Решение № 329 от 16.10.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Сл., 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря В. В. М. като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20232230200367 по описа за 2023 година Производството е по повод жалба от В. С. В. против Наказателно постановление №000116/14.10.2022 г. , издадено от Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева на основание чл.179, ал.3а от ЗДвП, във вр. с чл. 139, ал. 7 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява лично. За него се явява редовно упълномощен процесуален представител адв.Ж. Г. от АК – Я..

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ – град С., редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт К. Д.а.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.04.2022 г. в 14:00 часа, по път II-53 км 144+240 в района на пътен участък гр.Сл.- гр.Я., с посока на движение гр.Я. била извършена проверка от инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ на пътно превозно средство товарен автомобил с марка и модел „МАН 8.163“ с рег.№ В****ВН. В хода на проверката била установена обща техническа допустима максимална маса на МПС–во 7500 кг., брой оси 2/две/ както и, че водачът е лицето В. С. В.. Било установено,че МПС–во е собственост на лицето В.

Д. П..

В хода на така извършената проверка е установено, че на 07.04.2022 г. в 06:21 часа горепосоченото ППС–во е засечено в движение по път I-7, 1

233+304 км., пътен участък с.З.-с.М. в посока на движение с.М.,който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушението е било установено с устройство № 10362, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал, 1 от Закона за пътищата. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата, съгласно разпоредбата на чл.167а, ал.3 от ЗДвП с номер на записа № 000116/07.04.2022 г.

Въз основа на това на водача на ППС бил съставен АУАН №000116/07.04.2022 г. за извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата,който бил връчен в деня на проверката извършена му на 18.04.2022 год.

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 000116/ 14.10.2022 г., на Директор на „Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1800 лева на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, във вр. с чл.139, ал.7 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. НП било връчено на 04.11.2022 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото актосъставител Т. Т. и св.Т. З., двамата служители в НТУ гр. С. както и на св.В. П., тъй като същите са безспротиворечиви помежду си и са взаимно допълващи се .

Дава вяра на писмените доказателства по делото приобщени по съответния процесуален ред.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

На първо място съдът счита, че Актът за установяване на административно нарушение и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им по ЗДвП/видно от приложените към административната преписка заверени ксерокопия от Заповед №РД-11167/08.02.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед №РД-11-486/20.04.2021 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. Председателя на Управителния съвет на АПИ/.

2

Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им.

Направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно като пълно и точно е описана и нарушената законова разпоредба.

Безспорно е установено, че на 07.04.2022 г. в 06:21 часа горепосоченото ППС с обща технически допустима максимална маса 7500 кг. е засечено по път I-7, 233+304 км., пътен участък с.З.-с.М. в посока на движение с.М.. Установено е,че пътния участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа, като водачът е започнал да ползва пътната мрежа без да има предварително закупена маршрутна карта за него или да изпълни съответните задължения за установяване за изминатото разстояние и не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата .

Горепосоченото е установено, както от приложения като доказателство снимков материал така и от свидетелските показания снети от актосъставител и свидетеля участвувал при установяване на административното нарушение.

Настоящият съд намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за това, че е следвало да бъде ангажирана административната отговорност на собственика на МПС– то, а не на жалбоподателя поради следните съображения:

В конкретния казус няма спор, че жалбоподателят В. С. В. е бил установен от контролните органи да управлява ППС на 07.04.2022 г.

Безспорно е и че превозното средство е собственост на друго лице, а именно В. П.. Категорично е установен деня и часа на извършване на нарушението, както качеството на жалбоподателят,а именно водач на МПС/ видно от приложените и приети по делото Пътен лист серия 61 № 8309302 от 07.04.2022 г. и Тахографски лист от аналогов тахограф № В****ВН от 07.04.2022 г./.

Разпоредбите на чл. 139, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП предвиждат, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси п о чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата като водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. От своя страна нормата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане 3 на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Цитираните разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези задължения са регламентирани в Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние

(НУРПИФССТРКППСБВБИР), приета на основание чл. 10, ал. 7 от ЗП .

Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП „тол“ таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Разпоредбата чл. 10б,ал.4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане „тол“ такса се определя, въз основа на реално получени декларирани „тол“ данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.

10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му. В Наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.

Неизпълнението на горепосочените задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП ,съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.

Съдът счита за неоснователно и направеното от страна на процесуалния представител възражението че не е изпълнен състава на нарушението, тъй като жалбоподателят има закупена маршрутна карта от дата 07.04.2022 г.,поради следните съображения:

Действително от представеното и прието към делото копие на маршрутна карта № 22040758127625, за МПС с рег.№ В****ВН е видно,че на 07.04.2022 4 г. в 05:49 часа. е закупена маршрутна карта, но от съдържанието на същата се установява,че тя се отнася за заплатен маршрут с начална точка гр.Я., междинна точка 1- гр.Карнобат, междинна точка 2- гр.А., междинна точка 3гр.Кб., междинна точка 4- гр.Я. и крайна точка гр.Я.. Периода на валидност на картата бил от 07.04.2022 г. до 08.04.2022 г. Видно от административно наказателната преписка, жалбоподателят е бил установен да се движи по път I-7, 233+304 км., пътен участък с.З.-с.М. в посока на движение с.М., който маршрут не е включен в маршрута определен при плащането на таксата по гореописаната маршрутна карта № 22040758127625,поради което съдът счита,че административно – наказвания орган напълно законосъобразно е санкционирал нарушителя. За пълнота на изложението следва да се посочи,че съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, конкретният маршрут има значение за изчисляването на размерът на дължимата „тол“ такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 от ЗП и като такъв следва да съответствува на реално предприетия. Това е така, тъй като тази разпоредба определя, че заплащането на „тол“ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява, въз основа на сбора на отделните „тол“ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят, въз основа на сбора на изчислените за съответните „тол“ сегменти такси.

Съдът счита за неоснователно и възражението на процесуалния представител на жалбоподателят за неприлагане на процедурата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата,поради следните съображения:

Видно от издаденото наказателно постановление в същото е посочено изрично, че съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП , независимо от налагането на административно наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата , съобразно категорията на пътното превозно средство, като задължението се счита за изпълнено при заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. От АУАН,въз основа на който е съставено процесното НП е видно,че по време на проверката жалбоподателя е бил уведомен за законовата възможност визирана в чл. 189е ал. 2 и ал. 3 от ЗДвП да заплати на място преди съставяне на АУАН или в 14-дневен срок от съставянето му компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от Закон за пътищата в размер от 150 лв., с което да се освободи от административнонаказателна отговорност, респ. от издаване на наказателно постановление. Жалбоподателят от своя страна не се възползвал от предоставената му възможност,поради което съдът счита възражението му в тази насока за неоснователно.

Разпечатката съдържа 40 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/457205a5-5b7f-4fb3-82e6-199ea4414259