Решение № 297 от 09.02.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Велико Търново, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20234110102572 по описа за 2023 година

Предявен иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК

Ищцата Г. А. Й. твърди, че въз основа на изпълнителен лист издаден по ЧГД № 937/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, срещу нея е образувано изпълнително дело № 550/2015 г. по описа на ЧСИ Силвия Косева. Заявява, че последното изпълнително действие по делото е извършено на 20.06.2017 г., поради което към датата на подаване на исковата молба вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност. Моли съда да приеме за установено, че не дължи сумите по изпълнителен лист № 814/3.04.2015 г. издаден по ЧГД № 937/2015 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, а именно: сумата от 2 367,05 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 347,34 лева присъдени разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява от адв.*** от ВТАК. Поддържа исковата претенция и претендира разноски.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.София, чрез пълномощник юк *** е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който заявява недопустимост на иска против него поради извършено на 20.06.2018 г. прехвърляне на вземането срещу ищцата на „С.Г.Груп“ ООД. Не спори, че 1 последното изпълнително действие по делото е от 20.06.2017 г., когато е наложен запор върху сметките на ищцата, но счита, че действието на запора е до постановяване на изричен акт за неговата отмяна, поради което същият е изпълнително действие с траен характер и непрекъснато действие, което се простира и понастоящем. С оглед горното намира, че вземането не е погасено по давност и моли съда, ако приеме иска за допустим, да го отхвърли като неоснователен. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа депозирания отговор.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

От вложения препис на изп.дело № 550/2015 г. по описа на ЧСИ С.Косева, рег.№ 809 в КЧСИ с район на действие ВТОС е видно, че същото е образувано на 13.05.2015 г. след молба на взискателя "АСВ" ООД въз основа на изпълнителен лист №814/3.04.2015 г. Изпълнителният лист е издаден след влизане в сила на Заповед за изпълнение № 547/3.04.2015 г. по ЧГД № 937/2015 г. на ВТРС издадена срещу Г. А. Й. за сумата от 2367,05 лева главница, представляваща задължение по Запис на заповед от 27.04.2012 г., ведно със законна лихва считано от 31.03.2015 г. до окончателното изплащане , както и сумата от 347,34 лева направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Видно от материалите по изпълнителното дело ЧСИ е извършил следните изпълнителни действия: на 18.05.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в "***". На 3.06.2015 г. освен налагане на запор върху трудовото възнаграждение е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, който е отменен с разпореждане на ЧСИ от 7.04.2015 г. по молба на взискателя. На 16.09.2015 г. е наложена възбрана върху 1/3 ид.ч от недвижим имот собственост на длъжника. На 21.12.2016 г. е наложен запор върху МПС. На 6.01.2017 г. е наложена забрана за пререгистрация на 1/3 ид.части от четири МПС. На 20.01.2017 г. е наложена възбрана върху 1/3 ид.ч от недвижим имот собственост на длъжника. На

20.06.2017 г. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника при "ПИБ" АД и "Юробанк България" АД. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.06.2018 г. "АСВ" ЕАД е прехвърлило на "С.Г.Груп" ООД портфолио от вземания, едно от които видно от приложената извадка от Приложение №1 към договора е вземането по изп.д.№ 550/2015 г. на ЧСИ С.Косева срещу Г. А. Й..

2

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В производството е предявен иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Относно възражението на ответника за недопустимост на иска спрямо него същото е неоснователно, тъй като в производството се иска със сила на присъдено нещо да се отрече съществуването на изпълняемото право, обект на принудително изпълнение, към което продажбата на вземането на трето за делото лице е ирелевантно. Оспорва се вземане, което е признато по съдебен ред с издаването на заповедта за изпълнение, поради което то се погасява с изтичане на общата петгодишна давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай изпълнителното дело е образувано на 13.05.2015 г. и съгласно задължителните постановки на ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, за периода от 13.05.2015 г. до 26.06.2015 г. , когато е прието ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност не е текла. В т. 10 от ТР № 2/26.06.

2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, 3 проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи и книжа и др. Върховният съд е приел, че в рамките на изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа, или бездейства, като не иска предприемането на действия във връзка с принудителното изпълнение. От материалите по изпълнителното дело се установява, че последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне давността е налагането на запор върху сметките на длъжника в "Юробанк България" АД и "ПИБ" АД от 20.06.2017 г. От тогава до момента няма извършено валидно изпълнително действие, годно да прекъсне давността. Не се споделя от съда и наведения довод на ответника относно продължаващото действие на наложения на 20.06.2017 г. запор поради това, че задължението не е изпълнено, действието не е отменено и изпълнителното производство не е прекратено, поради което и вземането не е погасено по давност. За прекъсването на давността в изпълнителния процес, както бе посочено по-горе значение има не продължителността на действието или постигнатия с него резултат, а самото му извършване и дали е от категорията, годни да я прекъснат. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че изпълнителното производство следва да се счита прекратено ex lege на основание чл. 433,ал.1,т.8 от ГПК на 21.06.2019 г., тъй като от приложения препис от него не се установява взискателят да е поискал извършването на каквито и да е други изпълнителни действия в продължение на две години, а цесионерът дори не е поискал да бъде конституиран като взискател в изпълнителното дело. По изложените съображения иска следва да се уважи, като основателен и доказан, тъй като вземането срещу ищцата се явява погасено по давност, считано от 20.06.2022 година. Следва да се приеме за установено между страните, че ищцата не дължи сумата от 2367,05 лева главница на основание Запис на заповед от 27.04.2012 г., ведно със законна лихва от 31.03.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 347,34 лева разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист № 814/3.04.2015 г. издаден по ЧГД № 937/2015 г. на ВТРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело 550/2015 г. по описа на ЧСИ С.Косева.

При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски, от които 108,57 лева заплатена ДТ и 24 лева заплатена такса на ЧСИ. Представен е договор за 4 правна помощ, според който ищцата е заплатила на пълномощника си възнаграждение в размер на 800 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно цената на иска минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл. 7,ал.2, т.2 от Наредба№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 572 лв. Делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност и по него са проведени две заседания, като второто е по причина невнесена своевременно от ищцата такса по сметката на ЧСИ за изискване на препис от изпълнителното дело. С оглед горното съдът счита, че следва да намали адвокатското възнаграждение до размер от 600 лева, който ответникът следва да заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г. А. Й. с ЕГН ********** от гр.*** НЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК 203670940, съдебен адрес гр.София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ,ет.2,ап.4 сумата от 2367,05 / две хиляди триста шестдесет и седем лева и 5 ст./ главница на основание Запис на заповед от 27.04.2012 г., ведно със законна лихва от 31.03.2015 г. до окончателното изплащане и сумата от 347,34/ триста четиридесет и седем лева и 34 ст./ разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист № 814/3.04.2015 г. издаден по ЧГД № 937/2015 г. на ВТРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело №550/2015 г. по описа на ЧСИ С.Косева, рег.№ 809 с район на действие ВТОС, поради погасяването по давност на изпълняемото право.

ОСЪЖДА „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК

203670940, съд.адрес гр.София, бул." Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ,ет.2,ап.4 ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Й. с ЕГН ********** от гр.*** сумата от 732,57 / седемстотин тридесет и два лева и 57 ст./ направени по делото разноски.

5

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6