Определение № 953 от 24.11.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 953 гр. Перник, 24.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500756 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

С разпореждане № 14527 от 06.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4862/2023 г. на Районен съд Перник, е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране за вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П. А. Т. за разликата над 568,17 лв. до пълния претендиран размер от 1626,77 лв. обезщетение за забава за периода от 03.08.2023 г. до 15.10.2023 г. върху кредитна главница в размер от 21067,78 лв.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от „Агенция за събиране за вземания“ ЕАД с искане за неговата отмяна.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок (чл.

279 вр. чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

В мотивите си към обжалваното разпореждане районният съд е изложил съображения, че предвид извършени от него служебно изчисления претендираната в заявлението мораторна лихва от 1626,77 лв. е в размер, надвишаващ императивния максимум на законната лихва, както и че това обстоятелство е в противоречие с чл. 33, ал. 2 ЗПК. Тази преценка обаче е извън правомощията на заповедния съд. При произнасянето си по същество той може да откаже да издаде заповед в хипотезите на противоречие на искането със закона или с добрите нрави (411, ал. 2, т. 2 ГПК), както и когато искането се основава на 1 неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

В настоящия случай ответникът (длъжникът) има качеството на потребител по § 13, т.

1 от ДР на ЗЗП, тъй като вземането на заявителя произтича от представен към заявлението договор за потребителски кредит. Следователно по отношение на него е приложима специалната материалноправна защита на ЗЗП и ЗПК.

При запознаване със съдържанието на договора настоящият въззивен съд установи, че претендираното обезщетение за забава се основава на чл. 5 от общите условия. Съгласно тази клауза, при забава кредитополучателят дължи законната лихва върху просрочената главница. Със съдържанието е спазена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, по силата на която когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно клаузата за обезщетение при забава е изцяло в съответствие със закона и не може да даде повод на заповедния съд да отхвърли искането за присъждане на мораторна лихва. Засилените служебни правомощия на съда по отношение на потребителите, страни в заповедното производство, се изчерпват именно с преценката дали основанието, на което се претендира едно вземане, е съответно на императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК и не могат да я надхвърлят.

От друга страна, при извършване на проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК дали самото искане е съобразено със закона и добрите нрави, заповедният съд не може да надхвърли една преценка, направена от пръв поглед (prima facie, от външна страна). Обстоятелството, че ответникът (длъжникът) е потребител, не е от естество да дерогира изцяло диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), съгласно което обемът на дължимата защита се определя от самите страни. Предвиденото изключение по отношение на потребителите в чл.

7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК касае единствено съдържанието на потребителските договори, но не и исканията, основани на действителни и равноправни клаузи от тези договори. Произнасянето по въпроса, дали претендираният размер на обезщетението за забава е математически съответен на определящата го договорна клауза, е в компетентността на исковия съд при евентуално подаване на възражение по чл. 414 ГПК и след провеждането на пълноценен състезателен процес. В случай че претендираният размер на вземането действително не е съобразен със законната лихва, ще е налице частична недоказаност на иска, а не нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Предвид това, като е направил служебни изчисления и е основал на тях обжалвания акт, първоинстанционният съд е действал извън целта на заповедното производство, а именно – да се провери налице ли е безспорно между заявител и длъжник вземане.

По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо това бъде постановено да се издаде заповед за изпълнение за отхвърлената част от претендираното със заявлението по чл. 410 ГПК обезщетение за забава.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 14527 от 06.11.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 4862/2023 г. на Районен съд Перник, в частта, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за 2 събиране за вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу П.

А. Т. за разликата над 568,17 лв. до пълния претендиран размер от 1626,77 лв. обезщетение за забава за периода от 03.08.2023 г. до 15.10.2023 г. върху кредитна главница в размер от 21067,78 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение за сумата от 1058,60 лв., представляваща отхвърлената с отмененото разпореждане част от претендираното обезщетение за забава.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3