Решение № 150 от 15.04.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Търговище, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Стела Й. Йорданова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20233530101645 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД.

Ищецът С. К. Ф. от с.Баячево,общ.Търговище, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат мл. адв. С. И.-АК Разград, твърди в исковата молба, че против него е образувано ИД № 539/2020г. по описа на ЧСИ А. З.а рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище въз основа на изпълнителен лист от 15.11.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 744/15.11.2013г. по ч.гр.д.№ 1544/2013г. по описа на РС Търговище за сумата от 2083,10лв., от която главница в размер на 1000лв., ведно със лихва в размер на 10лв. за периода от 14.05.2020г. до 19.06.2020г., неолихвяеми вземания в размер на 700,77лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и 272,33лв. такси по Тарифата на ЗЧСИ, претендирани като дължими неизплатени задължения по банков кредит, сключен между „Райфайзенбанк България” и ищеца, цедирани на ответника „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша,ж.к.Малинова долина, ул.”Рачо Петков-казанджията”, № 4-6, представлявано от Р. М.-Т. и Т. В., както и разноски по изпълнението.Излага, че след издаване на изпълнителното основание на 15.11.2013г. до момента са настъпили факти, погасяващи изпълняемото право, а именно- изтекъл е установения в закона давностен срок по чл. 110 от ГПК, считано от издаване на изпълнителния лист на 15.11.2013г. до 15.11.2018г., като се сочи, че първото изпълнително действие против ищеца е 1 извършено на 05.06.2020г. а едва на 14.07.2020г. е наложен запор върху банкова сметка на ищеца в Банка ДСК АД, а на 21.03.2022г. е наложен запор на банковите му сметки в „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“-клон София.Поради изложеното и като счита, че при образуването на ИД № 539/2020г. по описа на ЧСИ А. З.а рег.№ 769 с район на действие ОС Търговище вземането на ответника вече е било погасено по давност и не е подлежало на принудително изпълнение, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск за погасяването на изпълняемото право по давност, факт, настъпил след приключване на съдебното производство, в което е издадено изпълнителното основание; претендира разноски.В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява; постъпила е писмена молба от процесуалния му представител мл.адв. С. И.-АК Разград, в която иска разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, моли за уважаването на предявения иск, претендира разноски.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез адв.Р. М. -ВАК, предявеният иск се оспорва като неоснователен.Излага се, че въз основа на посочения ИЛ 15.11.2013г. по ч.гр.д.№ 1544/2013г. по описа на РСТ е било образувано ИД № 01142/2013г. по описа на ЧСИ З. с район на действие ОСТ, което е прекратено и след това е образувано ИД № 538/2020г. по описа на ЧСИ З..Сочи се, че както при образуването на първото ИД, така и на второто такова са поискани конкретни изпълнителни действия от взискателя.Като излага подробни съображения относно приложението на давността по чл. 110 от ГПК и се позовава на тълкувателни решения на ВКС, ответникът счита, че давността не е изтекла по първото ИД, считано от 26.06.2015г.(датата на постановяване на решението по ТД 2/2013г. на ОСГТК на ВКС) до образуването на второто ИД, при което моли за отхвърляне на иска изцяло, претендира разноски, като в условията на евентуалност е въведено възражение за прекомерност по чл.

78,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, като в писмения отговор е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.

След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно обстоятелството, че против ищеца е издаден изпълнителен лист от 15.11.2013г. въз основа на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1544/2013г. по описа на РС Търговище и същият е осъден да заплати на кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД, ЕИК 831558413 сумата от 1000лв. главница, 195,09лв. изискуема наказателна лихва в размер на 195,09лв. за периода 22.03.2013г. до 13.11.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2013г. до изплащане на задължението, както и за направените разноски в размер на 25лв. платена държавна такса, като копия на заповедта по чл. 417 от ГПК и издадения 2 изпълнителен лист са приложени по делото.

От приложеното по делото копие на ИД № 1142/2013г. по описа на ЧСИ З. с район на действие ОСТ се установява, че същото е образувано по искане на кредитора

„Райфайзенбанк България” ЕАД въз основа на издадения в негова полза изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1544/2013г. по описа на РСТ, като от ПДИ, получена от настоящия ищец на 30.12.2013г. се установява, че същият е поканен в двуседмичен срок да заплати посочените в изпълнителния лист суми. От материалите по посоченото ИД №1142/2013г. по описа на ЧСИ З. с район на действие ОСТ се установява, че взискателят е поискал от ЧСИ за извърши съответните справки, като установи имущество на длъжника, след което да определи способа на изпълнение, като ЧСИ е извършил за имущество на длъжника, както и за наличие на банкови сметки, но изпълнителни действия не са извършени, като с молба от 12.01.2016г. взискателят е уведомил ЧСИ, че е цедирал вземанията си по посоченото ИД на „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК 131001375, а с молба от 25.01.2016г. новият взискател е уточнил актуалния размер на вземането за сумата от 1727,67лв. , представен е и договора за цесия , както и приложение № 1 към него, в което е посочено вземането и срещу ответника, като изпълнителни действия не са поискани. С последваща молба на взискателя от 05.06.2020г. е поискано прекратяване на изпълнителното производство, като с постановление от 05.06.2020г. на ЧСИ З. производството по това ИД е прекратено, на осн. чл.

433,ал.1,т.2 от ГПК.

От приложеното копие на ИД № 538/2020г. по описа на ЧСИ З. с район на действие ОСТ се установява, че същото е образувано по молба на „ЕОС МАТРИКС”ООД, ЕИК 131001375, като цесионер, на 05.06.2020г., като с молбата на взискателя е поискано и извършването на запор върху банкови сметки на длъжника.От изпратената до длъжника ПДИ, получена от него на 10.05.2020г. се установява, че длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчването й да заплати дължимите суми в размер на 2083,10лв.От извършените справки от ЧСИ са установени банкови сметки на длъжника, като ЧСИ е наложил запор върху такива в „Райфайзенбанк България”със запорно съобщение от 14.07.2020г., в ОББ АД със запорно съобщение от 16.07.2020г. , а по искането за запор в БАНКА ДСК АД е установено, че длъжникът няма открита сметка в тази банка и запор не може да бъде наложен.Със запорно съобщение от 21.03.2022г. е наложен запор и върху сметки на длъжника в „ТЕ-ДЖЕ ЗИРААТ БАНКАСЪ“-клон София.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното: Нормата на чл. 439,ал.1 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори вземането по него, основавайки се на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание-ал.2.

Наличието на такива нововъзникнали обстоятелства е предпоставката за 3 допустимост на иска, която в случая е налице, предвид обстоятелството, че се касае до изтекъл правно релевантен ( давностен) срок от време след постановяване заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК № 744/15.11.2013г. по ч.гр.д.№ 1544/2013г. по описа на РС Търговище, въз основа на която е издаден и изпълнителен лист и е образувано ИД № 1142/2013г. по описа на ЧСИ З. с район на действие ОСТ, за което ищецът е уведомен с покана за доброволно изпълнение, получена от настоящия ищец на 30.12.2013г.

Посочената заповед за изпълнение е влязла в законна сила с изтичането на двуседмичния срок за възражение, а именно- на 14.01.2014г., при което съдът е приел иска за допустим.

По съществото на спора, съдът приема следното: Основният релевантен въпрос по делото е за това дали е погасено по давност самото изпълняемо право, реализирането на което се претендира по реда на изпълнителното производство и за което вземане е образувано и изпълнителното производство по ИД № 1142/2013г. по описа на ЧСИ З. рег.№ 769 с район на действие ОСТ, а след това е образувано ИД № 538/2020г. по описа на ЧСИ З. рег.№ 769 с район на действие ОСТ. Ищецът твърди, че изпълняемото право е погасено по давност, считано от изтичане на петгодишен срок, считано от издаване на изпълнителния лист на 15.11.2013г. до 15.11.2018г., а ответникът излага, че давността не е изтекла по първото ИД, считано от 26.06.2015г.

(датата на постановяване на решението по ТД 2/2013г. на ОСГТК на ВКС) до образуването на второто ИД, при което моли за отхвърляне на иска изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, съгл. разпоредбата на чл. 114,ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а съгл.чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение.Видно от събраните доказателства по делото, съдържащи се в ИД 1142/2013г. по описа на ЧСИ А. З.а, от образуването на посоченото ИД по молба на взискателя от 19.12.2013г. изпълнителни действия не са извършвани, поради което с изтичането на двугодишния срок по чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК, изпълнителното производство е перемирано, считано от 20.12.2015г., а новото ИД е образувано на 05.06.2020г., но тези обстоятелства нямат правно значение, поради следното: Съгласно Тълкувателно решение № 3/ 28.03.2023 г. по т.д.

№ 3/ 2020 г., ОСГТК, ВКС, докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт на основание разпоредба на чл.130 ал.2 ЗСВ, поради което е безпредметно да се обсъждат доводите на процесуалния представител на ищеца текла ли е давност за процесното вземание до 26.06.2015 г.Вземането, чието съществуване ищецът претендира да бъде отречено, се погасява с изтичане на 5-годишен давностен 4 срок. Този срок и в случая е започнал да тече от 26.06.2015 г., като е без правно значение дали преди тази дата по делото са прилагани изпълнителни способи и имало ли е основание за прекратяването му съгласно чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Давността се прекъсва с искането на взискателя да приложи конкретен изпълнителен способ, а именно по негово искане е образувано ИД № 538/2020г. по описа на ЧСИ З. с район на действие ОСТ на 05.06.2020г., като с молбата на взискателя е поискано и извършването на запор върху банкови сметки на длъжника, каквито са наложени най-рано на 14.07.2020г., в който момента давността е прекъсната и от 26.06.2015 г. до 05.06.2020 г. не е изтекъл 5-годишния срок, в който вземанията биха се погасили по давност(и при съобразяване със спирането му по силата на ЗМДВИП в периода 13.03.2020г.-21.05.2020г. - чл.3,т.1 и § 13 ЗИД ЗМДВИП), като следва да се има предвид, че давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието, а прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла (решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, IV г.о. на ВКС).С оглед на изложеното, съдът приема, че с искането за налагане на запор от 05.06.2020г. по ИД № 538/2020г. по описа на ЧСИ З. с район на действие ОСТ е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, като към момента на подаване на исковата молба – 15.12.2023г. давността не е изтекла и предявеният иск за установяване погасяване на процесните вземания на това основание е неоснователен и следва да се отхвърли, на осн. чл. 124,ал.1 във вр. с чл. 439 от ГПК и чл. 110 от ЗЗД (в този см. и решение № 50002/04.04.2023г. по гр.д.№ 1226/2022г. на ВКС, IV г.о.).