Решение № 3623 от 16.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3623 гр. Варна, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20243110116382 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявени от Л. Г. Г* – С.а, ЕГН **********, и С. М. С., ЕГН **********, срещу Л. Й. А., ЕГН **********, субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между ищците и ответника, че последният не е собственик на Поземлен имот с идентификатор * по КККР на град Варна, одобрени със Заповед № */14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град *, с площ от 353 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен план: *; при съседи: 1***; както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот № * от 02.10.2023 г. на Нотариус Е* Д* и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на Нотариус Е* Д*.

Твърди се в исковата молба и в уточнителни молби, че ищците са собственици, в режим на СИО, на процесния недвижим имот, който закупили чрез договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от 21.12.1992 г. на Нотариус О* Ст*.

Заявява се, че при опит да се снабдят със скица за имота ищците установили, че съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот № * от 02.10.2023 г. на Нотариус Е* Д* Г. В. Ж. била призната за собственик по отношение на процесния имот, а съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на Нотариус Е* Д* същата прехвърлила чрез дарение имота на своя внук Л. Й. А.. Сочи се, че Г. В. Ж. не е придобила правото на собственост по отношение на имота на основание придобивна давност, доколкото никога не е ползвала и владяла същия. Изложени са твърдения, че от закупуването на имота от ищците същият е ограден, представлява празно дворно място, което същите посещават поне веднъж месечно и в него никога не е имало признаци на присъствие на трети лица.

1

По изложените съображения ищците предявяват исковите си претенции. Претендират сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Л.

Й. А., в който е изразено становище за основателност на предявените искове, както и на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, същите се признават, както и изложените в исковата молба фактически твърдения. В този смисъл е направено искане за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК.

В открито съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат предявените искове. Претендират разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа направеното признание на предявените искове. Направено е искане за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, като разноските в производството бъдат оставени в тежест на ищците.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени в производството са субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на твърденията на ищците, с които обосновават правния си интерес от търсената защита, чрез доказване наличието на свое защитимо материално право, легитимиращо ги като собственици на процесния недвижим имот.

Не се оспорват от страните и изрично се признават от ответника следните обстоятелства: че ответникът Л. Й. А., ЕГН **********, не е собственик на Поземлен имот с идентификатор * по КККР на град Варна, одобрени със Заповед № */14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град *, с площ от 353 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен план: *; при съседи: 1***; както и че Нотариален акт за собственост на недвижим имот № *от 02.10.2023 г. на Нотариус Е* Д* и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на Нотариус Е* Д* следва да бъдат отменени, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

В случая са спазени изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. Признанието е извършено от процесуален представител с надлежно учредена представителна власт да прави признание на иска. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските:

Ответникът в производството е поискал разноските да останат в тежест на ищеца, тъй като признава иска и не е станал повод за завеждане на делото.

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото към момента на предявяване на исковете в настоящото производство ответникът се е легитимирал като собственик на процесния недвижим имот въз основа на противопоставими на трети лица титули за собственост - Нотариален акт за собственост на недвижим имот № * от 02.10.2023 г. на Нотариус Е* Д* и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на Нотариус Е* Д*. Поради посоченото, налице е бил правен интерес у ищците от предявяване на установителните искове за собственост, като ответникът е станал повод за завеждане на делото.

С оглед на изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените от тях разноски за производството. Претендираните и доказани 2 такива са, както следва: 123,35 лева – държавна такса, 10 лева – такса за съдебни удостоверения, 12,33 лева – такса за вписване на искова молба.

По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира, че същото не следва да бъде присъждано, поради следното:

Съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2023 г. по т.д. № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

В настоящия случай, в представения по делото Договор за правна помощ от 05.12.2024 г. е посочено, че уговореното адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на ищците е заплатено по банкова сметка, като по делото не са представени каквито и да било банкови документи или други доказателства, удостоверяващи такова плащане. Поради посоченото и доколкото разноски по реда на чл. 78 ГПК се присъждат в полза на страната единствено, когато е доказано тяхното реално извършване, претендираното адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано на ищеца, съответно възлагано в тежест на ответника.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищците Л. Г. Г* – С.а, ЕГН **********, и С. М. С., ЕГН **********, от една страна, и ответника Л. Й. А., ЕГН **********, от друга страна, че последният не е собственик на Поземлен имот с идентификатор * по КККР на град Варна, одобрени със Заповед № */14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с адрес: град *, с площ от 353 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен план: *; при съседи: 1***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот № * от 02.10.2023 г. на Нотариус Е* Д* и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № * от 13.11.2023 г. на Нотариус Е* Д* на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

ОСЪЖДА Л. Й. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Г* – С.а, ЕГН **********, и С. М. С., ЕГН **********, следните суми, представляващи разноски за настоящото производство - 123,35 (сто двадесет и три лева и тридесет и пет стотинки) лева – държавна такса, 10 (десет) лева – такса за съдебни удостоверения, 12,33 (дванадесет лева и тридесет и три стотинки) лева – такса за вписване на искова молба, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3