Решение № 61 от 24.11.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. Кърджали, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Светла В. Радева като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20215100500145 по описа за 2021 година С решение № 260179/25.05.2021 г., постановено по гр.д. № 1239/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали е отхвърлен иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, предявен от Н. Т. Т. от гр.К. против „Ю. Б.” А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „О. п.” № *, Офис п. П. б., за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 2000,00лв., представляваща част от цялото вземане от 25029,43 евро, платена по Договор за жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. при начална липса на основание и съединения иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 283,91лв. - обезщетение за забава върху частичната главница за периода от 01.08.2019г. до 26.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 26.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата. С решението е осъден Н. Т. Т. да заплати на „Ю. Б.”А. направените по делото разноски в размер на 415,00лв.

Въззивното производство е образувано по подадена жалба от Н. Т. Т. гр. К. чрез представител по пълномощие, с която така постановено решение се обжалва като неправилно, незаконосъобразно - постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Моли се да се бъде отменено.

Иска се постановяване на решение, с което предявеният за разглеждане иск по 55, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД да се уважи изцяло. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. В 1 представено писмено становище заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прилага списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие от 24.09.2021 г., като моли за присъждането им.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна „Ю. Б.“ А., гр. С. чрез представител по пълномощие, е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Претендира се присъждане на направените разноски, в т.ч. ю.к.възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна „Ю. Б.“ А., гр. С. не изпраща представител.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във въззивната жалба, приема следното:

Жалбата е подадена от лице, имащо интерес от обжалването – ищеца по предявените искове и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на обжалваното изцяло решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени за разглеждане от Н. Т. Т. от гр. К. против „Ю. Б.“ А., гр.С. са обективно съединени осъдителни искове - главен по чл.55, ал.1 ЗЗД, предявен частично, за сумата в размер на 2000,00лв. от цялото вземане от 25029,43 евро и акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 283,91лв. - обезщетение за забава върху частичната главница за периода от 01.08.2019г. до 25.11.2020г., ведно със законната лихва върху същата, считано от предявяване на иска 26.11.2020г. до окончателното й изплащане. Вземането по главния иск произтича от претенция за неоснователно обогатяване на банката ответник, тъй като по сключения с нейния праводател „Б. П. Б.“, клон К. договор за жилищен кредит с № 1918 R 08/26.06.2008г. в размер на 40000 евро при годишен лихвен процент 6,15% за срок от 240 месеца, банката надвзела сумата от 25000 евро. В тази връзка се твърди в исковата молба, че с подписания между страните по договора Анекс № 2 от дата 24.10.2013г., размерът на отпуснатия кредит е изменен на 38896,77 лева при годишен лихвен процент 6,90%, въпреки което банката продължила да олихвява 38896,77 евро, вместо 38896,77 лева с годишен лихвен процент 6,90%, при което бил формиран погасителен план с анюитетна месечна вноска в размер на 351,76 евро и в периода след подписване на Анекса били внесени 13425,99 евро за погасяване на лихви и 28202,16 евро за погасяване на главница, вкл. месечните такси в размер на 26 евро. Твърди се, че равностойността на 38896,77 лева в евро възлиза на 19730,45 евро, при което след подписване на Анекс №2 от 24.10.2013г„ в който била договорена главница в размер на 38896,77 лева, погасителният план следвало да бъде на база 19730,45 евро и дължимата лихва за периода от 24.10.2013г. до 5.07.2019г. при лихвен процент 6,9% възлизала на 4354,59 евро, погасявана с месечните погасителни вноски. Твърди се, че главницата в размер на 19730,45 евро била погасена още на 05.07.2019г., при което били надвнесени 29,43 евро. Твърди се, че на 01.08.2019г. по обслужващата кредита сметка е внесена сумата в размер на 50000 лева, равняващи се на 25523,23 евро и на същата дата - 01.08.2019г. сума в размер на 25000 евро от обслужващата сметка, била отнесена за погасяване на кредита на ищеца. С оглед на това ищецът 2 счита сумата в размер на 25000 евро за изцяло надвнесена, с което ответникът неоснователно се обогатил, като получил повече отколкото му се дължало и разликата между дължимото и реално платеното възлизало в размер на 25029,43 евро, което обуславяло правния интерес от предявяване на иска.

Ответникът „Ю. Б.“ А., гр.С. в отговора на исковата молба оспорва исковете по основание и размер, като се позовава на многократно просрочие от страна на кредитополучателя по сключения ипотечен договор, включително и по ползвани от него други кредитни продукти и по-конкретно – по кредитна карта Visa Classic от същата банка, по която към 11.10.2013г. просрочието по картата било 449 дни, а задължението - 4851,44 евро, съответно към 29.10.2013г. задължението по картата възлизало на 4937,42 евро, с оглед на което от ищеца било отправено искане задължението по картата да бъде добавено към главницата по кредит № 1918R08, с цел обединяване и заедно изплащане на двете задължения. Сочи, че към 24.10.2013 г. размерът на остатъчната главница по ипотечния кредит № 1918R08 възлиза на 33959,35 евро и след заявеното от ищеца обединение на задължения, на 24.10.2013г. бил подписан от банката и ищеца Анекс № 2, в който ясно се посочвало, че размерът на дължимата главница по кредит № 1918R08 се изменя на 38896,77 евро, представляваща сбор от главницата по кредит № 1918R08 и задълженията по кредитната карта Visa Classic на ищеца при приложима годишна лихва по кредита в размер на 6.9 %. Сочи се от ответника, че на 29.10.2013г. страните подписали нов погасителен план, изцяло съответстващ на приетите в Анекс № 2 параметри, с посочен на всяка страница от погасителния план размер на кредита - 38 896,77 евро, при лихвен процент 6,9 % и вноска - 377,76 евро, а на 25.11.2014г. във връзка с кредит № 1918R08 било подадено писмо-нареждане от Р. М. Т.а и искане до банката - кредитор кредитът да бъде обслужван от нейната сметка, в което отново бил посочен размерът на главницата по кредита в евро, възлизащ към 25.11.2914 г. на 37148,20 евро. Сочи се, че кредитът е договорен и отпуснат в евро, че ищецът е поел договорно задължение да погасява кредита в евро и че не е договаряно превалутиране, вкл. не е било отправено искане или предложение за такова превалутиране от страните по договора. В представения с отговора Анекс № 2 се посочвало, че измененият размер на главницата се формира като сбор от главницата по кредит № 1918R08 и задълженията по кредитната карта Visa Classic на ищеца, равняващ се на 38 896,77 евро (33959,35 евро + 4937,42 евро = 38896,77 евро). Твърди се, че кредитът дори да е бил предоговорен в лева, което не се е случило, главницата в такъв случай би възлизала най-малко на 76075,82 лева (38896,77 евро х 1,95583 = 76075,82 лева) или на по-висока сума, тъй като превалутирането би се извършило по търговски курс на „Б. П. Б.“ АД, а не по фиксинг на БНБ, но в никакъв случай задълженията по кредита не биха възлизали на 38896,77 лева. Освен това, размерът на остатъчната главница по кредита, зависеща от извършените от ищеца плащания до този момент, към 24.10.2013 г. възлизала на 33959.35 евро, към която след добавяне задълженията по кредитната карта, не можело да се формира задължение от 38 896.77 лева, а се формирало задължение от 38 896.77 евро, което било в унисон и с подписания между страните погасителен план, съдържащ главница в размер на 38896.77 евро, в каквато връзки били всички документи, свързани с кредита, включително и писмото-нареждане от Р. Т.а. Счита се, че действителните уговорки и задължения между страните са записани в представения от ответника Анекс № 2, а същият документ, представен от ищеца съдържа невярна информация и суми и вероятно е бил вследствие на техническа 3 грешка, отстранена с подписването на представения от ответника Анекс № 2, като счита позоваването от страна на ищеца за злоупотреба с право. Счита се, че не е налице надплащане от страна на ищеца, включително и поради обслужване на кредита от трето за кредита лице Р. Т.а, в съответствие с уговорките по кредита и подписаните погасителни планове, поради което ищецът няма право да претендира връщане на процесиите суми. Прави се възражение за изтекла 3годишна давност и при условията на евентуалност възражение за 5-годишна давност.

С оглед на така изложените обстоятелства и въведени оспорвания, от фактическа страна по делото е безспорно установено, че между „Б. П. Б.“, клон К., праводател на ответника „Ю. Б.“ А., гр.С. и ищеца Н. Т. Т. е сключен Договор за жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. в размер на 40000 евро при годишен лихвен процент 6,15% за срок от 240 месеца, обезпечен от кредитополучателя с учредена в полза на банката договорна ипотека на 27.06.2008г. Поради допуснато просрочие на задълженията в размер на 975,11 евро към 31.05.2012г., е подписан Анекс №1 към Договора за жилищен кредит 26.06.2008г., с който страните по договора се съгласили просроченото задължение да се отложи до 05.06.2012г., а всички останали клаузи остават непроменени. С молба за промяна на параметри от 30.08.2013г. ищецът е направил искане за включване на задължението му по ползваната от него международна кредитна карта Visa Classic към задължението по ипотечния кредит, одобрено от банката. Така на 24.10.2013г. между „Б. П. Б.“ АД и ищеца е сключен Анекс №2 към Договор за жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г., по който страните се съгласяват в чл.1, ал.2 от Анекса, че размерът на отпуснатия кредит по Договора за жилищен кредит се изменя на 38896,77 евро и същият се формира от дължимата по Договора за жилищен кредит главница, дължимата по Договор № 200807160004/ 04.08.2008г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Classic редовна главница и дължимите просрочени задължения /главница, лихви, такси и комисионни/ по Договор №200807160004/04.08.2008г. за издаване и обслужване на международна кредитна карта Visa Classic. В ал.2 на същия текст страните изрично са се договорили, че общата сума на така формираната главница се счита изцяло за усвоена към момента на подписване на този Анекс и е отпусната на кредитополучателя при условията на Договора за жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. и Анекс №2 към него. На 29.10.2013г. страните са подписали нов погасителен план към Анекс № 2, видно от който сумата по кредита в размер на 38 896,77 евро е разсрочена за плащане на 176 вноски, като подпис на ищеца е положен върху всяка страница от четирите страници на новия погасителен план.

С писмо - нареждане от 25.11.2014г. трето лице (Р. М. Т.а) е направило искане сключеният от ищеца кредит в размер на 37148,20 евро да бъде обслужван от неговата сметка.

Към исковата молба е приложено заверено от процесуалния представител на ищеца копие на Анекс №2 към Договор за жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008г. от дата 24.10.2013г., въз основа на който е направено твърдението, че размерът на отпуснатия кредит е 38896,77 лева, както и че задължението към банката е изцяло погасено, като е надвнесена сума в размер на 25029,43 евро, от които частично се претендират 2000,00 лв. главница и 283,91 лв. обезщетение за забава, считано от 01.08.2019г. до 25.11.2020г. и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба. Видно от съдържанието на представения от ищеца 4 документ, наименован Анекс № 2 към Договор за жилищен кредит № 1918 R 08/26.06.2008 г. от 24.10.2013 г., банката и кредитополучателят се съгласяват, че размерът на отпуснатия кредит по Договора за жилищен кредит се изменя на 38896,77 лева, като сумата се формира от: дължимата по договора за жилищен кредит главница, редовната главница по договор за международна кредитна карта Visa Classic и дължимите просрочени задължения по втория договор.