Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 114 от 27.05.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 884/2023
Вид
Решение № 114
Подписан
27.05.2024
В сила
27.05.2024
Състав
Невена Пламенова Великова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Сливница, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20231890100884 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е от Д. Р. И., ЕГН **********, чрез адв. Й. срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, отрицателен установителен иск с правно основание чл.

26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, чл. 19 ЗПК и по чл. 143, ал. 1 ЗЗП, с който се иска да бъде провъзгласена нищожността на клаузата по чл. 10, ал. 2 от Договор за паричен заем № 300806050 от 22.03.2022 г. за заплащане на такса за експресно обслужване в размер на 65,76 лв. поради накърняване на добрите нрави и неравноправност.

В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало договорно правоотношение по договор за паричен заем № 300806050 от 22.03.2022 г., по силата на който на ищецът е предоставена в заем сумата в размер на 1000,00 лв., като в договора било посочено, че искането ще бъде разгледано при „експресно обслужване“, за което се дължи сумата в размер на 65,76 лв. или 6,6 % от размера на главницата, чието заплащане било разсрочено с месечните вноски по кредита.

На първо място ищецът счита, че тази клауза, предвиждаща приоритетно обслужване на кредитополучателя пред другите клиенти на ответното дружество, е неравноправна, излишна и нелогична, тъй като задължава потребителя да заплати суми за неизвършени услуги. В тази връзка посочва, че вписания в договора специален безплатен телефон за „експресно обслужване“ не е индивидуален за всеки кредитополучател, още повече, че ответното дружество е фирма за бързи кредити и предметът му на дейност е свързан с произнасяне по искането за отпускане на кредит до един час от подаването му.

На следващо място счита, че клаузата на чл. 10, ал. 2 от Договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговореното в нея заплащане на допълнителна услуга води до оскъпяване на кредита, за което е житейски нелогично кредитополучателят да се съгласи, след като се намира в очевидна нужда.

На последно място ищецът поддържа, че клаузата за заплащане на допълнителната 1 услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита, заобикаля императивни норми от закона – чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото представляват печалба на кредитора и надбавка към главницата. С нищожната клауза се нарушава въведеното в цитираната разпоредба ограничение лихвите и разходите по кредита да не надхвърлят 50 % от главницата, с оглед размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Заявява, че в случая ГПР е многократно над максимално допустимия. При тези съображения за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск против ответното дружество за провъзгласяване нищожността на чл. 10, ал. 2 от договора за кредит. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото е постъпила молба от адв. Й., с която се прави искане делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, като в случай че съдът даде ход по същество, моли предявеният иск да бъде уважен, като съдът постанови неприсъствено решение.

В съдебните заседания, проведени на 13.02.2024 г. и на 24.04.2024 г., ответникът, редовно призован (съобщението е връчено на служител на ответника – младши юрисконсулт В.П.), не се явява и не изпраща представител, като не взема становище по представения от съда с определение № 58 от 09.02.2024 г. проект на доклад по делото и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за постановяване по делото на неприсъствено решение, при следните съображения.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

Налице е първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника

С разпореждане № 1229 от 06.12.2023 г. съдът е указал на ответника последиците от неподаване на отговор, вкл. възможността срещу него да бъде постановено неприсъствено решение, в случай че не се яви в първото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Разпореждането е било връчено на служител на ответника – младши юрисконсулт В.П., на 19.12.2023 г., видно от находящата се по делото разписка, като в едномесечния срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор.

С определение № 58 от 09.02.2024 г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото.

Със същото съдът отново е указал на ответника, че, в случай че не вземе становище във връзка с дадените указания и доклада по делото в дадения от съда срок и, въпреки че е редовно призован, не се яви или не изпрати представител в първото съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли иска.

Съобщението е връчено на служител на ответника – младши юрисконсулт В.П., на 20.02.2024 г.

2

В проведените на 13.02.2024 г. и на 24.04.2024 г. съдебни заседания, ответникът, редовно призован, не взема становище по дадените с определението указания и не изпраща представител, като не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие. За съдебните заседания са постъпили становища от процесуалния представител на ищеца – адв.

Х. Й., с които е направила искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че е налице и втората предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, доколкото искът, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, е вероятно основателен. В тази връзка съдът съобрази, че към исковата молба е представен заверен препис от Договор за паричен заем MAX_№ 300806050 от 22.03.2022 г., съгласно който на ищеца е бил предоставен паричен заем в размер на 1000 лв., като съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора при кандидатстването си за кредит кредитоискателя изрично е заявил желание за експресно обслужване, за което дължи сумата в размер на 274,00 лв. (значително надхвърляща дори посочената в исковата молба цена на услугата). Уговорено е, че по силата на клаузата за експресно обслужване кредитополучателят следва да осъществява контакт с кредитора на специалния безплатен телефон, на който ще бъде обслужен приоритетно.

Посочената клауза е очевидно неравноправна, тъй като не е уговорена индивидуално, а уговарянето на допълнително възнаграждение за експресно обслужване накърнява принципа на добросъвестност при договарянето и равновесието между страните, тъй като принципът на еквивалентност на договорните престации предвижда, че правото на възнаграждение възниква за реално реализирани задължения по договорното правоотношение, каквито няма данни да са предоставени. В допълнение следва да се посочи, че чрез уговаряне дължимостта на процесната такса за експресно обслужване се достига до нарушаване и на императивни правни норми, а именно на разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК

Съдът, съобразявайки изложеното, намира, че решението не следва да се мотивира по същество, тъй като същото се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. С оглед на всичко изложеното до тук съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за експресно обслужване по чл. 10, ал. 2 от Договора.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство в общ размер на 1250,00 лв., от които заплатената от ищеца държавна такса в размер на 50,00 лв. и 1200,00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд – Сливница РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Р. И., ЕГН **********, с адрес. гр. Д., ул. „С.П.“ № 5, установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 10, чл. 19 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП, по отношение на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, че клаузата на чл. 10, ал. 2 от Договор за паричен заем № MAX_300806050 от 22.03.2022 г., сключен между Д. Р. И. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, предвиждаща заплащане на такса за експресно обслужване в размер на 274,00 лева, не обвързва страните по делото поради нищожност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004 да заплати на Д. Р. И., ЕГН ********** сумата в общ размер на 1250,00 (хиляда 3 двеста и петдесет) лева, от които 1200,00 лв. – адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. – заплатена държавна такса за разглеждане на делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на ответника.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

4