Определение № 1112 от 16.11.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1112 гр. София, 16.11.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100901469 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от „ Е.С.О.” ЕАД /ЕСО ЕАД/, който твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ), което осъществява дейността „пренос на електрическа енергия” въз основа на Лицензия № Л-419- 04/18.12.2013 г. Поддържа, че между него и и „Е. Ф.Г.“ АД /”ЕФГ” АД/, на основание чл. 11, т. 8 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), е бил сключен договор за балансиране № BAL - 022/24.08.2012 г., с който договор е уговорено “ЕФГ” АД, като координатор на стандартна балансираща група, да отговаря за различията между заявените за потребление количества електрическа енергия за обектите, за които “ЕФГ” АД е поело отговорност за балансиране и несъответствията с така заявените количества спрямо реално потребените, като по същия “ЕФГ” АД натрупало задължения. Поддържа, че за погасяване на задължения на „ЕФГ“ АД по договор за балансиране № BAL022/24.08.2012г., с договор за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г. цедентът “ЕФГ” АД, прехвърля на ищеца - цесионер ECO ЕАД вземането си по фактура № **********/25.07.2018 г. за продажба на електроенергия за периода 01.07.2018 г. - 15.07.2018 г. спрямо „В.И К. Д.“ АД /“ВИК Д.“ АД/, с ЕИК ******* за частта от 450 000.00 лв. (четиристотин и петдесет хиляди лева), като към датата на сключване на договора за цесия общият размер на задълженията на “ЕФГ” АД към ECO ЕАД по договор за балансиране № BAL - 022/24.08.2012 г. надхвърля размера на цедираното вземане по фактура № 1

**********/25.07.2018 г. Ищецът твърди, че договорът за цесия № 0106ЦУ/01.08.2018 г. е сключен преди публикуване на Решение №1764/28.08.2018 г. по т. д. №1907/2017 r.,VI-2 състав, ТО на СГС, с което е открито производство по несъстоятелност на “ЕФГ” АД, като прехвърленото вземане по фактура № **********/01.08.2018 г. е преминало в цесионера ECO ЕАД в деня на подписване на договора за цесия № 0106-ЦУ/01.08.2018 г., а цедентът “ЕФГ” АД своевременно писмено е уведомил длъжника “В и К Д.“ АД за прехвърленото вземане, видно и от писмо изх. № ВиК-3948#1/06.08.2018г.

/наш вх. № ЦУ-ПМО-4635/07.08.2018г./. Според ищеца процесният договор за цесия е изпълнен с прехвърляне на вземането на дата 01.08.2018 г. по фактура № **********/25.07.2018 г. и със съобщаването му на длъжника „ВиК Д." АД, с уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на “ЕФГ” АД, поради което ответникът дължи на него заплащане на фактурата. С оглед горното претендира осъждането на ответника да му заплати сумата от 45 325.47 лв., представляваща неизплатена част от главницата по фактура № 0440007173/31.07.2018г. за балансираща енергия за недостиг по договор за балансиране № B A L - 022/24.08.2012 г., както и обезщетение за забава законната лихва в размер на 13 345.83 лв. върху сумата от 45 325.47 лв. за периода от 28.08.2018 г. до 22.07.2021 г. В допълнителната искова молба от 19.10.2021г. ищецът оспорва възражението на ответника за липса на процесуална легитимация, като подчертава отново, че вземането му е от длъжник “В и К Д.“ АД и по фактура № **********/25.07.2018 г. , като на основание сключен договор за цесия № 0106- ЦУ/01.08.2018 г., му е прехвърлено от цедента „Е. Ф.Г.“ АД /”ЕФГ”АД/. В отговор на направеното от ответника „В и К Д.“ АД възражение за местна неподсъдност на спора на СГС по т.д. 1469/2021 г., сочи, че предмет на настоящия съдебен спор е вземане от „В и К Д.“ АД, като дружеството е изцяло собственост на държавата, предвид което счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 108, ал.2 от ГПК. Наред с горното поддържа, че правоотношението, от което произтича съдебния спор е договор за цесия № 0106- ЦУ/01.08.2018 г., а цитираният договор за цесия е подписан между ЕСО ЕАД и ЕФГ АД и двете дружества са със седалище и адрес на управление в гр. София, което е в района на Софийски градски съд.

С подадения в срок отговор на исковата молба от 08.09.2021г. ответникът „В.И К. Д.“ АД /“ВИК Д.“ АД/, с ЕИК ******* е заявил 2 възражение за недопустимост на иска поради липса на пасивна процесуална легитимация с доводи, че не е страна в правоотношението между „ЕСО“ ЕАД и „ЕФГ“ АД, като е заявил и отвод за местна неподсъдност на спора и поискал прекратяване на делото и изпращането му на ОС-Д. по подсъдност, тъй като седалището му е в гр. Д.. В допълнителния отговор оспорва твърдението на ищеца, че била налице хипотезата на чл. 108, ал.2 от ГПК, тъй като не е държавно учреждение и следва делото да бъде изпратено за разглеждане на ОС-Д..

Съдът констатира, че е сезиран с иск за заплащане на сума от ответника „В.И К. Д.“ АД по фактура от 31.07.2018г. по описания договор, както и обезщетение за забава. Неоснователни са възраженията за недопустимост поради липса на процесуална легитимация, която се определя от твърденията по исковата молба, а в случая се твърди, че ответникът е длъжник на ищеца, който има срещу него цедираното вземане по процесната фактура. Без значение са възраженията, че не бил страна ответника по правоотношението между ищеца и "ЕФГ" АД, тъй като се твърди договор за цесия, за който той като длъжник се сочи да е уведомен.

Съдът намира, че в случая заявения своевременно от ответника отвод за местна неподсъдност на спора пред СГС е основателен. Не се твърди от ищеца с оглед възражението за местна неподсъдност в договора, въз основа на който сочи, че е възникнало задължението за ответника по процесната фактура да е уговорена местна подсъдност, различна от общите правила.

Ответникът е самостоятелно юридическо лице, търговско дружество с адрес по седалище в гр. Д., а не на територията на гр. София. С оглед горното по правилата на местната подсъдност спорът е подсъден на съда, в чийто район е седалището на ответника съгласно чл. 108, ал.1 от ГПК, в случая ОС – Д..

Изцяло неоснователни са доводите на ищеца, че била налице хипотезата на чл. 108, ал. 2 от ГПК, която предвижда, че искове срещу Държавата и държавни учреждения, включително и поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спора. В случая ответникът не е нито държавно учреждение, нито клон или поделение на такова, а самостоятелно юридическо лице, търговец и исковете спрямо него следва да бъдат предявявани пред съда по седалището му. Дори не е отразено в ТР, ответното дружество да е ЕАД с едноличен собственик на капитала – Държавата, както се твърди от ищеца, но 3 дори и само Държавата да е акционер в дружеството, горното не го прави държавно учреждение за да е приложимо изключението. Още повече, че съобразно твърденията по исковата молба вземането е по фактура за ел. енергия, като не се сочи мястото на доставка по договора и друга подсъдност, но в самата фактура е посочено, че е за Обект ВиК Д., т.е. и правоотношението е на територията на гр. Д.. Изцяло са неоснователни и доводите на ищеца, че в случая вземането било възникнало по договора за цесия, а по него и двете страни били със седалище в гр. София. Това е ирелевантно за подсъдността, тъй като тя се определя от седалището на ответника по иска, а не от това на цесионера и/или цедента. Вземането, предмет на договора за цесия, не възниква от самия договор за цесия, а то е негов обект, същото само се прехвърля по договора за цесия на друг титуляр, но възниква спрямо длъжника от съответното правоотношение и в случая нито се твърди, нито се установи, въпреки дадената възможност за становище при размяна на книжата, че по правоотношението, въз основа на което е възникнало вземането по процесната фактура, което е цедирано на ищеца, има уговорена валидно клауза за местна подсъдност на спора пред съда в гр.София. С оглед горното съдът намира, че спорът е подсъден на ОС-Д..

Налице е своевременно заявено с отговора възражение за местна неподсъдност, което е основателно и делото следва да бъде прекратено пред настоящия съд и изпратено по подсъдност на ОС – Д..

Воден от горните съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред настоящия съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на ОС - Д..

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно чл. 121 от ГПК.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4