Решение № 745 от 08.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000502499 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 18.05.26г. /с участието на секретаря Петрова/ въззивно гражданско дело № 2499/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-8 състав от 17.07.25г. по г.д. № 7769/24г. са уважени /частично: до размера на сумата 15 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 10.02.24г./ искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД на Д. Б. против Прокуратурата на РБ.

Решението на СГС се обжалва от Прокуратурата на РБ в осъдителната /негативната за ответника/ част.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред двете съдебни инстанции/.

Жалбата е неоснователна:

Събраните в процеса /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени и гласни - преценени в съвкупност/ удостоверяват, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпления по чл. 255 от НК/ и същото е прекратено /с постановление на ПРБ от 12.05.23г., влязло в сила на 10.02.24г. постановено при условията на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК/.

Ищецът поддържа, че е претърпял /вследствие на наказателния процес/ неимуществени вреди /психически неудобства, страдания, травми/. С оглед това: Д. Б. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ/ имуществената отговорност на ПРБ /в качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.

Съдържанието на разменените пред САС книжа сочи, че към момента /на този етап от процеса/ е спорно единствено обстоятелството – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца.

Принципната предпоставка на закона /по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, преценена в контекста на 1 постановката по т. 7 от ТР № 3 от 05г. на ВКС/, която позволява да бъде ангажирана имуществената отговорност на Държавата /чрез ПРБ – съгласно правилото на чл. 7 от ЗОДОВ/ е вече удостоверена /съответно не се явява и спорна/.

Относно размера на иска /единственото спорно във въззивното производство обстоятелство – съобразно изложеното по-горе/:

Първоинстанционният съдия е изложил конкретни /и подробни/ съображения в контекста на съдържанието на доказателствения материал /писмен и гласен/, съответно в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД.

Доводите на жалбоподателя, че атакуваното решение не е мотивирано в достатъчна степен не кореспондират със съдържанието на съдебния акт:

Съдът е посочил, обсъдил и отчел всички обстоятелства, които се явяват релевантни за /относими към/ посоченото законово правило, а именно:

От една страна:

Правната квалификация на наказателния процес /в това число и тежестта на повдигнатото обвинение/; продължителността на наказателното производство във времето /6 години/; взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение /подписка/; чистото съдебно минало на Д. Б.; фактите /същите са надлежно доказани с гласни доказателства, а следва да се и презумират в хипотеза като процесната – предвид самото репресивно естество на всеки наказателен процес/, че ищецът е изпитал страх /притеснение, тревога/ заради потенциалната опасност да бъде осъден и като следствие от това да загуби правото си да упражнява адвокатска професия, че психическото и емоционално състояние на Д. Б. се е влошило /заради наказателното производство/, че честта, достойнството и самооценката му са били накърнени, че е изпитвал срам от колегите си. Първоинстанционният съдия е направил препратка /в контекста на преценката си по чл. 52 от ЗЗД/ и към социално – икономическата обстановка в страната.

От друга страна:

Липсата на доказателства /категорични, еднозначни/ спрямо личността на ищеца да е била формирана негативна обществена нагласа /т.е. да е било накърнено доброто му име в обществото като цяло и конкретно в професионалните юридически среди/; липсата на доказателства ищецът да се е оттеглил от участие в неправителствени организации; липсата на доказателства да са били влошени отношенията на ищеца със семейството му и с други негови близки; липсата на доказателства да се е влошило и физическото /освен психическото/ здравословно състояние на Д. Б.. С изброените /горните/ обстоятелства съдът е обосновал частичната основателност на иска /същият е отхвърлен за горницата над 15 000 лева до 30 000 лева/.

Двете групи обстоятелства /изброени в горните два абзаца/ обосновават /преценени в съвкупност/ определяне на обезщетение в размер на 15 000 лева /колкото са присъдени от първоинстанционния съдия/.

Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към всички съображения на СГС.

С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /но само за въззивното производство/ в размер на 200 евро. Тази сума кореспондира по размер с фактическата и правна сложност на въззивния процес /където е проведено само едно съдебно заседание - при отсъствие на производство по събиране на допълнителни доказателства; при отсъствие на жалба от ищеца/.

Същата сума кореспондира и с актуалната практика на СЕС /и тази на ВКС/, които позволяват адвокатски хонорар да бъде присъден и под минимума по Наредба № 1.

При отсъствие на предварително проведено производство по чл. 248 от ГПК искането за присъждане на адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА и за първоинстанционното производство не може да бъде уважено.

2

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА /в обжалваната част/ решение на СГС 1-8 състав от 17.07.25г. по г.д.

№ 7769/24г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адвокат В. И. 200 евро - адвокатски хонорар /за производството пред САС/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3