Определение № 760 от 16.03.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500373 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК и е образувано по повод постъпила жалба с вх.№ 5247/04.02.2026г., подадена от длъжника в изпълнителното производство В. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес на управление: гр. Б., ул. "Ц. С." № **, против постановление с изх. № 837/ от 13.01.2026г. по изп.д. № 20248050401363 на ЧСИ Станимира Н.а, с рег.№ 805г. с район на действие ОС-Бургас, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавни такси по ТДТКССГПК и такси по Тарифата към ЗЧСИ във връзка с подаване на жалба с вх.№ 36624/01.12.2025г. по същото изпълнително дело против „принудителните действия“ същия съдебен изпълнител.

В жалбата се излагат недоволство от атакуваното постановление, с твърдения, че видно от декларираните данни и приложени документи ежемесечните приходи на жалбоподателя се състоят от личната му пенсия, поради което същият счита, че е лице със средства под социалния минимум, като наред с това заявява и, че е бездомен. Заявява, че единственото му жилище е ограбено, а принудителното изпълнение по настоящото изпълнително дело е насочено към жилище, собственост на дъщеря му Невена Н.а, която го владее повече от 10 години добросъвестно и е нейна собственост. Моли за отмяна на обжалваното постановление и разпореждане за спиране на всички принудителни действия върху имота, както и незабавно да бъде прекратено изпълнителното производство, насочено спрямо този имот. Представени са писмени доказателства.

На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви по жалбата, в които изложил становище за нейната неоснователност.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, приложените по изпълнителното дело и служебно събраните чрез системата ЕИСС доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от данните, изпълнителното дело № 20248050401363 по описа на ЧСИ Станимира Н.а, с рег.№ 805г. с район на действие ОС-Бургас е образувано на 05.11.2024г. по искане на взискателят М. К. Г. срещу длъжника В. Н. Н. за принудително изпълнение съгласно издадения по гр.д. № 1713/2016г. по описа на БРС изпълнителен листа от 1

24.10.2024г. – за събиране на парични вземания в размер на 10 000 лв.- част от продажна цена по предварителен договор и сумата от 5673 лв.- съдебни разноски.

ПДИ до длъжника е връчена лично на 17.04.20255г. Принудителното изпълнение е насочено върху имущество, представляващо сграда с идентификатор *** и 90 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър.

Длъжникът, чрез упълномощения си процесуален представител адв. П. Н. е депозирал жалба с вх.№ 36624/01.12.2025г. против „принудителните действия“ на съдебен изпълнител срещу горепосочените имоти по същото изпълнително дело, в която е направил искане да бъде освободен от държавни такси и разноски.

С разпореждане от 05.12.2025г. жалбата е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите й, а именно представяване едноседмичен срок от съобщението на доказателства за платена по сметка на БОС държавна такса по чл. 16 от ТТКСГПК в размер на 25лв., както и такса по чл. 8 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 12 лв. с ДДС и такса по чл. 5 от Тарифата към ЗЧСИ в размер на 48 лв. с ДДС по сметка на ЧСИ Станимира Н.а-БОС, предупреждение за последиците при неизпълнение по члк. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

С обжалваното постановление от 13.01.2026г. /съобразно правомощията си по т.

12 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК докладчици съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева/ съдебният изпълнител е оставил без уважение изцяло искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК и в двете му части с мотив, че същото е неоснователно, поради липса на представени нови доказателства, които да обосновават промяна в неговото имуществено и финансово състояние спрямо вече извършваните в тази насока преценки на съда по предходни негови искания в този смисъл. Съдебният изпълнител се е позовал на предходно произнасяне на съда по сходно искане на същият длъжник, обективирано в определение № 93 от 02.03.2020г. по ч.гр.д.№ 523/2020г. на ВКС, като е посочил, че е установено, че длъжникът е разполагал със значителни парични средства и не е доказал трайна невъзможност да поеме таксите и разноските, от чието плащане иска да бъде освободен.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 о т ГПК такси и разноски за производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. В случая искането на длъжника в изпълнителното производство е да бъде освободен от задължението за плащане както на дължимата в полза на БОС държавна такса от 25 лв., равняващи се на 12.78 евро по подадената жалба срещу действия на съдебния изпълнител, така и за дължимите в полза на ЧСИ такси за администриране на жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК в размер общо 60 лв., равняващи се на 30.68 евро.

След извършена служебна проверка настоящата инстанция намира, че жалбата против атакуваното постановление на съдебния изпълнител е недопустима, в частта й относно отказът за освобождаването на длъжника от заплащане на такси по Тарифата към ЗСЧИ, тъй като съдът не е компетентен да се произнася по този въпрос, доколкото същият касае дължимите в полза на съдебният изпълнител такси. Таксите по сметка на ЗЧСИ не са такива по принудителното изпълнение, а са необходими за администрирането на жалбата /респ. – и за разглеждането й от съда, поради което се дължат от жалбоподателя също при подаването на жалбата – аргумент от чл. 73, ал. 3 от ГПК и о т чл. 29, б. "а" от ТТРЗЧСИ/. По своята същност те съставляват "цена на услугата" /връчването на преписите, изготвянето на копието от изпълнителното дело/, извършена от съдебния изпълнител и затова са негово частно вземане за възнаграждение /в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 11 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, както и 2 решение № 548 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев/. По тези съображения съгласно цитираната съдебна практика се налага извода, че съдът не разполага с компетентност да освободи жалбоподателя по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от внасянето на таксите, дължими в полза на ЧСИ, което води до недопустимост на жалбата в тази й част, касаеща отказ за освобождаване от заплащане на тези такси в полза на ЧСИ в размер на 60 лв., равняващи се на 30.68 евро. Това налага оставянето на жалбата без разглеждане в тази част и прекратяване на производството в тази й част като недопустимо. В случая ЧСИ /след като изчака произнасянето на съда с влязъл в законна сила съдебен акт по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК относно освобождаване на длъжника от държавната такса по ТДТКССГПК/ следва да администрира жалбата, без да я връща като нередовна и да я изпрати за разглеждане на окръжния съд, без да събира предварително от жалбоподателя дължимите към ЧСИ такси, като следва да ги начисли и събере едва след приключването на съдебното производство по правния спор по жалбата – от страната, която е изгубила същия /арг. от чл. 78, ал. 6 от ГПК/, включително – по реда на чл. 410 от ГПК – съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗЧСИ, а когато това е длъжникът – и при осребряване на негово имущество по реда на принудителното изпълнение /в този смисъл – също разясненията в мотивите към т. 3 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 548 от 18.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2839/2023 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев/.

По отношение на искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК в останалата му част, касаеща освобождаване на длъжника от заплащане на дължимата в полза на съда държавна такса по чл.16 от ТДТКССГПК в размер на 25лв., равняващи се на 12.78 евро настоящата инстанция намира жалбата за допустима, но неоснователна по следните съображения:

По искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на длъжника от заплащане на дължимата държавна такса по чл.16 от ТДТКССГПК в полза на съда съдът следва да съобрази следни обстоятелства: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. Доколкото целта на въведеното от законодателя освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирано от социални съображения и е създадено в полза на хора с ниски материални възможности, то следва да се установи, че длъжникът би бил възпрепятстван да защити правата си в съда поради финансова невъзможност да заплати дължимата за обжалването държавна такса по чл.16 от ТДТКССГПК .

В случая съдът намира, че молбата за освобождаване от заплащане от държавна такса от 12.78 евро /25лв./ за подаване на жалба е неоснователна като се изхожда от обстоятелството, че жалбоподателят макар да е с ниски доходи – след служебна справка се установи получаване на месечна пенсия в размер на 170.51 евро, като същият има регистрирано и действащо търговско дружество- ЕООД, за което няма доказателства последните години да не е извършвало търговска дейност. Наред с това след извършена служебна справка също е установено, че по сключен през 2015г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот същият е получил изцяло дължимата по него продажна цена в размер на сумата от 50 000 евро /видно от мотивната част на влязло в законна сила съдебно решение № 312 от 13.04.2022г. по в.гр.д. 1955/2021г. по описа на БОС/.

По горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице основания да се приеме, че длъжникът няма достатъчно средства, за да заплати 3 дължимата държавна такса по чл.16 от ТДТКССГПК за обжалване, още повече, че видно от данните по изпълнителното дело същият има упълномощен адвокат, за който няма данни да е оказал безплатна адвокатска помощ на длъжника при условията на чл.

36 вр. с чл. 38 от ЗА.

По горните съображения жалбата в тази й част се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба с вх.№

5247/04.02.2026г., подадена от В. Н. Н., ЕГН: **********, с адрес на управление: гр. Б., ул. "Ц. С." № **, против постановление с изх. № 837/ от 13.01.2026г. по изп.д. № 20248050401363 на ЧСИ Станимира Н.а, с рег.№ 805г. с район на действие ОСБургас, в частта, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на такси по Тарифата към ЗЧСИ във връзка с подадената от него жалба с вх.

№ 36624/01.12.2025г. по същото изпълнително дело против „принудителните действия“ същия съдебен изпълнител.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 373/2026 г. по описа на БОС, в тази му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 5247/04.02.2026г., подадена от В. Н.

Н., ЕГН: **********, с адрес на управление: гр. Б., ул. "Ц. С." № **, против постановление с изх. № 837/ от 13.01.2026г. по изп.д. № 20248050401363 на ЧСИ Станимира Н.а, с рег.№ 805г. с район на действие ОС-Бургас, в частта, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавни такси по ТДТКССГПК във връзка с подадената от него жалба с вх.№ 36624/01.12.2025г. по същото изпълнително дело против „принудителните действия“ същия съдебен изпълнител.

Определението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок считано от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4