че Главният инспектор и инспекторите от Инспектората към ВСС могат да искат разкриване на банкова тайна от районния съд, в чийто район е постоянният адрес на лицето, с изключение на случаите, когато е дадено съгласие по чл.62, ал.5, т.1 от ЗКИ. В случая това би бил съдът по седалището на „Ив-М.“ ЕООД, т.е РС-Благоевград.

Отделно от това, производството по чл.62, ал.7 от ЗКИ съдържа едновременно елементи на охранително, но и такива на производство по спорна съдебна администрация.

Действително в хипотезата, при която искането за разкриване на банкова тайна не се прави в рамките на висящ съдебен процес, същото се развива едностранно, без участието на лицето, за което се събира информацията, но съдебният акт, с който то се уважава несъмнено засяга правната сфера на проверяваното лице, разкривайки лична и тайна информация против волята и желанието му. Нещо повече, търсената по реда на чл.62, ал.7 от ЗКИ съдебна намеса не цели упражняване на субективно право на молителя, каквато е целта на производствата по безспорна съдебна администрация, а същата се предприема в обществен интерес и в резултат на нея се постига изменение на гражданските правоотношения, което е изгодно за едната страна и неизгодно за другата, т. е засяга се правната сфера на лице различно от молителя, което е специфика на производствата по спорна съдебна администрация. Не би могло следователно да се направи категорично причисляване на производството по разкриване на банкова тайна към охранителните производства, за да е относима към тях по аналогия подсъдността по адрес на молителя и това да е основание за прекратяване на делото пред сезирания съд и изпращането му пред друг местно компетентен съд. Нещо повече, дори да се приеме, че производството има характер на безспорна съдебна администрация, както е приел РС-Благоевград, то веднъж сезиран съдът няма правомощия да извършва служебно преценка за спазване на местната подсъдност, защото тя не е условие за издаване на акта /в този смисъл е Определение № 187 от 2

16.04.2009г. по ч.гр.д.№197/2009г. на ВКС, ІІІ ГО /. Подсъдността по чл.531, ал.2 от ГПК по адрес на молителя не е императивна, а е уредена за удобство и улеснение на молителя и в случай, че самият той по своя воля е сезирал съд различен от този по постоянния му адрес, не е налице основание за служебна промяна на същия.

За пълнота следва да се посочи още, че производството по чл.62, ал.7 от ЗКИ се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия, обслужвайки друго производство, в рамките на което се налага разкриване на определени сведения. Спазването на този принцип, в съответствие с изискването на цитираната разпоредба за произнасяне на съда в рамките на не повече от 24 часа от сезирането му, изисква произнасянето по молбата да направи първоначално сезирания съд, който е случая е РС-Благоевград.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че местно компетентен в случая да се произнесе по молбата на ТД на НАП гр.Варна за разкриване на сведелия за операциите и наличностите по открити/закрити сметки на „Ив-М.“ ЕООД във връзка с извършвана проверка е РС-Благоевград.

Воден от горното и на основание чл.122, изр.2 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искането на ТД на НАП-гр.Варна с правно основание чл.62, ал.6, т.3 б.“а“ и „б“ от ЗКИ касателно наличности и операции по открити и закрити сметки на „Ив-М.“ ЕООД, ЕИК ..... със седалище и адрес на управление в гр.Благоевград във връзка с образувана проверка, е Районен съд-гр.Благоевград.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд - гр. Благоевград по компетентност за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на РС-Варна за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3