Решение № 1403 от 15.11.2017, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е № 1403 гр. Пловдив, 15.11.2017г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

НАДЕЖДА ДЗИВКОВА като разгледа докладваното от съдията Р.Радев ч.гр.д.№2178/2017г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

Жалба по реда на чл.435,ал.2 от ГПК.

Постъпила е жалба от Д.П.У.-длъжник по изп.д.№484/2017г. по описа на ЧСИ П.Илиев с район на действие ПОС,изразяващи се в изнасяне на публична продан,като жалбоподателя счита имота за несеквестируем съгласно разпоредбата на чл.444 от ГПК и моли да се отменят действията на ЧСИ Илиев като незаконосъобразни.

В срока е постъпило възражение на жалбата от взискателя,с което същия счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство по делото е образувано срещу длъжника Д.П.У. по издаден изпълнителен титул на взискателя М. Л. У..Обжалва се от длъжника-собственик на имота действията на ЧСИ П.Илиев с район на действие ПОС относно изнасянето му на публична продан,като основното оплакване в жалбата е,че имота е несеквестируем и служи за задоволяване на жилищните й нужди,както нейните,така и на детето й.

Видно от изпълнителното дело,което е приложено към настоящото,става ясно,че имота,предмет на частната жалба, е бил собственост на длъжника и на лицето Р. М. У.,с когото същата е сключила брак,като с брачен договор Р. У. е прехвърлил своята част на длъжника Д.У. и същата е станала индивидуален собственик на имота.ЧСИ е извършил опис на недвижимия имот,като взискателя се е насочил към опис и продажба само на дворното място,без построената в него вилна сграда,тъй като същия се е съобразил с разпоредбата на чл.444 от ГПК относно несеквестируемостта на имота,тъй като същия задоволява жилищните нужди на длъжника и детето му,тъй като представлява единствено жилище за тях.С оглед факта на несеквестируемостта на жилищната сграда се осигурява подслон за длъжника и неговото семейство,тъй като същия няма друго жилище.По отношение обаче на дворното място настоящата инстанция намира,че същото не е несеквестируема вещ по смисъла на чл.444 от ГПК,тъй като дворното място и построената в него жилищна сграда представляват различни обекти на правото на собственост,като всеки от тях притежава собствена характеристика и различен правен режим и предназначение.Няма пречка дворното място да бъде обособено като самостоятелен обект на правото на собственост на длъжника и същото да бъде изнесено на публична продан за задоволяване вземането на взискателя/ите/,тъй като същото не служи за задоволяване жилищните нужди на длъжника.При една евентуална продажба на дворното място би се стигнало до учредяването на една суперфиция в полза на длъжника,а именно правото на строеж в чужд имот,като сградата би си останала собственост на длъжника,а дворното място би се оказало с нов собственик.Поради тази причина по отношение на дворното място не може да се възприеме тезата на длъжника-жалбоподателя,че и дворното място се явява несеквестируема вещ по смисъла на чл.444,т.7 от ГПК,поради което пък и жалбата се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да се остави без уважение.

В настоящото производство са претендирани разноски от страна на взискателя и такива са направени от нея видно от представения списък с разноските по чл.80 от ГПК в размер на 300лв.,поради което следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д.П.У. с ЕГН-********** *** против действията на ЧСИ П.Илиев с район на действие ПОС по изп.д.№484/2017г. по описа на същия ЧСИ,изразяващи се в налагане на възбрана и изнасяне на публична продан върху недвижим имот,представляващо поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с.М.,Пловдивска област,ул.“*** с площ от 396кв.м.,а по нотариален акт 410кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана,с начин на трайно ползване-за вилна сграда,който имот представлява дворно място във вилна зона на с.М.,без изградената в това дворно място вилна сграда като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Д.П.У. с ЕГН-**********

*** да заплати на М.Л.У. с ЕГН-********** ***,офис20 чрез пълномощника й адв.А.Д. направените от нея разноски за настоящото производство в размер на 300лв./триста лв./.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател:

Членове: