Определение № 543 от 19.12.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. ХАСКОВО, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора И. С. С. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Частно наказателно дело № 20255600201112 по описа за 2025 година

Производството е по чл.64 от НПК.

Постъпило е искане от И. С. – и.ф.

„административен ръководител – окръжен прокурор“ на Окръжна прокуратура – Хасково за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на К. А. Х. /***/, ЛНЧ:***, ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 48 / 2025 год. по описа на ГДБОП – МВР.

ОБВИНЯЕМИЯТ – К. А. Х. – лично и чрез защитника си - намират искането за неоснователно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 16.12.2025 год. по досъдебно производство № 48 / 2025 год. по описа на ГДБОП – МВР, К. А. Х. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.12.2024 год. в гр.Харманли, от РПЦ /Регистрационно – приемателен център/ - Харманли на ДАБ /Държавна агенция за бежанците/ заедно с М. Х. А., Ш. Х. А. и А. М. И. и други неустановени към настоящия момент лица, отвлякъл А. Б. и Г. У., и двамата граждани на ***, като деянието е извършено от две и повече лица, по отношение на две лица, с користна цел – престъпление по чл.142, ал.2, т.2, т.5, т.7, предл.1-во, вр. ал.1 от НК; и за това, че в периода от 22.12.2024 год. до 28.12.2024 год. в гр.София, заедно с други неустановени към настоящия момент лица, противозаконно лишил А. Б. и Г. У., и двамата граждани на *** като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия – престъпление по чл.142 а, ал.5, предл.2-ро, вр. ал.1 от НК.

1

Разпитан в това си качество, обвиняемият Х. не се признава за виновен. Обяснява, че от средата на 2024 год. до месец януари 2025 год. е живял в гр.София. През месец декември 2024 год. му се обадил едни човек със ***гражданство, известен като „***, който му обяснил, че има двама **** – мъж и жена, които били закъсали и нямали къде да нощуват. Два – три дни *** останали в квартирата му, където живеели още трима мъже – негови далечни братовчеди. Дал на *** телефона си, за да се свържат със свои близки, на които обяснили, че имат финансови взаимоотношения с някакви хора, които им искали пари в размер на около 1 500 евро, за да ги закарат донякъде. Докато били при него в квартирата *** не били излизали никъде, защото нямали пари и багаж. Обвиняемият им осигурявал храна. Поради това, че нямали пари, с които да му платят наема за престоя си в квартирата му, обвиняемият им казал да си тръгват. Твърди, че не е заключвал стаята, в която се намирали ***

По отношение на обвиняемия Х. е било проведено национално и международно издирване.

От приложената по делото докладна записка от

04.06.2025 год. се установява, че при проверка на адрес в гр.***, на който е регистриран обвиняемия Х., същият не е бил установен. Къщата изглеждала необитаема. От разговор със съседи установили, че на адреса никога не са се подвизавали лица от трети страни.

В качеството на свидетели са разпитани А. Б. и Г. У., от показанията на които се установяват обстоятелства по придвижването им от Кралство Мароко до Република Турция, където се запознали с жена на име ***, която се занимавала с трафик на хора. Крайната им цел била да стигнат до Италия, където имали близки. Обясняват за това кога и как са преминали границата на страната ни, за настаняването им в лагера за бежанци в гр.Харманли, от където са били отвлечени и малтретирани, а впоследствие отведени в гр.София, където били държани противно на волята им.

При извършено разпознаване на лица от 21.02.2025 год., Б. и У. са разпознали обвиняемия Х., от страна на който е било инициирано провеждането на телефонни и ведеозаписи, изпращани от пострадалите до техни близки, с указания да посочат името на лицето, което ги е отвлякло. В показанията, дадени от двамата същите посочват, че обвиняемият Х. е едно от лицата, който ги е държал против волята им в жилище в гр.София.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира искането за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на обвиняемия Х. за основателно, предвид наличието на кумулативната даденост на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК. От събраните до момента доказателства – обясненията на обвиняемия Х., показанията на свидетелите Б. и У., разпитани и пред съдия, и извършените разпознавания на лица, може да се направи обосновано предположение, че К. е извършил престъпленията по чл.142, ал.2, т.2, т.5, т.7, предл.1-во, вр. ал.1 от НК и по чл.142 а, ал.5, предл.2-ро, вр. ал.1 от НК, за 2 които е привлечен в качеството на обвиняем, явяващи се тежки такива по смисъла на чл.93, т.7 от НК, и за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем до петнадесет години и съответно – от три до дванадесет години.

Налице е и втората предпоставка за вземане на най

– тежката мярка за неотклонение, като съществуването на реална опасност по чл.63, ал.1 от НПК, обвиняемият К. да се укрие или извърши престъпление се обосновават от тежестта на престъпленията, обстоятелствата по извършването им, участието и на други лица, две от които са привлечени в качеството на обвиняеми със взети мерки за неотклонение „задържане под стража“, както и от това, че в продължение на една година по отношение на него е било проведено национално и международно издирване. Не без значение е обстоятелството, че на адреса, на който е бил регистриран, обвиняемият не е бил открит.

С оглед на изложените по-горе съображения, съдът счита, че по отношение на обвиняемия Х. следва да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на К. А. Х. /***/, ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 48 / 2025 год. по описа на ГДБОП – МВР.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в 3 - дневен срок, считано от днес.

В случай на жалба или протест насрочва делото за разглеждане пред Апелативен съд - Пловдив за 30.12.2025 год. от 10.00 часа, за която дата страните уведомени.

Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________ 3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 543 гр. ХАСКОВО, 19.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ДИМИТРИЙКА Й. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора И. С. С. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Частно наказателно дело № 20255600201112 по описа за 2025 година

Производството е по чл.64 от НПК.

Постъпило е искане от И. С. – и.ф.

„административен ръководител – окръжен прокурор“ на Окръжна прокуратура – Хасково за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на К. А. Х. /***/, ЛНЧ:***, ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 48 / 2025 год. по описа на ГДБОП – МВР.

ОБВИНЯЕМИЯТ – К. А. Х. – лично и чрез защитника си - намират искането за неоснователно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 16.12.2025 год. по досъдебно производство № 48 / 2025 год. по описа на ГДБОП – МВР, К. А. Х. е привлечен в качеството на обвиняем за това, че на 16.12.2024 год. в гр.Харманли, от РПЦ /Регистрационно – приемателен център/ - Харманли на ДАБ /Държавна агенция за бежанците/ заедно с М. Х. А., Ш. Х. А. и А. М. И. и други неустановени към настоящия момент лица, отвлякъл А. Б. и Г. У., и двамата граждани на ***, като деянието е извършено от две и повече лица, по отношение на две лица, с користна цел – престъпление по чл.142, ал.2, т.2, т.5, т.7, предл.1-во, вр. ал.1 от НК; и за това, че в периода от 22.12.2024 год. до 28.12.2024 год. в гр.София, заедно с други неустановени към настоящия момент лица, противозаконно лишил А. Б. и Г. У., и двамата граждани на *** като лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия – престъпление по чл.142 а, ал.5, предл.2-ро, вр. ал.1 от НК.

1

Разпитан в това си качество, обвиняемият Х. не се признава за виновен. Обяснява, че от средата на 2024 год. до месец януари 2025 год. е живял в гр.София. През месец декември 2024 год. му се обадил едни човек със ***гражданство, известен като „***, който му обяснил, че има двама **** – мъж и жена, които били закъсали и нямали къде да нощуват. Два – три дни *** останали в квартирата му, където живеели още трима мъже – негови далечни братовчеди. Дал на *** телефона си, за да се свържат със свои близки, на които обяснили, че имат финансови взаимоотношения с някакви хора, които им искали пари в размер на около 1 500 евро, за да ги закарат донякъде. Докато били при него в квартирата *** не били излизали никъде, защото нямали пари и багаж. Обвиняемият им осигурявал храна. Поради това, че нямали пари, с които да му платят наема за престоя си в квартирата му, обвиняемият им казал да си тръгват. Твърди, че не е заключвал стаята, в която се намирали ***

По отношение на обвиняемия Х. е било проведено национално и международно издирване.

От приложената по делото докладна записка от

04.06.2025 год. се установява, че при проверка на адрес в гр.***, на който е регистриран обвиняемия Х., същият не е бил установен. Къщата изглеждала необитаема. От разговор със съседи установили, че на адреса никога не са се подвизавали лица от трети страни.

В качеството на свидетели са разпитани А. Б. и Г. У., от показанията на които се установяват обстоятелства по придвижването им от Кралство Мароко до Република Турция, където се запознали с жена на име ***, която се занимавала с трафик на хора. Крайната им цел била да стигнат до Италия, където имали близки. Обясняват за това кога и как са преминали границата на страната ни, за настаняването им в лагера за бежанци в гр.Харманли, от където са били отвлечени и малтретирани, а впоследствие отведени в гр.София, където били държани противно на волята им.

При извършено разпознаване на лица от 21.02.2025 год., Б. и У. са разпознали обвиняемия Х., от страна на който е било инициирано провеждането на телефонни и ведеозаписи, изпращани от пострадалите до техни близки, с указания да посочат името на лицето, което ги е отвлякло. В показанията, дадени от двамата същите посочват, че обвиняемият Х. е едно от лицата, който ги е държал против волята им в жилище в гр.София.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира искането за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” по отношение на обвиняемия Х. за основателно, предвид наличието на кумулативната даденост на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.63, ал.1 от НПК. От събраните до момента доказателства – обясненията на обвиняемия Х., показанията на свидетелите Б. и У., разпитани и пред съдия, и извършените разпознавания на лица, може да се направи обосновано предположение, че К. е извършил престъпленията по чл.142, ал.2, т.2, т.5, т.7, предл.1-во, вр. ал.1 от НК и по чл.142 а, ал.5, предл.2-ро, вр. ал.1 от НК, за 2 които е привлечен в качеството на обвиняем, явяващи се тежки такива по смисъла на чл.93, т.7 от НК, и за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем до петнадесет години и съответно – от три до дванадесет години.

Налице е и втората предпоставка за вземане на най

– тежката мярка за неотклонение, като съществуването на реална опасност по чл.63, ал.1 от НПК, обвиняемият К. да се укрие или извърши престъпление се обосновават от тежестта на престъпленията, обстоятелствата по извършването им, участието и на други лица, две от които са привлечени в качеството на обвиняеми със взети мерки за неотклонение „задържане под стража“, както и от това, че в продължение на една година по отношение на него е било проведено национално и международно издирване. Не без значение е обстоятелството, че на адреса, на който е бил регистриран, обвиняемият не е бил открит.