Решение № 8478 от 12.12.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.София,12.12.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА

Мл.с-я РОСИ МИХАЙЛОВА при секретаря Антоанета Луканова и прокурора сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 17009 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М. като процесуален представител на А.Б.Д., действащ чрез законният си представител и негова майка Е.Г.Б., срещу решение № 456687 от 24.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 78274 по описа за 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 72 с-в, с което е допуснат до делба недвижим имот, представляващ: западна половина от сграда близнак, състояща се от: първи етаж: една стая, кухня, тоалетна и дрешник, втори етаж: две стаи, заедно с две избени помещения намиращи се под тази част на сградата, представляваща сграда с идентификатор ***., с площ 50 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота гр.София, район Витоша, улица „********, с посочена площ от 293 кв.м. съгласно скица на АГКК /за бивш имот с пл.№ 480/; заедно с прилежащите й 6/12 идеални части от общите части на цялата сграда близнак и от цялото дворно място, в което е построена, с площ от 589 кв.м., а по нотариален акт 625 кв.м., съставляващо УПИ парцел Х-480, 481, в кв.6 по плана на гр.София, м. Бояна, при квоти в съсобствеността – за В.С.Б. и за Г.Т.Б. по ¼ идеална част и за А.Б.Д. – ½ идеална част.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в частта относно определените квоти по отношение на В.С.Б. и за Г.Т.Б. като се твърди, че същите следва да бъдат съответно – 1/8 идеална част и 3/8 идеални части, тъй като процесния имот бил придобит в СИО от Г.Б. и общия на страните наследодател –С.Б.

Б., защото те заедно били разходвали средства за поддържането му.

Иска се от настоящата инстанция да отмени решението на СРС и да постанови друго като в полза на съделителите В.С.Б. и за Г.Т.Б. се определят квоти, съответно 1/8 идеална част и 3/8 идеални части. Претендират се разноски.

От въззиваемите

В.С.Б. и Г.Т.Б. е постъпил отговор по въззивната жалба. Излага се становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното съдебно решение. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 17.10.2018 г., Въззивната жалба е подадена на 31.10.2018 г., следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на жалбата:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че СРС се е произнесъл във валиден и допустим процес:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за допускане на делба на недвижим имот с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК и се е произнесъл именно по отношение на този имот. Недвижимите имоти, описани в молбата от 08.07.2019 г. с вх.№ /на СРС/ 5116541 са с идентификатор *** и *** и за които имоти се искаше пред настоящата инстанция събиране на съдебно-техническа експертиза, не са въведени с исковата молба, респ. СРС не е обсъждал същите в обжалваното решение.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че с договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 114 от 27.05.1993 г., Е.Х.Б. е дарила на децата си В. Б.а Б. и С.Б. Б. притежаваните от нея 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ западна половина от сграда близнак, състояща се от първи етаж: една стая, кухня, тоалетна и дрешник, и втори етаж: две стаи, заедно с две избени помещения намиращи се в тази част на сградата, както и 4/12 идеални части от общите части на цялата сграда близнак и от дворното място, в което е построена, съставляващо парцел

Х-480, 481, в кв.6 по плана на гр.София, м. Бояна. Предвид липсата на установено друго, всеки от надарените бил придобил по ½ от дарените 4/6 части от имота. Останалите 2/6 идеални части, т.е. по 1/6, надарените придобили по наследство от баща си Борис С.Б. Така по наследство от баща си и дарение от майка си,С.Б. и В. Б. били придобили по ½ идеална част от делбения имот.

Придобиването било станало по време на брака наС.Б. и Г.Б., но доколкото не било на възмездно основание придобитото не се е включило в състава на СИО. За да достигне до този извод, СРС се е позовал на разпоредбата на чл. 20, ал.1 СК /85 г., отм., но бил действал към момента на придобиването Според удостоверението за наследнициС.Б. бил починал на 16.11.2003 г. и бил наследен от съпруга Г.Б. и син В.Б.. След смъртта му, притежаваната от него 1/2 идеална част от имота били придобили сина му и съпругата му, всеки по 1/2 от наследството – чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Така всеки от ищците притежавал по ¼ идеална част от делбения имот.

С оглед доводите във въззивната жалба спорно по делото е ли допуснатият до делбата недвижим имот, придобит в режим на СИО от Г.Т.Б. иС.Б.

Б..

Предмет на делбата е наследството отС.Б. Б..

Не се спори по делото, че негови наследници са ищците /пред СРС/ съпруга

Г.Б. и син В.Б., а това се установява и от събраните пред СРС писмени доказателства-удостоверение за наследници № 843/07.05.2013 г./л.11/.

Не се спори, а и това обстоятелство е обявено от СРС за безспорно, че бракът междуС.Б. и Г.Б. е сключен през 1971 г. Същият е прекратен със смъртта на съпруга Б. на 28.04.2013 г. Преди това на 27.05.1993 г.С.Б. е придобил собствеността върху процесната сграда по силата на дарение от майка си, изповядано с нот.акт № 114, дело 12536/93 г./л.5/.

Съгласно СК-85- чл.

20, ал.1:

Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Аналогична беше и разпоредбата на СК-68, чл.13, ал.2:

Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити преди брака, както и такива вещи и права, придобити през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а-389д от Гражданския процесуален кодекс, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.

Доводът във въззивната жалба, че недвижимият имот, допуснат до делбата е СИО, защото двамата съпрузи – Г. и С.Б. заедно са се грижили за него, е неоснователен и не може да преодолее нормата на чл.20, ал.1 СК, отм.

Налага се извод, че първоинстанционното решение е правилно затова и ще следва да бъде потвърдено.

По разноските:

С оглед характера на производството – делба във фазата на допускането, разноски на страните не се присъждат.

ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 456687 от 24.07.2018 г., постановено по гражданско дело № 78274 по описа за 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 72 с-в, в частта, в която са определени квоти в съсобствеността – за В.С.Б. и за Г.Т.Б. по ¼ идеална част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: