Решение № 4324 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4324 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110158023 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗЕАД „*****“ ЕАД, с която срещу ***** е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ за сумата 225,30 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на правоимащо лице във връзка със застрахователно събитие, настъпило на ***** в *****, ведно със законната лихва за период от 01.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на посочените дата и място, водачът Ц. И. К., управлявайки лек автомобил „*****“ с рег. № *****, попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което на автомобила били причинени материални щети. Поддържа, че за МПС е била сключена валидна имуществена застраховка с ищеца, поради което при него е била образувана преписка по щета № ***** (реф. № *****). Било е определено застрахователно обезщетение в размер на 225,30 лева, която сума е била изплатена на Ц. И. К. /собственик на увредения автомобил/. Излага, че тъй като за състоянието и поддържането на участъка от пътя, на който е настъпило ПТП, отговорен е ответникът, който се явява "стопанин на пътя" по см. на закона, то той и е следвало да предприеме действия за осигуряване на безопасността на пътното платно, включително поставянето на предупредителни знаци при налични препятствия на пътя. Поддържа, че се е суброгирал в правата на увредения срещу ответника като възложител на работата и в негова полза е възникнало вземане в размер на изплатеното обезщетение. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.

Ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения иск, като сочи, че не е налице основание за изплащане на застрахователното обезщетение, съответно не е налице надлежна суброгация на ищеца в правата на удовлетворения кредитор. Оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието, като счита, че същият не се 1 потвърждава от други доказателствени източници. Не ставало ясно дали ищецът е спазил собствените си общи условия при изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва механизма на ПТП, както и размера на изплатеното обезщетение. Излага, че водачът на застрахования автомобил не се е съобразил с пътната обстановка. Въвежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахованото МПС, като счита, че при избиране на скоростта на движение последният не се е съобразил с конкретните пътни условия. Излага, че за поддръжката на процесния пътен участък е бил сключен договор с ДЗЗД „Зона 2“, което в качеството си на изпълнител, имало задължение да извършва превантивно и текущо поддържане на пътя. Предвид изложеното, счита, че предявените срещу ответника искове са неоснователни и моли за тяхното отхвърляне, евентуално съдът да се произнесе съгласно хипотеза на съпричиняване на вредите от страна на водача, управлявал застрахованото имущество, като намали размера на претендираното обезщетение

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410 от КЗ следва да се установи при условията на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието следните юридически факти: 1. наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил с покрит риск – настъпилото застрахователно събитие, 2. ищецът да е заплатил застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 49 от ЗЗД, а именно: вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа.

При съобразяване на така посоченото, Софийски районен съд приема, че от представената застрахователна полица № ***** от 30.04.2024г. се установява, че към датата на настъпване на ПТП – *****. между ищеца и собственика на автомобил с *****, рег. № ***** е било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС при избран от застрахования обхват на покритите рискове „Пълно каско“.

Установено според Софийски районен съд е и обстоятелството, че на ***** около 17:30 часа *****, лек автомобил с ***** с рег. № ***** се е движил по ул.

„*****“, с посока кв. „*****“, когато превозното средство е попаднало в необезопасена дупка на платното за движение, вследствие на което са били причинени увреждания на два броя гуми. Така описаният механизъм на ПТП се установява както от заявеното пред съда от разпитания по делото свидетел – Ц. К., показанията на когото съдът кредитира като непротиворечиви, последователни и логични, дадени от пряк участник в процесното ПТП, така и от представените по делото материали, част от застрахователната преписка, а съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза възникването на процесните увреждания е възможно при така установения 2 механизъм. В показанията си свидетелят К., водач на увредения, е посочил, че ПТП е настъпило именно на на ул. „*****“, като автомобилът е попаднал в дълбока и голяма по площ, необозначена дупка на пътното платно. Свидетелят посочва, че е нямало как да бъде избегнато попадането в процесната дупка на пътното платно, доколкото макар да е знаел за дупката не е могъл да се отклони и да навлезе в лентата за насрещно движение, а дупката е заемала значителна част от платното за движение.

Същевременно съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът кредитира по реда на чл. 202 от ГПК като изготвена от вещо лице притежаващо необходимата квалификация при съобразяване на всички събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, отразените в протокола за ПТП щети на застрахования при ищеца автомобил съответстват на описания механизъм на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Ето защо, при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, следва да се приеме, че процесните вреди са настъпили именно при описания в протокола механизъм на ПТП и се намират в причинно-следствена връзка с ПТП.

Представените от ответника и приети като доказателства по делото писмени документи, удостоверяващи заплащането на ремонтни дейности по ул. „*****“ не опровергават извода на съда относно мястото и механизма на настъпване на произшествието. Ответникът не е установил възражението си, че ремонтът е обхващал мястото, където е настъпило събитието и че всички дупки в района са били отремонтирани. Наличието на тези писмени доказателства не изключва установеното в свидетелските показания за наличието на голяма дупка, в която свидетелят е попаднал с управлявания от него автомобил.

Въз основа на представеното по делото и не оспорено от ответника платежно нареждане от 18.06.2024 г., се установява, че ищецът е заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер именно на 225,30 лева във връзка с предявената застрахователна претенция.

Възраженията на ответника относно това, че за процесния инцидент не е бил съставен от компетентен служител на органите на реда протокол за ПТП и в тази връзка застрахователят не е следвало да изплаща застрахователно обезщетени не може да бъде споделено. Това е така, тъй като при ПТП, в което няма пострадали лица, не е нужно съставянето на протокол за ПТП. Ответникът възразява, че липсва съставен от компетентен държавен орган протокол за ПТП, че водачът на повредения автомобил не е подал сигнал до КАТ - Пътна полиция. Относно липсата на протокол за ПТП и неуведомяване на КАТ за настъпването на застрахователното събитие, съответно липсата на протокол за ПТП, по аргумент на противното основание от изчерпателно изброените хипотези на чл. 125, т. 1 - 8 ЗДвП, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, следва да се приеме, че при ПТП с имуществени вреди и един участник, същият няма задължение да уведомява органите на МВР - КАТ, нито последните са длъжни да посещават мястото на произшествието и да съставят съответен протокол. Независимо, че за процесния пътен инцидент няма представен протокол за ПТП, обстоятелствата за механизма на увреждането и причинната му връзка с вредите могат да бъдат установени с други доказателства и доказателствени средства. В случая е установено, че водачът на застрахования автомобил своевременно е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, а с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е приел, че общите условия към застрахователния договор във връзка с регистрирането, уведомяването и доказването на настъпването на застрахователно събитие, са били спазени.

За да бъде ангажирана обаче отговорността на ответната община, както беше посочено по-горе следва да се установи, че същият е материално легитимиран да 3 отговаря съобразно чл. 49 от ЗЗД за причинените вреди. В настоящия случай в исковата молба се твърди, че вредите са причинени вследствие на бездействие на *****. За да е противоправно бездействието, то на делинквента трябва да му е предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служителите на *****, то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейности по поддръжка на пътищата.

Ответникът не оспорва, че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е част от общинската пътна мрежа. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като в дейностите по управление по аргумент от чл. 19, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата влизат и задълженията по поддръжката на пътищата. Същевременно в чл. 31 от Закона за пътищата (ЗП) е изрично предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините. Следователно именно на служителите на общината е вменено задължението за предприемане на действия по поддръжка на процесния пътен участък. ***** е била задължена и съобразно чл. 13 от ЗДвП да означи дупката с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП и чл. 13 от ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Следователно в конкретния случай при наличие на дупка на пътното платно е налице неизпълнение на предвидените в закона задължения на *****, което по своята същност представлява бездействие. Съгласно Постановление № 9/28.12.1966г. по гр.д. № 8/66г. на пленума на ВС, вредите се считат причинени при изпълнение на възложената работа не само когато са резултат на действие, но и когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което е възложена работата. За възложителите, казва Върховният съд, бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите или други правила и от характера на възложената работа.