Решение № 5195 от 08.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5195 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина А.а

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Валентина А.а Въззивно гражданско дело № 20241100500851 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на П. П. Б., ответник в първоинстанционното производство, който обжалва постановеното решение като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като излага подробни съображения за пороците му. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт. В хода на съдебното дирене, въззивникът поддържа въззивната си жалба и пледира за уважаването й, като претендира спорените по водене на делото разноски по представен списък.

Окончателното си становище излага в писмени бележки, вх. № 109706 от 14.10.2024 г.

В писмения си отговор, Д. С. П., действаща лично за себе си и като представител на малолетното дете П. П. Б., молители в първоинстанционното производство, оспорват жалбата като неоснователна, като излагат подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалвания съдебен акт. В хода на съдебното дирене, поддържа заявеното в отговора становище и пледира за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски по 1 представен списък.

В предмета на спора е и подадената частна жалба от въззиваемата Д. П., действаща лично за себе си и като представител на малолетния П. Б., с която се обжалва отказа на съда да измени решението в частта относно разноските, като същата се оспорва от въззивника като неоснователна в подадения от него отговор на същата частна жалба.

Жалбите са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, респективно по чл. 248 от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащи на въззивно обжалване допустими съдебни актове, като поради това следва да се разгледат по същество.

При произнасянето по спора въззивния съд, съобрази следното:

Първоинстанционният Софийски районен съд е бил сезиран с молба, подадена от Д. С. П., действаща лично за себе си и като представител на малолетното дете П. П.

Б., с искане за вземане на мерки за защитата им срещу П. П. Б., бивш съжител на молителката и баща на малолетния. Твърдяла, че осъществени актове на домашно насилие подробно описани в молба от 24.09.2021 г. и в уточнителни молби от 28.09.2021 г. и от 04.10.2021 г., представляващи физическо и психическо домашно насилие, като последният такъм бил извършен на 17.09.2021 г., в присъствието на малолетния.

Към молбата за защита от домашно насилие била приложена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, досежно твърдения акт на домашно насилие на 17.09.2021 г., както и писмени доказателства.

Предвид наведените в молбата твърдения, на основание чл.18 от ЗЗДН, на 06.10.2021 г., Софийски районен съд издал заповед за незабавна защита, с която П. П.

Б. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, като му било забранено да се доближава до жилището на пострадалите в гр. Нови Искър, както и до местата за социални контакти и отдих на същите на помалко от двеста метра и определил местоживеенето на малолетното дете П. П. Б. при майката.

Ответникът П. П. Бояждиев оспорвал молбата и наведените в нея твърдения.

Молел съда да остави молбата без уважение, като откаже да издаде заповед за защитата.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Молителката и ответника са родители на малолетния П., роден от съжителството на своите родители на 08.06.2021 г.

2

Според данните в приетия по делото социален доклад, молителката и ответника установили съжителство през месец септември 2020 г., от което бил роден малолетния П.. Молителката имала малолетна дъщеря, която се отглеждала основно от нейните родители, но гостувала в дома на ответника, докато той съжителствал с майка й. По данни на молителката отношенията с ответника били силно конфликтни, като тя описала няколко случая, при които той я удрял, блъскал и душал, отправял й обиди и заплахи за живота и здравето и към близките й, упражнявал контрол над нея, предизвиквал скандали. По нейни данни, скоро след раждането на малолетния П., тя била изгонена от жилището в кв. Витоша, без възможност да вземе своите вещи и малолетния си син, само с дрехите, с които била облечена. Впоследствие и до датата на изготвяне на същия доклад тя нямала достъп до малолетния си син, който останал при ответника. Тя говорела за малолетния с обич и топлота, като изразявала желание да поеме непосредствените грижи за сина си. Декларирала доход от фирмата си за почистване в размер на около 1200 лева месечно.

По делото било прието заключение на съдебно – психиатрична експертиза, според която към момента на изготвянето му няма данни за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието на молителката Д. П.. По отношение на нея имало документиран маниен епизод, като липсва медицинска документация за предходни такива, както и в подкрепа на поставената диагноза. Според вещото лице, биполярното афективно разстройство спада към разстройството на настроението, като включва редуващи се епизоди на депресия, когато настроението е абнормно понижено, следвани от периоди на мания, когато то е абнормно повишено. Последствията от системно малтретиране за едно лице, според вещото лице могат да бъдат в широк спектър – от развитие на депресивна симптоматика до отговор на агресията с подобно поведение. Описаните от молителката преживявания от 13-14.08.2021 г.-изпитване на силен страх за живота и здравето, тревожност и страх да не бъде отново наранена, физическа болка и унижение, според вещото лице, могат да предизвикат промени в психическото състояние, като стресът може да бъде отключващ момент за подобни състояния. Освен това, вещото лице отчитало, че след раждане, настъпват промени в хормоналните нива, както и на общото психично състояние, които с голяма вероятност могат да допринесат за наблюдаваното състояние. Вещото лице описва медикамента дулоксетин като антидепресант, повишаващ нивата на серотонин и норадреналин в нервната система и се използва за лечение на депресия, генерализирано тревожно състояние, както и за лечение на диабетна невропатна болка. По отношение на ответника липсвали данни за психически проблеми в миналото, както и към настоящия момент.В открито съдебно заседание, вещото лице уточнило, че за да се диагностицира заболяването „биполярно афективно разстройство“ е необходим подълъг период на наблюдения, респективно съобразяване с налична документация от предишни прегледи, като за ответника нямало данни да страда или да е страдал от 3 такова заболяване. По отношение на молителката вещото лице посочило, че тя самата признала, че е преживяла маниен епизод, който не можел да се диагностицира като биполярно афективно разстройство по действащите за това критерии. Тя не страдала от зависимост от алкохол, като за изготвяне на заключението си вещото лице ползвало наличните по делото материали, включително епикризи и друга медицинска документация.

Видно от справка от Дирекция „Национална система 112“ на МВР, на 14.08.2021 г. постъпили три повиквания от телефон *** в 10.47 часа, 10.54 часа и в 11.16 часа, от лице, което се представило като Д. П.. След възпроизвеждане на звукозаписа, се чувало лице от женски пол, което подава сигнал до полицията, като твърдяло, че е пред блока, бебето и мъжът й се намирали в сградата, горе в апартамента, станал скандал и тя се страхувала да се качи горе, тъй като съпругът й имал оръжие и не се знаело какво ще направи, ако агресира. Молела за съдействие полицаите. Жената подала сигнала говорела с нормална интонация, без в говора й да има завалване, като изразявала притеснения за своите здраве и живот, както и за детето, като твърдяла, че такива ситуации били ежедневие и тя вече не издържала.

По делото били събрани гласни доказателства с разпита на четирима свидетели – К. Д. П., майка на молителката Д. П., Р.М.Б., майка на ответника, както и полицейските служители В.Й.М. и Р.Р.А., чиито показания първоинстанционния съд кредитирал в обсъдените в обжалвания съдебен акт части. И четиримата свидетели описвали инцидент между страните, възникнал в средата на месец август 2021 г., за който молителката търсила съдействие от полицията и след който била хоспитализирана. Свидетелката П. описала и случаи на непредизвикано агресивно поведение на ответника към нея и дъщеря й, изразило се в отправяне на заплахи и обиди, както и случай, при който блъскайки врата, той ударил малолетния П. по главата. За процесния инцидент свидетелствала единствено П., като тя разбрала за случилото се от молителката. След като била хоспитализирана, молителката за известно време била в неизвестност за свидетелката П. и за дъщеря си, които я издирвали. Установили, че тя е в болнично заведение, без това да е надлежно отразено в съответна документация за приемането й, като в тази връзка П. подала жалба до прокуратурата, след която дъщеря й била изписана. От споделеното от дъщеря й П. разбрала, че ответника я е малтретирал поради това, че била търсена от служител от 02 РУ във връзка с подадената жалба. След това дъщеря й избягала и се прибрала при тях сама. Свидетелката Б.а, установила, че след 14.08.2021 г. и ситуацията с молителката поелата грижите за детето П., като впоследствие си намерила работа по специалността си (начален учител) в гр. София. Поотделно, свидетелите М. и А. описват ситуация от 14.08.2021 г., при която Д. П. била хоспитализирана.

Първоинстанционния съд приел подписаната от молителката декларация по чл.

4

9, ал. 3 от ЗЗДН като годно доказателствено средство, което не е оборено от останалите събрани в производството доказателства, като при условията на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН издал заповед за защитата на молителите въз основа на същата.

С определение № 41249 от 17.11.2022 г., съдът изменил първоинстанционното решение в частта относно разноските, като в последния абзац от диспозитива, преди „Решението подлежи на….“ и след думите „адвокатско възнаграждение“, да се чете, както и 300 лева разноски за експертиза, като отхвърлил молба, вх. № 287841 от 841 от 16.10.2023 г., в останалата й част.

Въз основа на тази фактическа установеност и ангажираните писмени и гласни доказателства, първоинстанционния съд е постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд в общи линии споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като същата се установява от представените от страните писмени доказателства, включително и подписаната от въззиваемата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение за раждане на П. П. Б., служебно изискани справки.

Така приетата фактическа обстановка следва да се допълни с анализ на подписаната от въззиваемата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото същата касае единствено датата 17.09.2021 г. Съобразно това, следва да се приеме, че търсената защита за въззиваемите, произтича единствено от този акт на насилие, изразил се във психическо и физическо насилие над въззиваемата, в присъствието на малолетния въззиваем, при който въззиваемата напуснала дома и контактът й с малолетния бил напълно прекъснат.

Въззивният съд, след като прецени показанията на разпитаните свидетели по реда на чл. 172 от ГПК, кредитира в цялост показанията на свидетелите П., М. и А., както и показанията на свидетелката Б.а, в обсъдените от първоинстанционния съд части, поради следното : Първите трима свидетели установават лично възприетите факти, безпристрастно и обективно, като само свидетелката П. установява релевантни факти по делото, касаещи процесния инцидент от 17.09.2021 г. Показанията на свидетелката Б.а, включително в кредитираните от първоинстанционния съд части са силно противоречиви и дадени в явна услуга на сина й, като отделно от това не установяват релевантни факти по делото, поради което въззивният съд също не им дава вяра.