Решение № 641 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20265330201477 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-6207-000774 от 27.01.2026 г., издадено от ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, с което Х. Х. С., ЕГН **********, е санкциониран с глоба в размер на размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца - за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят, Х. Х. С., представляван от адв. М. К., обжалва цитираното НП и претендира за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, ВПД Началник Група в ОДМВР Пловдив, РУ Труд, в писмено становище, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При условия на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Разноски не се претендират.

От фактическа страна се установява следното:

На 13.11.2025 г., около 12.01 часа в с. Маноле, на ул. „1-ва“, жалб. С. управлявал МПС „Джип Чероки“, с рег. № ******, когато бил спрян за проверка от служители на РУ Труд. В хода на проверката било установено, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № I45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на 1 регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.).

Образувана е преписка в РП-Пловдив, по която прокурор от РП-Пловдив се е произнесъл с отказа да се образува ДП. В тази връзка е било разпоредено материалите по преписката да се изпратят на Началника на РУ Труд с оглед ангажиране административно-наказателната отговорност на водача.

Като свидетели по делото е бил разпитан актосъставителят, който в своите показания е потвърдил изложението от него в АУАН фактически констатации, посочвайки, че в хода на извършената проверка, от справка в системата АИС-Пътна полиция, било установено, че автомобилът е с прекратена регистрация. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани от събраната доказателствена съвкупност.

Правни изводи

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така установената по-горе, възприета в НП фактическа обстановка и по същество несопорена от жалбоподателя, правилно в случая е прието, че поведението на Х. Х. С. е в разрез с предвиденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба въвежда изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, (изм., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая не се спори, а и това се установява от доказателствата по делото, че при извършена проверка по отношение на жалбоподателя на 13.11.2025 г., около 12.01 ч., в с. Маноле, на ул. „1-ва“, същият е управлявал личното си МПС „Джип Чероки“, с рег. № ******, което не е било 2 регистрирано по надлежния ред. Фактът, че МПС не е било регистрирано се установява от една страна от показанията на разпитания свидетел, а от друга – и от получената информация от Гаранционен фонд и от РУ-Труд. В тази връзка по делото е постъпило писмо от Началника на РУ-Труд, от които се установява, че прекратяване на регистрацията на МПС е извършена на 04.11.2025 г. по чл. 143, ал.10 ЗДвП, с уведомление от „Гаранционен фанд“ до Сектор „ПП“ – Пловдив, на основание чл. 574, ал. 11 КЗ, респ. на собственикът, който е уведомен от „Гаранционен фонд“, че в случай, че до 05.11.2025 г. не постъпят данни за активна застраховка „Гражданска отговорност“, МВР ще бъде уведомено за предприемане на мерки по прекватяване на регистрацията на МПС. Всъщност самият жалбоподател също не оспорва фактът, че към датата на извършената му проверка, управляваното от него МПС е било с прекратена регистрация. Ето защо следва да се приеме, че от обективна страна се установяват всички елементи от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение.

Съдът намира, че от ангажираните по делото писмени доказателства се установява и наличието на субективната страна, респ. знание, че процесното МПС, което собственост на жалбоподателя, се управлява от него с прекратена регистрация. Този извод се извежда от фактът, че същият е бил наясно с факта на тази прекратена регистрация, предвид данните по делото за изричното му уведомяване от страна на Гаранционния фонд, че е длъжен да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и за последиците в случай, че не сключи такава. Нещо повече, по делото се установява, че жалбоподателят е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, същият е носител на задължението за сключване на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, а същият, като правоспособен водач на МПС е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Незнанието на закона, респ. на обстоятелството за прекратената регистрация не е извинително в случая и не извлича противоправния характер на деянието. Ето защо дори да се приеме, че същият не е бил наясно с посоченото обстоятелство, деянието е съставомерно от субективна страна, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Горното обосновава неоснователността и на възражението за липса на субективна съставомерност.

Следва да се посочи, че в случая липсата на основания за носене на наказателна отговорност не означава липса на предпоставки за ангажиране на гражданска или административнонаказателна такава, особено когато отказът за образуване на ДП е мотивиран с липса на умисъл като форма на вина, а не с 3 липсата на обективна или субективна страна на деянието.

Наложените на жалбоподателя С. наказания глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца съответстват на предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която разпоредба (в редакцията й относима към датата на нарушението) предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 500 лева за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените наказания са в съответствие със санкционната норма, поради което и съдът приема, че същите са законосъобразно и правилно определени при съблюдаване на чл. 12 и чл. 27 ЗАНН.

Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата на чл.28 ЗАНН с квалифициране на случая като маловажен по смисъла на §1, ал.1, т.4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Маловажните случаи на административни нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с преценката на предмета на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, общественоопасните му последици, наличието на щета за държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя и други. Събраните по делото доказателства и обстоятелствата по така извършеното административно деяние не водят до извод за нарушение с пониска степен на обществена опасност от типичните случаи на този вид, каквито твърдения са наведени в жалбата. Напротив, съдът отчита завишената степен на обществена опасност на деянието по чл. 140 ЗДвП, недвусмислено подчертана и с въведената през 2016 г. криминализация на управление на МПС без регистрационни табели с нормата на чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Фактът, че в случая нарушението е квалифицирано като административно, а не като престъпление не обосновава извод, че деянието е маловажно, точно обратното - последното сочи по един недвусмислен начин на значението, което законодателят отдава на високата степен на обществена опасност на това деяние. Нарушението е формално, на простото извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. В този смисъл липсата на вредоносни последици не следва да бъде отчетено като смекчаващо вината обстоятелство.

Гореизложеното мотивира съда да приеме, че в случая не са налице обстоятелства, отличаващи конкретното деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други идентични нарушения от същия вид, нито такива, определящи обществената му опасност като явно незначителна, като не са налице и многобройни и смекчаващи обстоятелства при извършването му.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на 4 процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен орган, притежаващ нужните правомощия, като материалната компетентност. При съставянето му са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. Дадено е ясно, точно и коректно описание на нарушението, като са изложени всички обективни елементи от фактическия състав на деянието от значение за правилността на оспорения административен акт. Дадена е и правната квалификация на деянието, цифрово изразена, което е достатъчно да бъде изпълнено изискването на чл.

57, ал. 1, т. 6 ЗАНН относно съдържанието на НП. Спазени са сроковете по чл.

34 ЗАНН.

По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

С оглед крайния изход на делото въззиваемата страна има права на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото, обаче, липсва искане в този смисъл, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.