Решение № 4809 от 05.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4809 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110205069 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Е. М., с ЕГН **********, подадена чрез процесуалния му представител - адв. П. В. - САК, срещу Наказателно постановление (НП) №СОА23-РД11179 от 10.02.2023 г., издадено от Дончо Петров Барбалов – заместник - кмет на Столична община, направление „Транспорт и градка мобилност“, с което на жалбоподателя, на основание чл.178д от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложена „Глоба” в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадения санкционен акт. Обсъжда се нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, доколкото в наказателното постановление (НП) не била посочена дата на издаване.

Възразява се срещу правилността на отразените в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) фактически констатации с аргумента, че актосъставителят е възприел като време на извършване на нарушението „04.01.203 г.“, когато било обективно невъзможно деянието да намери проявление в действителността. Като порочен, в тази връзка, се разглежда и подходът на наказващия орган да предприеме поправка на годината, променяйки я от „203 г.“ на „2023 г.“ Алтернативно се споделят аргументи за приложимост на института на маловажния случай на административно нарушение, установен в чл.28 от ЗАНН. Формулирана е молба за цялостна отмяна на издадения санкционен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и със своя процесуален представител – адв. В.. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които излага своя версия за събитията. В последното по делото заседание двамата не участват, но в предварително депозирана молба заявяват, че поддържат доводите в жалбата.

Процесуалният представител претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение, за което представя списък с разноски и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна - заместник - кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, редовно призован, се представлява от юрк. А, с пълномощно по делото. Тя счита жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.

1

Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление, обсъди доводите и възраженията на страните, прецени събраните доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, предвид разпоредбите на закона, установява следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 04.01.2023 г., в неустановен час преди 17:40 часа, жалбоподателят Е. Е. М. паркирал лек автомобил марка "Опел", модел "Астра", с рег. №ХХХ, негова лична собственост, пред адрес в ХХХ, в посока от ул.“Фритьоф Нансен“ към ул. "6-ти септември".

Мястото било определено за паркиране на хора с трайни увреждания и било обозначено със синя пътна маркировка, пътен знак „Д 21“ ("Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания") и три допълнителни табели „Т 17“, указващи, че паркирането на хора с трайни увреждания се отнася за 1 място, разрешено е до 4 часа и че нарушителите се отстраняват принудително.

На 04.01.2023 г., около 17:40 часа, паркираното на специално обозначеното място на ул.”Любен Каравелов”№55, в гр. София превозно средство, собственост на жалбоподателя, било забелязано от свид. Н. М М. - на длъжност „Инспектор, контрол и паркиране“ към „Център за градска мобилност“ЕАД и негови колеги. Автомобилът не бил обозначен с карта, издадена по реда на чл.99а, ал.1 от ЗДвП и чл.18, ал.1, т.7 от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата. Свид. М. съставил констативен протокол и скица към него, ведно със снимков материал, илюстриращ разположението на превозното средство. По нареждане на контролния орган автомобилът бил репатриран до наказателен паркинг към Столичен инспекторат на Столична община.

По- късно в същия ден - 04.01.2023 г., автомобилът бил потърсен на паркинга от жалбоподателя. М. бил посрещнат от свид. К. Д. И. - старши полицай при 03 група ООР, с-р Общинска полиция, ООП - СДВР. Жалбоподателят представил личната си карта и свидетелство за регистрация част I, издадено му за притежавания от него автомобил, като заявил, че той е паркирал превозното средство. Свид. И. сравнил данните в представените му документи, след което съставил срещу Е. М. в качеството му на „водач“ на моторното превозно средство акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия А, с бл. №032597/04.01.2023 г., за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът бил представен за прочит на жалбоподателя.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят депозирал писмено възражение, в което като основни аргументи били изтъкнати тези, изложени в жалбата, инициирала настоящото съдебно производство.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №СОА23-РД11-117 от 10.02.2023 г. от Дончо Барбалов – заместник – кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.

178д ЗДвП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя била наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 98, ал.2, т.4 ЗДвП. Препис от същото е връчен на въззивника на 05.03.2024 г.

Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства: показанията на разпитаните от съда свидетели К. И. и Н. М. и частично обяснения на Е. Е. М., дадени в хода на съдебното следствие, както и в писмените доказателства по делото: възражение срещу АУАН, констативен протокол от 04.01.2023 г., разписка за връчване на НП, справка от ОПП – СДВР, с вх.№138403/25.04.2024 г., с приложени извлечения от АИС – КАТ, писмен отговор от Столична община, с вх.№29.04.2024 г., с приложение копие на Заповед №СОА22- РД093069/13.12.2022 г. на кмета на Столична община, писмен отговор от Сектор „ОП“ при ООП – СДВР, с вх.№150274/08.05.2024 г., с приложение Заповед №СОА19-РД09-11/04.01.2019 г., писмен отговор от Център за градска мобилност , с вх.№151420/09.05.2024 г., с приложение заверено копие на схема за организация на движение и паркиране на ул.“Любен Каравелов“, 2 в посока ул.“6-ти септември“, копие на заповед №РД-09-69/01.06.2021 г. на изпълнителния директор на Център за градска мобилност и списък със служители от сектор „КП и ПП“ към „ЦГМ“ЕАД, запознати с нея, заповед №СОА21-РД95-62/11.03.2021 г. на кмета на Столична община, Заповед №СОА24-РД09-1872/02.02.2024 г. на кмета на Столична община, писмен отговор от Столична община, вх.№182385/04.08.2024 г., писмен отговор от Център за градска мобилност, с вх.№184136/05.06.2024 г., писмен отговор от ОПП – СДВР, с приложения, вх.№188186/07.06.2024 г., списък с разноски, пълномощни за процесуално представителство, веществени доказателства – снимков материал, изготвен и приложен към констативен протокол, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК.

Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля И., като ги намира за обективни и логични, последователни, без вътрешни противоречия. Те отразяват непосредствените му възприятия по установените обстоятелства. Свидетелят уточнява етапите на проверката, констатираните обстоятелства и реда за съставяне на АУАН и неговото връчване. Категоричен е, че по повод нарушението се е водил от изготвените от колегите му, установили неправилното паркиране, фотоизображения, в които е фиксирано разположението на автомобила, неговите отлчителни белези и заобикалящата го среда.

Възстановява бегли спомени и относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на въззивника посредством акт, съставен в същия ден. Допълва, че лицето, посетило наказателния паркинг, се е представило не само като собственик, но и като водач, извършил паркирането на превозното средство. Последното, впрочем, намира опора дори в обясненията на М., снети в условията на непосредственост в съдебното следствие, макар те да са съсредоточени върху версията, че жалбоподателят не е възприел пътен знак или маркировка, ограничаващи маневрите му.

Изложеното от актосъставителя се потвърждава и от изявленията на друг служител на общинската администрация – свид. М.. При проведения разпит последният първоначално заяви, че не пази съхранен спомен за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на изготвените по повод извършеното репратриране 9 /девет/ броя цветни фотоизображения, съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупреден за наказателната отговорност по чл.

290, ал. 1 НК, свидетелят изрично потвърди, че е присъствал при установяване на нарушението, изготвил е снимковия материал и е съставил констативния протокол. Сподели, че на място не е комуникирал със собственик или водач на превозното средство, но със сигурност последното не е било обозначено по надлежния ред, удостоверяващ право на преференциално паркиране.

Показанията на свид. И. и свид. М. са логични и последователни, а липсата на детайлни спомени следва да се отдаде на естеството на изпълняваните от тях служебни задължения, свързано с ежедневното констатиране на множество идентични нарушения. В тази връзка е принципно вярно, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока/. В случая обаче показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото липсват фактически данни, които да компрометират техните разкази. Изводи в тази насока се формират и при съпоставка на съдържанието на констативния протокол, изготвен от свид.

М. и приложения снимков материал, върху който се визуализират изображенията на пътен знак „Д21“, с поставени под него указателни табели и съответната пътна маркировка. Тези веществени доказателства отразяват състояние на знаковото стопанство, идентично на това, което се открива на приобщената по делото схема на организация на движението и паркирането в конкретния отсек от ул.“Любен Каравелов“№55 и актуална към месец януари 2023 г. Свидетелските показания, събрани по делото се отличават с характеристики на носители на непосредствени сведения относно фактите от действителността, относими към конкретното нарушение и неговите обективни и субективни измерения, като информационната им стойност е задоволителна за обстоятелствата от предмета на доказване. Принадлежността на служителите към йерархичната структура на администрацията на наказващия орган не може a priori да предпостави разглеждането им като лица, заинтересовани от негативни последици за жалбоподателя. По делото не се откриват данни, указващи на проявена предубеденост от контролните органи. Този извод се налага и предвид основната процесуална гаранция, въведена с разпоредбата на чл.14, ал.2 от 3

НПК „Доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”, пораждаща действието си в административнонаказателния процес по силата на препращащите разпоредби на ЗАНН. По изложените съображения съдът се доверява на гласните изявления на двамата свидетели и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Писмените доказателства разкриват също важно значение за изясняването на обстоятелствата по делото, допълват и служат за проверка на гласните такива. Те са приобщени по надлежния процесуален ред, предвид на което съдът ги кредитира и изгради фактическите си изводи въз основа на тях. Даден изцяло в корелация със свидетелските показания е изготвеният за нарушението снимков материал, онагледяващ заварената от проверяващите обстановка на мястото, на което автомобилът на жалбоподателя е намерен паркиран. Те позволяват да се придобие непосредствена представа за разположението на превозното средство спрямо монтирания пътен знак „Д 21“. Визуализира се ясно и въвеждащият специално предписание знак „Д 21“, табелите към него и пътната маркировка, като с оглед разположението на околните спрямо мястото на паркиране обекти и сравнението им с приобщения към делото проект на организация на движението, се установява и неподвижното му закрепване към тротоара. Снимките съдържат в долния десен ъгъл обозначение на датата, на която са направени и доколкото тя съвпада с тази на останалите документи, изготвени във връзка с установяване на нарушението, съдът я приема за достоверна. Те онагледяват и отсъствието на поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания върху предното ветроупорно стъкло на автомобила /от вътрешната му страна /, респ. талон за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания до 4 часа, данни за което се извличат и от отговора на Столична община, с вх.