Решение № 397 от 15.04.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. Варна, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседА.е на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело № 20263100500315 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпилa въззивна жалба вх. № 85097/10.10.2025г. / вх. No на ВРС/, подадена от Н. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес:

*************, срещу Решение № 3001/ 10.08.2025г., постановено по гр.д.

16553 / 2023г. по описа на РС – Варна, 30 –ти състав, В ЧАСТТА, с която е прието за установено в отношенията между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, с адрес: гр. София, район Красно село и ответника Н. Д.

Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, че ответникът Н. Д. Ш., ДЪЛЖИ на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 сумата от 432,78 лв. (четиристотин тридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТВ/ за периода м.05.2019 г. до м.02.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, 1309. общ. Възраждане, ж.к. „Света Троица“, бл. 332, вх. Б, ет. 9, ап. 52, ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 108.41 лв. (сто и осем лева и четиридесет и една стотинки), представляваща законната лихва за забава върху сумата от 432,78 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 24.02.2024г.

1

Във въззивната жалба се излага, че решението е необосновано, неправилно и постановено в противоречие с доказателствата по делото. Съдът приема, че ищецът не е установил как е начислил сумите и ги формира, като твърденията му не съвпадат със сумите по фактурата от 31.07.2020г., но едновременно с това възприема изчисленията на вещото лице Ч., които тя е изготвила въз основа на Наредба No Е-РД-04-1 / 12.03.2020г. на Министъра на Енергетиката, която е отменена от ВАС като незаконосъобразна. Сочи, че съдът не е изложил доводи как е стигнал до сумата от 432,78 лв., като не е обсъдил изобщо заключението на в.л. С. по СЧЕ, че извършените от ответника плащА.я са в по-голям размер от изобщо дължимите за периода суми. Не е съобразено, че след отмяната на Наредбата не е налице законово определена методика за изчисляване на ползваната ТЕ. Съдът не е съобразил извършените от ответника плащА.я, което прави решението неправилно и незаконосъобразно. Моли за отмяна на решението на ВРС и за присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно и обосновано.

Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на страната на ищеца - „Термокомплект“ ООД.

В открито съдебно заседА.е, за въззивника не се явява процесуален представител, като е депозирана молба, с която се поддържа въззивната жалба и се излага становище по същество, отправя се и искане за присъждане на разноски по представен списък. За въззиваемата страна и третите лица помагачи не се явява законен или процесуален представител, не са депозирА. писмени становища.

За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:

Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба с вх. № 96531/21.12.2023 г. от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Н. Д. Ш., с ЕГН: **********, с адрес: ***********, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове с 2 правно основА.е чл.422, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемана за установено в отношенията между стрА.те, че ответникът Н. Д. Ш. с ЕГН:

710211547 дължи на „Топлофикация София“, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, 1309. общ. Възраждане, ж.к. „Света Троица“, бл. 332, вх. Б, ет. 9, ап. 52, сумата от 470.86 лв. (четиристотин и седемдесет лева и осемдесет и шест стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТВ/ за периода м.05.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 24.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 116,04 лева (сто и шестнадесет лева и четири стотинки) мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 24.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №6161/12.10.2023 г. по ч.гр.д. №12907/2023 г. на ВРС. Претендират се и съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и в производството по ч.гр.д. №12907/2023 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът излага, че на 24.03.2023г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в СРС с вх.

№ 82125 срещу Н. Д. Ш. с ЕГН: **********, за сумата от 470.86 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 24.03.2023г., до окончателното изплащане на вземането и 116,04 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 24.02.2023г. С Определение №23937 от 08.07.2023г., постановено по ч.гр. дело №15425/2023г., по описа на СРС 119 състав, делото било изпратено по компетентност на PC-Варна, който съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение срещу длъжника с № 6161/12.10.2023г., по ч.гр.д. №12907/2023г. На основА.е чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, със съобщение, получено от дружеството на 23.11.2023г., съдията-докладчик по цитираното дело указал, че заявителят може да предяви иск относно вземането си срещу Н. Д. Ш. с ЕГН: **********, в едномесечен срок. В исковата молба се излага, че ответникът е бил собственик на идеална част от топлоснабдения имот на основА.е наследствено правоприемство, като е бил и страна по облигационен договор с подаването на заявление за откриване на партида на 21.03.2017г. и като такъв за процесния период и на тези основА.я е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕЛ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно 3 самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Излага, че съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е заплатил задължението си. На основА.е чл.139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл.138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма „ТЕРМОКОМЛЕКТ“ ООД, ЕИК 020307302, за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот били начислявА. от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение н а ТЕ в сградата – „ТЕРМОКОМЛЕКТ“ ООД, ЕИК 020307302 на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни сметки, които били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирА. на отоплителните тела в имота.

4

Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от найстарото. Излага, че основА.ето на претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ се съдържа във валидните за периода Общи условия, където в чл.22, ал.2, е инкорпорирано задължение на клиентите на топлинна енергия да заплащат на продавача на топлинна енергия, а именно „Топлофикация София“ ЕАД, стойността на услугата. Клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрА.я от тях Търговец.

Цената на извършената услуга дялово разпределение се формира съгласно чл.

36 от Общите условия. Редът и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определят от Продавача, съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на Клиентите.

С уточнителна молба, ищецът сочи, че съгласно представеното към исковата молба съобщение към обща фактура № 1005320637/31.07.2020 г., потребената топлинна енергия от абоната през процесния период възлиза на обща стойност 2302.76 лв. Издадените през процесния период кредитни известия за прогнозно начислена топлинна енергия са на обща стойност 1650.30 лв., които абонатът е заплатил. Извършено е изравнение на равните месечни вноски в размер на 31.82 лв., като същите са приспаднати и заедно със суми съгласно ЗИД на ЗЕ на обща стойност 149.78 лв. Именно посочените суми са сторнирА., чиито сбор е както следва 1650.30 лв. + 31.82 лв. + 149.78 лв. = 1831.90 лв. След приспадане на възстановените по ЗИД на ЗЕ, изравнението от прогнозно начислените суми и заплатените от страна на абоната суми от стойността на издадената обща фактура, а именно 2302.76 1831.90 е останала незаплатена по обща фактура сума на обща стойност 470.86 лв. именно каквато е претендиралата със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от страна на ищеца. Това е и сумата, останала незаплатена след сторното. Със заявлението е претендирала и сумата в размер на 116.04 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата в размер на 470.86 лв., доколкото клиентът е изпаднал в забава съгласно чл. 33 от Общите условия за продажба на топлинна енергия от 5

"Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувА. във в- к „Монитор" в сила от 10.07.2016 г.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основА.е и размер, като излага, че от 04.01.2017 г. ответникът не пребивава в град София, което се установявало от приложеното към настоящия отговор Удостоверение за настоящ адрес изх.

№ УПНА-1, изд. на 27.02.2024 г. от Община Белослав. На 06.03.2020 г., по изрично искане на ответника, било извършено междинно отчитане на измервателните уреди в процесния апартамент от ФДР, „Термокомплект“ ООД като от служител на посоченото дружество бил съставен съответният документ за това. В този документ служителят на ФДР изрично отбелязал, че от 01.12.2019 г. апартаментът е необитаем. На 09.03.2020 г. ответникът е прехвърлил собствеността на притежаваната от него идеална част от процесния имот. На същата дата (09.03.2020 г.) между стрА.те по сделката бил съставен Споразумителен протокол, според който „изравнителните сметки /доплащане или получаване на суми/ към „Топлофикация - София“ АД до 09.03.2020 г. са за сметка на продавача“. Следователно след посочената дата задълженията по т.н. „изравнителна сметка“ са за сметка на купувача, а не на ответника. Излага, че от фактическите твърдения на ищеца е видно, че претендираната главница е сбор от начислените суми за целия отоплителен сезон 2019г./2020 г., но в исковата молба не се съдържат конкретни твърдения кои от тези суми всъщност формират главницата от 470.86 лв. Нещо повече, въпреки твърденията в исковата молба, че се претендират суми за период м.05.2019 г. - м.02.2020 г., от единствените две писмени доказателства, в които се съдържат някакви по-конкретни данни за претенцията на ищеца, е видно, че периодът всъщност е м.05.2019 г. - м. 04.2020г., което ясно личало от доказателства №9 и №10 към исковата молба, в които краят на периода, посочен от самия ищец, е именно м. 04.2020г.