Определение № 545 от 01.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 545 гр. Пазарджик, 01.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20235200100463 по описа за 2023 година

Производството е по чл.140 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от Д. Г. Т. с ЕГН **********, от гр. В, ул.

Т, чрез пълномощника адв. С. М. (П) против Прокуратурата на Република България, гр.София, бул. „Витоша“ № 2.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че 18.04.2010г. на ищеца била причинена телесна повреда по хулигански подбуди, съставляваща престъпление по чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Във връзка с извършеното срещу него престъпление започнало досъдебно производство № *** г. по описа на РУ-В и № *** г. по описа на РП-В. Този факт го мотивирал да повярва, че ще има лице, признато за виновно за нанесената му телесна повреда и че справедливостта ще бъде възстановена.

Въпреки това обаче след извършване на инцидентни действия по разследването, същото било спряно на 07.12.2010 г. и продължило своя ход срещу неизвестен извършител, какъвто Прокуратурата не положила никакви усилия да издири. В този смисъл се твърди, че след спирането, по делото не били извършвани нито процесуално-следствени действия, нито оперативноиздирвателни мероприятия от МВР, възложени от ПРБ - не били изготвяли и изпращали до разследващите органи и писма, с което да изискват данни за резултати от издирването по спрени срещу неизвестен извършител досъдебни производства; наблюдаващите прокурори не проверявали на всеки три месеца дали са налице данни за отпадане основанието за спиране, както и не вземали мерки за извършване на допълнителни действия по разследването; не предприели действия да извършат лично действия по разследването поради 1 обективна невъзможност и/или бездействие на разследващия орган, както и не сигнализирали ръководителя на съответната структура на МВР за бездействието по разследването.

Сочи се, че всички бездействия били осъществени и в нарушение на Заповед № ****, на Зам.адм. ръководител – зам. - районен прокурор на РП-П във вр. със Заповед № ***г., на Гл.инспектор на Инспекторат на ВСС, както и в нарушение и на Разпореждане № 0***г. и Разпореждане № ***. на Адм.ръководител-Районен прокурор на РП-П, които били отменени със Заповед № ****

Обобщено е, че след цялото описано бездействие продължило за период над 10 години посоченото ДП № *** г. по описа на РУ-В, и № *** г., на РП-П било възобновено и прекратено с Постановление от 18.11.2022 г., което влязло в законна сила на 05.12.2022 г., като по този начин били изчерпани и правните възможности за защита на ищеца Т..

Изложени са съображения, че от страна на ищеца била и зпълнена процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ, като той сезирал ИВСС и Министерство на правосъдието, а след извършена проверка от ИВСС с Констативен протокол изх. № *****г. се установило, че след спирането на делото не са били извършени никакви действия, поради което наказателното производство било прекратено по давност предвид изтичане на срока по чл.80, ал.1,т.4 от НК. С Писмо изх. № *** г. на МП, на ищеца била указана възможността за предявяване на иск за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Излага се тезата, че поради бездействието на разследващите органи ищецът бил лишен от правната възможност за завеждане на иск по чл.45 ЗЗД поради изтеклата давност по реда на чл.110 ЗЗД, считано от датата на причиненото увреждане. Наред с това, според съображенията на ищеца, в случая не-развитието на наказателното производство към неговата съдебна фаза поради бездействието на разследването, съставлявал спор за граждански права по смисъла на ЕКЗПЧОС. Сочи се като аргумент и разпоредбата на чл.300 ГПК, от чийто последици в случая ищецът бил лишен поради въпросното бездействие. Излагат се съображения.

Твърди се, че липсата на ефективно разследване по досъдебното производство относно причинената телесна повреда, начина и механизма на 2 причиняването й, довело до настъпването на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование относно дейността на разследващите органи, фрустриране относно липса на наказание за лицето/лицата причинили телесната повреда, изпитване на чувство на безпомощност, чувство на недоволство поради липса на наказание, усещане за липса на правова държава, непровеждането на ефективно разследване относно причинената телесна повреда породило у ищеца чувство на недоверие в разследващите органи.

Прокуратура на РБ не е изпълнила свои задължения, свързани с изпълнение на правомощията по чл.13 от НПК, което се установило в хода на проверката от ИВСС и МП, а в техните актове били посочени конкретни нарушения, пропуски и било констатирано неразумно продължило бездействие, което при разследването довело до невъзможност за установяване на обстоятелствата относно причинената телесна повреда.

Предвид така наведените факти и обстоятелства ищецът претендира по реда на чл.2б от ЗОДОВ да се осъди ответника да му заплати сумата от 25 001 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото, които да бъдат заплатени по следната банкова на упълномощения процесуален представител с IBAN ******

Към исковата молба са приложени писмени доказателства описани в раздел „Доказателства” на същата.

Направено е док.искане и да бъдат изискани и да се приложат към делото ДП № ** по описа на РУ В за 2010 г., и номер *** от 2010 г., по описа на РП-П, ТО-В /към онзи момент РП-В/; както и заверен препис от Разпореждане № 0***г., и Разпореждане № ** от ***г. - двете на административен ръководител - районен прокурор на РП-П, които са отменени със Заповед № **** на П Т.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез представител от ОП-П, в който се съдържа становище, както за недопустимост, така и за неоснователност на претенцията.

Излагат се съображения, че претенцията е недопустима, тъй като в конкретния случай ищецът не бил легитимиран да претендира обезщетение по реда на чл.2б от ЗОДОВ, доколкото се явява пострадал от престъпление, протекло в кратки процесуални срокове - от образуването до спиране на 3 разследването изминали по-малко от три месеца. Според изложената теза, ищецът останал недоволен от този процесуален изход на наказателното производство и именно прекратяването на делото било правопораждащият факт, от който ищецът се чувствал увреден. Сочи се, че претенцията била неправилно формулирана и правното й основание не бил посоченият текст на чл.2б от ЗОДОВ.

По съществото на спора се твърди, че процесуалните действия, на които се основало искането за обезвреда били свързани с начина на провеждане разследването и крайният резултат от него, а именно - неустановяване извършителите на деянието и последвалото от това първоначално спиране, а впоследствие и прекратяване поради изтекла преследвателна давност на наказателното производство. Пояснява се, че ДП №*** г. на РУ-В било образувано с постановление от 23.08.2010 г. в условията на чл.212, ал.1 НПК за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК, вр. чл.20, ал.2 НК, като след проведено разследване и поради неразкриване извършителя на деянието, на 01.11.2010 г. производството било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК. Поради окончателното неразкриване извършителя на процесното престъпление от страна органите на МВР, с постановление от 18.11.2022 г. производството било прекратено поради изтекла преследвателна давност.

Липсвали твърдения и ангажирани доказателства за това, че от страна на наблюдаващия досъдебното производство прокурор в периода между образуването и спирането му през 2010 г. не са извършвани адекватните и наложителни действия по разследването. Възразява се, че продължителността на разследването не се сочела никъде в ИМ, като оплакванията и претенциите на ищеца били само спрямо крайният изход на делото - прекратяването по давност, без да бъдат привлечени лица към наказателна отговорност.

Излагат се съображения, че в тежест на ищеца било да ангажира доказателства за обстоятелствата: 1.) че притежава качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК в образуваното наказателно производство; 2.) за продължителността на проведеното наказателно производство и за обстоятелството, че е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС; 3.) за претърпените имуществени/неимуществени вреди; 4.) за наличието на причинно-следствена 4 връзка между допуснатото нарушение по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и претърпените вреди; 5.) за размера на дължимото обезщетение.

Обобщено възраженията на прокуратурата са в смисъл, че липсвали действително претърпени вреди, като пряк и непосредствен резултат от нарушено право на разумно разглеждане на делото. Недоказан бил и размера на претенцията от 25 001 лева, а по отношение на претенцията за законна лихва от датата на увреждането се сочи, че за меродавен момент следвало да се приеме датата на прекратяване на наказателното производство 18.11.2022 г.

Отделно се излага тезата, че ищецът всъщност разполагал с възможността да предяви правата си по гражданскоправен ред, доколкото гражданският съд има компетентността да установява всички факти от състава на деликта, дори когато евентуално да съставлява престъпление и ако изхода на спора зависи от установяването на престъпно обстоятелство, то същото би подлежало на спиране до приключването на наказателното дело, като по този начиндавността по отношение на гражданскоправната претенция би била прекъсната. Неиздържани в този смисъл били доводите на ищеца, че неразкриването на самоличността на конкретните извършители, се е явявало пречка за предявяването на правата му пред гражданския съд и същите не можели да обосноват извод за действително претърпени вреди, представляващи пряк резултат от допуснато забавяне в развитието на производството.

Относно претендираните разноски се прави възражение, че делото не се отличавало с фактическа или правна сложност, поради което евентуално възнаграждение за адвокатски хонорар не следвало да превишава минималните размери, определени в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а поради неоснователността на претенцията разноски не следвало да се присъждат.

Не се сочат доказателства.

Не се възразява да бъдат приобщени поисканите от ищеца материали по цитираното ДП и заверени преписи от описаните разпореждания.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото при спазване изискванията на 5 чл.140, ал.3, пр.2 от ГПК във връзка с чл.146 от ГПК:

Правното основание на предявените искове е чл.2б от ЗОДОВ - главният иск и чл.86 от ЗЗД на акцесорния. Същите са процесуално допустими като предявени от надлежна страна, при наличие на правен интерес за същата, който извод се налага според настоящият съдебен състав от наведените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба – бавно производство, което е довело до прекратяването му поради изтичане на давността, респективно до ненаказване на извършителите на престъплението. Ето защо възраженията на ответната прокуратура, че така предявените искове са недопустими, са несъстоятелни.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.131-133 от ГПК и в законоустановения срокове е депозиран писмен отговор.

По доказателствените искания направени от страните:

Анализа на изложените от страните доводи сочи, че между страните са спорни основанието и размера на неимуществени вреди, както и дали същите са пряка последица от действията на Прокуратурата на РБ. Ето защо, тези обстоятелства се нуждаят от доказване.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът дава възможност на страните да упражнят правата си като предприемат съответните процесуални действия за установяване на техните твърдения и възражения при условията на чл.154 ГПК. В този смисъл ищецът ще следва да установи правопораждащите за него факти и обстоятелства – причиняването, вида и интензитета на твърдените от него за изживени неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията.