Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 858 от 16.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 440/2024
Вид
Определение № 858
Подписан
16.09.2024
В сила
16.09.2024
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Орлин Найденов Летов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 858 гр. Стара Загора, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500440 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 19072/02.07.2024г. от “Б.Д.“- АД, гр.С. срещу Разпореждане № 4309/17.06.2024г. по ч.гр.д.№ 2621/2024г. по описа на РС- гр.Ст.Загора, с което е било отхвърлено частично заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 1 551, 93 лв. за обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 10.10.2019г. до 02.06.2024г.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че сумата от 1 551, 93 лв. представлява обезщетение за забава за периода от 10.10.2019г. до 02.06.2024г. е изчислено въз основа на фиксиран лихвен процент от 6 пункта. Твърди, че видно от извлечението от счетоводните книги на банката длъжникът О. Ю. О. не е погасил 56 бр. месечни вноски за лихва и/или главница по кредит за текущо потребление от 18.07.2019г. Твърди, че е наредила счетоводното записване на кредитното й задължение като предсрочно изискуемо на 03.06.2024г. Счита, че предвид на това обстоятелство, за периода от 10.10.2019г. до 02.06.2024г. О. О. дължи обезщетение/лихвена надбавка за забава, представляваща олихвяване с надбавка в размер на 6 процентни пункта само на непогасената част от дължимата главница, но не и договорна възнаградителна лихва. Твърди, че сумата от 1 551, 93 лв. представлява обезщетение за забава, дължимо върху неизплатената част от главницата за периода от 10.10.2019г. до 02.06.2024г. и е в размер на договорената наказателна надбавка от 6%, което било и допустимият размер от закона.

Твърди, че не е начислил обезщетение по недействителна уговорка, а до размер, гарантиран от законово правило, което било видно от представеното извлечение. Счита, че не са нарушени императивните норми на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК и заповедният съд неправилно е възприел фактите, като неправилно е сумирал договорения лихвен процент с наказателната надбавка от 6% и е 1 заключил, че кредиторът е начислил незаконосъобразно обезщетение за забава. На второ място, частният жалбоподател твърди, че извлечението от счетоводните книги е пълно и съдържанието му отговаря изцяло на чл.60, ал.2 от ЗКИ. В т.12 от него заявителят бил посочил конкретен размер на обезщетението за забава и периода, за който е начислено. ЗКИ не изисквал посочване на размера на приложимия лихвен процент. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми.

Съдът, след като обсъди направените в частната жалба оплаквания и провери допустимостта й, намери за установено следното:

Ч.жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, в законовата писмена форма за това, внесена е дължимата Държавна такса за въззивното производство, но разгледана по същество – изцяло неоснователна и недоказана. Съображенията за това са, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „Б.Д.“- АД за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК- въз основа на документ, срещу О. Ю. О. от гр.С.З. за сумата от 13 718, 69 лв. за главница; 3 400, 55 лв. за възнаградителна лихва за периода от 10.10.2019г. до 02.06.2024г.; 1 551, 93 лв. за обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за същия период; 47, 30 лв. за законна лихва за периода от 03.06.2024г. до 11.06.2024г., както и за законната лихва от датата на заявлението и направените по делото разноски. Посочено е, че вземането е за задължение по договор за кредит за текущо потребление от 18.07.2019г.

Вземането е предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е настъпила на основание чл.16.2 от ОУ към договора за кредит, за което длъжникът бил надлежно уведомен. Посочено е и това, че претендираното обезщетение за забава в извлечението, дължимо за периода след настъпване на изискуемостта, е формирано въз основа на лихвен процент, равен на законната лихва за периода.

Първоинстанционният съд е приел, че искането за издаване на Заповед за изпълнение за наказателна лихва за забава противоречи на императивните норми на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК, тъй като договорът по характер бил за потребителски кредит. Приел е, че според чл.16.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава в плащането на месечната вноска по кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за забава, като частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. Приел е, че сборът от общия процент на обезщетението за забава е по-висок от законната лихва, което е несъответствие с разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗПК. Приел е, че от представеното извлечение от сметките не ставало ясно как е изчислен размерът на претендираната лихва за забава за периода преди настъпването на предсрочната изискуемост.

По отношение на разноските за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита първоинстанционният съд е приел, че искането противоречи на 2 закона и на добрите нрави. Позовал се е на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Първоинстанционният съд е издал заповед за изпълнение за сумата от 13 718, 69 лв. за главница; 3 400, 55 лв. за възнаградителна лихва за периода от 10.10.2019г. до 02.06.2024г.; 47, 30 лв. за законна лихва за периода от 03.06.2024г. до 11.06.2024г., както и за законната лихва от датата на заявлението 13.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Атакуваното Разпореждането се явява мотивирано, законосъобразно и правилно, тъй като от представения договор за кредит за текущо потребление от 18.07.2019г. е видно, че банката- заявител е предоставила кредит на О. Ю.

О. в размер на 14 000 лв., която сума той се е задължил да върне на 60 месечни вноски. Видно е от извлечението от счетоводните книги на банката, че претендираната от банката сума съставлява дължимата главница и договорната (възнаградителна лихва) за периода от 10.10.2019г. до 02.06.2024г. Според чл.16.1 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 6 процентни пункта. С други думи обезщетението за забава е уговорено като надбавка към лихвата и е в размер на повече от допустимия в нормата на чл.33, ал.2 от ЗПК лихвен процент. Основание за такъв извод дава не само буквалния текст на чл.16.1, но и мястото, където той се намира в общите условия - в частта „Отговорности и санкции“. Изрично е посочено, че при забава длъжникът дължи лихва и надбавка. За лихвена надбавка за забава става дума и в извлечението от счетоводните книги на банката. От друга страна задължението за обезщетение за забава за след датата на настъпване на изискуемостта е посочено именно като обезщетение за забава. И тъй като в извлечението не е посочен размерът на т. нар. лихвена надбавка, при така редактирания текст от общите условия съдът няма как да приеме, че сумата от 1 551, 93 лв. е обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Начисленото в документа по чл.417, т.2 от ГПК обезщетение за забава не съответства на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която, при забава на потребителя кредиторът има право на обезщетение за забава, която не може да надвишава законната лихва. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че олихвяването от банката било в размера на законната лихва - 6 %, защото това обстоятелство не става ясно от извлечението от счетоводни сметки на банката по никакъв начин, както бе посочено по-горе. Заповедният съд не може и не следва да тълкува или допълва документа, удостоверяващ задължение по чл.417 от ГПК, а следва да се води от неговото недвусмислено съдържание. По тези съображения, въззивния съд намира, че тази претенция на заявителя е неоснователна, като противоречаща от закона и не следва да се уважава, както правилно е приел, районният съд.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частната жалба е изцяло неоснователна и недоказана, атакуваното 3

Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в обжалваната част като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено, със законните последици от това.

Това въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на понататъшно обжалване пред по- горен съд.

Ето защо воден от горните съображения и на осн. чл.417 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане № 4309/17.06.2024 постановено по ч.гр.д.№ 2621/2024 г. по описа на РС - Ст.Загора. г.,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4