Решение № 14 от 08.01.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Горна Оряховица, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20234120100683 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Джамбо 33“ ООД твърди, че по възлагане от ответника „СИД“ АД изпълнил строително-монтажни работи на обект „Укрепване на земен скат чрез доставка и монтаж на габиони в с. ***“, за възнаграждението за които издал фактура № 0000001215/08.03.2021 г. за 11 448 лв. и фактура № 0000001355/20.12.2021 г. за 6 828 лв., или общо 18 276 лв., които не били заплатени към момента. Счита, че му се дължи и заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на издаване на всяка от фактурите до 15.01.2023 г. – общо 2 897,64 лв. За това вземане била издадена заповед № 63/18.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 114/2023 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

Ищецът моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземанията – предмет на заповедта за изпълнение, и да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът „СИД“ АД признава, че е възложил възмездно на ищеца извършване на строително-монтажни работи по укрепване на земен скат чрез доставка и монтаж на габиони, но твърди, че работата, за която са издадени двете процесни фактури не е приета от него, защото страдала от недостатъци – с просто око се виждало, че габионите са деформирани. Твърди, че дружеството многократно е уведомявано за недостатъците, включително и 1 чрез управителя, но до момента те не били отстранени. Твърди, че за отстраняване на недостатъците е необходимо извършване на нови строително-монтажни работи, за което му предоставил срок. Възразява, че цената не се дължи до отстраняване на недостатъците. В случай, че те не бъдат отстранени, претендира намаляване на цената със стойността на необходимото да отстраняването им – 3 000 лв., а ако се установи недостатъците да са неотстраними – претендира намаляване със сумата, с която вещта му се е обезценила в резултат на извършеното от ищеца, която определя също на 3 000 лв. В първото съдебно заседание възразява, че договорът не бил изпълнен в точно и в количествено отношение. Моли за постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен с присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено съществуването на вземане за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка и обезщетение за забава в размер на законната лихва, за които е издадена заповед за изпълнение. Тяхната основателност е обусловена от установяване от страна на ищеца на сключен договор за изработка с твърдяното съдържание, изпълнението на работата в уговорения обем, срок и качество и предаването на изработеното на ответника. Ответникът е противопоставил възражение за неизпълнен договор с правно основание чл.90, ал.1 ЗЗД и искане по чл.265, ал.1, предл.1 ЗЗД за отстраняване на недостатъците на работата, а в условията на евентуалност – възражение за отбив от цената с правно основание чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД в размер на разходите, необходими за поправката (неправилно квалифицирано като възражение за прихващане) и евентуално възражение с правно основание чл.103 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД – за прихващане с вземането му за обезщетение за претърпени от договорно неизпълнение вреди, причинени на вещта му.

Възражението за неточно изпълнение в количествено отношение е въведено след срока по чл.131, ал.1 ГПК (в първото съдебно заседание) без пропускът да се дължи на обективна невъзможност за узнаване на съответните факти, поради което приложението на чл.147, т.1 ГПК е изключено, а възражението – преклудирано.

Страните не спорят, а и показанията на разпитаните свидетели установяват, че през пролетта на 2020 г. ответникът възложил на ищеца изграждане на подпорна стена от габиони на обект в с. *** – по границата на имот с идентификатор *** (констативно-съобразителната част на строително-техническата част от експертизата). Между дружествата бил сключен писмен договор и при завършване на всеки етап, между тях се издавал документ, потвърждаващ приемане на работата – П. О.

2 акт 19. Уговорената работа била довършена до месец юни 2020 г.

Безспорно е също, а и свидетелите установяват, че след приключване на строителната дейност, двете дружества постигнали устно договорка за изграждане на още една стена от габиони по югоизточната част на границата на имота. Свид.Г. – офис-сътрудник при ищеца, уточнява, че конкретната уговорка била да не се подписва анекс, а изпълнението и разплащането да стават съгласно условията на вече сключения договор – изготвяне на акт и фактура за съответната работа, като свидетелят посочва, че извършените преди тази уговорка дейности били изцяло и своевременно заплащани.

Съгласно констативно-съобразителната част на строителнотехническата част от експертизата тази допълнителна ограда била изградена от два и от три реда габиони, като част от нея имала само декоративна функция, а друга част – декоративна и ограждаща функция. Вещото лице установява, че формата на 17 броя габиони на първи ред и 17 броя на втори ред не е с вертикални страници – габионите са деформирани/раздути, на места обтегачите са вдлъбнати навътре, а мрежата на габионите е раздута около тях, фракцията не е добре уплътнена и има множество празнини между скалните късове и габионите не са запълнени до горе с фракция. Вещото лице посочва, че констатираното се дължи на некачествено запълване на габионите със скален материал.

Не се спори, че ответникът не приел работата, както и че не е заплатил възнаграждение за извършването й.

Съгласно чл.264, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Последното означава, че такова задължение не възниква, ако работата не е извършена съгласно поръчката – ако изпълнителят е изработил нещо различно или нещо с такова отклонение или с такива недостатъци, че да прави изработеното негодно за договорното или обичайното му предназначение (така Решение № 202/27.02.2015 г. по търг.д. № 4123/2013 г, на II Т.О. на ВКС). Посоченото е проявление на общия принцип, че кредиторът не е длъжен да приеме нещо различно от дължимото – чл.65, ал.1 ЗЗД. Само в разгледаната хипотеза може да се заключи, че възложителят не е приел работата основателно, защото такова задължение за него не е възникнало. В случая изработеното – стена (ограда) от габиони, не е различно от възложеното, нито страда от такива недостатъци или е с такива отклонения, че да го правят негодно да задоволи интереса на кредитора. При изслушване на първата експертиза изрично вещото лице посочи, че оградата може да изпълнява функцията си, независимо от естетическите й проблеми.

Неправилно ответникът счита, че некачественото изпълнение, т.е. това, което страда от недостатъци или отклонения от възложеното, които не правят работата изцяло негодна за поръчващия, какъвто е случая, оправдава отказа да приеме работата. Напротив – на общо основание за възложителя възниква задължението за приемане на работата, а за да запази правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД, при приемането той трябва направи всички свои възражения за 3 неправилно (некачествено) изпълнение, освен за скрити недостатъци, защото ако пропусне да стори това, работата необоримо ще се счита приета – чл.264, ал.2 и ал.3 ЗЗД. Застъпеното от ответника становище, че възложителят може основателно да откаже да приеме работа с недостатъци не може да се сподели, защото това би направило разпоредбите на чл.264, ал.1 и ал.2 ЗЗД изключващи се взаимно (в същия смисъл обобщаващите съдебната практика Решение № 9/05.06.2017 г. по т.д. № 2690/2015 г. на II Т.О. на ВКС; Решение № 99/11.07.2017 г. по т.д. № 2483/2016 г. на І Т.О. на ВКС и Решение № 187/13.01.2020 г. по т.д. № 3093/2018 г. на II Т.О. на ВКС).

В случая ответникът сам посочва, че не е приел работата, а и не се спори, че не е подписан изготвеният от ответника П. О. акт 19, какъвто обичайно се изготвял между страните съгласно първоначалния договор. Така ищецът е изправен кредитор по задължението на ответника да приеме работата, а отказът на последния да изпълни това свое задължение е неоснователен, въпреки некачественото изпълнение. Именно заради този отказ, ответникът сам се е поставил в положение да не може надлежно да възрази за явните недостатъци на изработеното.

Недоказани останаха твърденията му за отправени до управителя Т. Д. възражения и молби за отстраняване на недостатъците, като в тази връзка се ангажира единствено представеното с отговора на исковата молба възражение, в което се посочва, че ищецът е уведомяван „многократно“ за недостатъците. В тази част то съставлява изгодно за издателя на документа обстоятелство, за което не са ангажирани други доказателства. Освен посоченото, самото възражение, предназначено именно да запази правата по чл.265, ал.1 ЗЗД, отново не съдържа посочване на никакви конкретни недостатъци.

С оглед всичко изложено, работата се счита приета без възражения съгласно презумпцията на чл.264, ал.3 ЗЗД и ответникът е загубил възможността да упражни правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД, позовавайки се на явни недостатъци. По аргумент от противното от чл.264, ал.2 ГПК явни недостатъци са тези, които са налице при прегледа на работата и могат да се открият при обикновения начин на приемане. Обикновеният начин на приемане на работа, свързана със строителство, изисква най-малко оглед на обекта – в случая конструкцията, материалите и изработката на оградата. По тази причина явни недостатъци са всички констатирани от вещото лице недостатъци на работата, защото те са видими и е възможно те да бъдат установени при такъв обикновен оглед, какъвто закона изисква, а и самият ответник сочи, че са видими „с просто око“.

Неоснователно ответникът счита, че възраженията за недостатъци могат да бъдат направени в петгодишен срок. Разпоредбата на чл.265, ал.3 ЗЗД се отнася до правата, с които възложителят разполага при отклонение от поръчката (буквалният текст на нормата), но при вече направени възражения в сроковете по чл.264, ал.2 ЗЗД – при явни недостатъци, при прегледа на 4 работата, а при скрити – след откриването им. В същия смисъл е и съдебната практика, на която ответникът се позова (Решение № 30/08.04.2011 г. по т.д.

№ 416/2010 г. на I Т.О. на ВКС). Тълкуването, развито от него, би лишило от смисъл съществуването на фикцията на чл.264, ал.3 ЗЗД, поради което то е явно несъответно на закона.

С оглед изложеното, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД за ответника е възникнало задължение да заплати възнаграждение за извършената работа, защото при липса на направени възражения за явните недостатъци на работата, съгласно чл.264, ал.3 ЗЗД същата се счита приета. Това парично вземане в претендирания от ищеца размер – 18 276 лв., е и признато от него.

На 08.03.2021 г. издал фактура № 0000001215/08.03.2021 г. на стойност 11 448 лв. с ДДС с основание „СМР съгласно акт 19 за обект: Укрепване на земен скат чрез доставка и монтаж на габиони с. ***“. Фактурата и протокола за приемане на работата били изпратени по електронна поща [email protected], който в отношенията между двете дружества е ползван именно за изпращане на фактури от ищеца на ответника (показанията на свид.Г.). В първото съдебно заседание процесуалният представител на ответника също потвърди получаването на протокола, акцентирайки върху това, че не е подписан, поради което съдът приема, че ответникът е приемал кореспонденция от посочената електронна поща. Същото косвено се установява и от показанията на свид.И. Д. – технически ръководител на обекта, който сочи, че представителят на възложителя на място бил „С. от Мултимес“.