Решение № 234 от 18.07.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №234 гр.ВРАЦА,18.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

ПЕНКА Т. ПЕТРОВА при секретаря Миглена Костадинова,като разгледа докладваното от съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №116 по описа за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №978/18.12.2018 год.,постановено по гр.дело №1115/2018 год.,състав на РС-Враца е уважил предявените от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД-гр.София против Б.И.Д. *** положителни установителни искове,като е признал за установено в отношенията между страните,че Б.Д. дължи на „Фронтекс интернешънъл”ЕАД следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 23.06.2017 г. по ч.гр.дело №2684/2017 г. на РС-Враца,:

-на основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД сумата от 241,92 лв.,ведно със законна лихва за периода от 21.06.2017 г. до изплащане на вземането,представляваща главница по договор за потребителски кредит №*********/19.06.2015г.;

- на основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД сумата от 4,21 лв., представляваща договорна лихва за периода 17.08.2015 г. - 27.12.2015 г.;

- на основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл. 240 ЗЗД сумата от 76,56 лв., представляваща такса за оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома” за периода 17.08.2015г. - 27.12.2015 г.;

-на основание чл.422 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 43,81 лв., представляваща мораторна лихва за периода 17.08.2015 г. - 30.05.2017 г.

На основание чл.78,ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата от 725 лв. - деловодни разноски за исковото производство,и 75 лв. разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 2684/2017 г. на РС- Враца.

Недоволна от решението е останала ответницата Б.И.Д.,която го обжалва чрез назначения й особен представител адв. К.К. *** с въззивна жалба вх.№388/10.01.2019 год.

В жалбата се поддържа,че решението е недопустимо,неправилно и незаконосъобразно.Навеждат се доводи,че ищецът е упражнил ненадлежно правото си да предяви иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,при което исковата претенция е недопустима,което от своя страна прави и решението недопустимо.Същевременно се изтъкват и доводи за неоснователност на исковата претенция.Посочва се,че районният съд не е съобразил,че заемателката - въззивник не е била запозната с преддоговорна информация,не е съобразил също,че първоначалният договор не отговаря на изискванията на чл.11 от ЗПК, съответно няма данни и за действителността му.Изтъква се,че липсват данни,от които да се установи механизмът,по който е формирано всяко едно от претендираните задължения,а оттам и претендирания размер на тези задължения.Посочва се и, че съгласно съдебната практика на ВКС съдът бил длъжен да се произнесе служебно и по наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор и противоречието им с чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.1-9,т.11 и т.20 и ал.2 от Закона за потребителския кредит.Иска се отмяната решението и отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.

След анализ на всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият състав приема за установено от фактическа страна следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД- гр.София, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Б.И.Д. за следните парични вземания: главница в размер на 241.92 лева, дължима поради неизпълнение на задължение по договор №*********/19.06.2015г. сключен между "Провидент Файненшъл България" ООД и Б.И.Д.; договорна възнаградителна лихва в размер на 4.21 лева за периода от 17.08.2015г. до 27.12.2015г., лихва за забава в размер на 43.81 лв. за периода от 17.08.2015г. до 30.05.2017г., такси в размер на 76.56 лв. както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата.

Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.дело №2684/2017 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1872/23.06.2017 г., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника в условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане № 972/13.02.2018 г. районният съд на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя на 22.02.2018 г. и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК,с молба с вх. №3777/19.03.2018г., същият е уведомил заповедния съд,че е предявил иск пред РС Враца за вземането си.

В исковата молба, с която е сезиран РС-Враца, се твърди, че на 19.06.2015 г. ответницата Б.И.Д. и "Провидент Файненшъл България" ООД са сключили договор за потребителски кредит №**********/ 19.06.2015г. за сумата в размер на 300 лв./главница/, със срок на кредита 27 седмици. Съгласно уговореното между страните кредитополучателят се е съгласил да заплати фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 18.89 лева и такса за оценка на досие в размер на 15.00 лева. В чл.25 от договора е уговорена допълнителна услуга "Кредит у дома", представляваща домашна доставка на заетата сума в брой и седмично домашно събиране на вноските, за която услуга също се дължи такса в размер на 122.80 лева. Съгласно чл.27 от Договора, с подписването му кредитополучателят е удостоверил получаването на заемната сума в пълния й размер.Твърди се, че ответницата не е изпълнила точно своите задължения и е преустановила плащанията на 16.08.2015г., и от следващия ден същата е изпаднала в забава и е начислено обезщетение в размер на законната лихва. Сочи се, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 27.12.2015г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък на задължението.

Поддържа се, че на 28.07.2016г. между "Провидент

Файненшъл България" ООД, като цедент и "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, като цесионер, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът се задължава да прехвърли на цесионера вземанията, предмет на прехвърляне срещу заплащане от страна на цесионера на уговорената цена, считано от датата на прехвърлянето - чл.2, ал.1 от договора. По делото е приложено Приложение №1 към цесионния договор за удостоверяване, че задължението на Б.Д. е сред прехвърлените в полза на цесионера вземания.

По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента "Провидент Файненшъл България"ООД до ответницата за извършената цесия от 28.07.2016 г., като няма данни то е да получено от адресата, а и в исковата молба се поддържа, че уведомяването предстои да бъде направено в исковото производство.

Направено е искане да бъде приложено ЧГД №2684/2017г. по опис на РС Враца. Към исковата молба са представени писмени доказателства.

В съдебното производство връчването на исковата молба е реализирано в условията на чл.47 ГПК, поради което и на основание ал.6 от същата разпоредба съдът е назначил особен представител на ответника –адв. К.К.К. ***.

В срока по чл.131 ГПК адв. К. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Развива подробни съображения за липса на уведомяване за извършената цесия на ответницата и несъответствие на кредитния договор с нормата на чл.11 от ЗПК. Навеждат се и доводи за нищожност на договора на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и за наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Веселка Георгиева, което е констатирало, че заемната сума е усвоена от длъжника, като са начислени следните суми, дължими от ответницата: 300.00 лв. главница, 18.89 лв. – договорна лихва; 15.00 лв. – такса за оценка на досие; 122.80 лева – такса за услугата "кредит у дома". Посочено е в заключението, че ответницата е направила две плащания, а именно сумата в размер на 34.00 лв. на 19.06.2015г. и сумата в размер на 100.00 лева на 15.09.2015г. Констатирано е, че размерът на задължението към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и към датата на изготвяне на заключението е : 241.92 лв. – главница; договорна лихва върху главницата – 4.21 лв. за периода от 17.08.2015г. до 27.12.2015г.; сумата в размер на 8.28 лв. – такса за оценка на досие; 68.28 лв. – такса за услуга "Кредит у дома".

Вещото лице е дало заключение и за размера на обезщетението за забава за периода от 17.08.2015г. до 30.05.2017г., като е посочило, че то е в размер на 43,81 лв.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел иска за основателен и го е уважил изцяло.

При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Правната квалификация на предявения установителен иск е чл.422 ГПК вр. с чл.99, ал.1 ЗЗД, чл.430, ал.1 и 2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.

Ищецът основава своето право на вземане против ответника на основание договор за цесия от 28.07.2016г. между него и "Провидент Файненшъл България"ООД, съобразно който в негова полза са прехвърлени вземания на цесионера, измежду които е и това срещу ответника.

Съгласно чл.99,ал.1 от ЗЗД,както сочи и районният съд, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.2 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности,включително с изтеклите лихви,ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.

Действително по делото няма данни уведомителното писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента "Провидент Файненшъл България" ООД да е стигнало до ответницата Д., но в случая приложение намира,както сочи и районният съд, последователната съдебна практика на ВКС,според която с получаването на препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесията. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с уведомлението за извършената цесия на вземането се счита, че ответницата е запозната с промяната на кредитора по кредитния договор. Доводът, че исковата молба била връчена на служебно назначения в съответствие с въведените в ГПК процесуални изисквания особен представител на ответника е неоснователен, тъй като неговата функция е защита на правата на последния с предвидените законови възможности. Следва да се счита, че чрез особения представител,на който надлежно е връчена исковата молба се счита известен и ответника. Възприемането на противното би означало,да не бъдат зачетени никакви процесуални действия,с които съобразно закона е натоварен особения представител,така че изложените в тази връзка доводи са изцяло несъстоятелни.

В тази му част,решението на районния съд е правилно и допустимо.