Решение № 12794 от 15.11.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12794 гр. [***********], 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20211110133122 по описа за 2021 година

Предявени са главен и насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във вр.чл.79, ал.1 ЗС.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Е. К. против [********], с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в [********], целият с площ от 217 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор № [********] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-1456/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, вид собственост – частна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план № 1730, кв.18, парцел III, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор № [********].1, със застроена площ от 67 кв.м., брой етажи – един и постройка на допълващо застрояване с идентификатор № [********].2, със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи – един, при съседи на имота: имоти с идентификатори № [********], № [********] и № [********], въз основа на продължило повече от 10 години давностно владение.

В производството е приет за съвместно разглеждане наред с първоначално предявения иск, предявен от [********] против А. Е. К. иск за признаване за установено по отношение на ответника, че Общината е собственик на същия недвижим имот с идентификатор № [********] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, находящ се в в [********], целият с площ от 217 кв.м., по силата на давностно владение за период по1 дълъг от 10 години.

В първоначалната искова молба и последващите уточняващи молба ищцата твърди, че е единствен наследник по закон на Е.М.С., който с писмен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.01.1974 г. закупел от П.М.С. дворно място, находящо се в [***********] предградие, с площ от 200 кв.м., заедно с построената в него жилищна постройка-къща с площ от 30 кв.м., състояща се от 2 стаи и антре. Сочи, че в издадено от данъчната служба „[***********]“ удостоверение от 1975 г. било записано, че посочения недвижим имот е записан на наследодателя й и за него се плащат дължимите данъци и такси. Поддържа, че съгласно влязлата в сила кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-1456/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, процесния недвижим имот представлява поземлен имот, находящ се в [********], целият с площ от 217 кв.м., съставляващ поземлен имот с идентификатор № [********] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, вид собственост – частна, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план № 1730, кв.18, парцел III, заедно с построените в него жилищна сграда с идентификатор № [********].1, със застроена площ от 67 кв.м., брой етажи – един и постройка на допълващо застрояване с идентификатор № [********].2, със застроена площ от 5 кв.м., брой етажи – един, при съседи на имота: имоти с идентификатори № [********], № [********] и № [********]. Ищцата твърди още, че през 2005 г. решила да се снабди с констативен нотариален акт на основание давностно владение за земята, но от ответната община било отбелязано, че недвижимия имот с площ от 217 кв.м. има общински характер съгласно АДС № 1640 от 11.09.1970 г., който се влядал от праводателя на наследодателя на ищцата., а през 1997 г. е издаден и АОС № 280/12.03.1997 г. Според ищцата, процесния недвижим имот никога не е имал характер на общинска собственост, като от 1947 г. до днес винаги е бил частна собственост.

Собственост на нейното семейство и единствено семейно жилище за нея е от 1974 г. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата обуславя правния си интерес от предявяване на настоящия иск за собственост въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години. Претендират разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба от ответната община се изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че за поземления имот с идентификатор № [********] има влязла в сила кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК. Поддържа се, че в кадастралния регистър общината е отразена като собственик на имота въз основа на документ – Акт за общинска собственост № 280/26.02.1997 г., преди това за имота са били издадени и АДС от 1966 г. и 1970 г.

Поддържа се още, че предвид предназначението на територията от една страна, а от 2 друга – липсата на лице, което стопанисва имота, общината го е заела на законно основание и е упражнявала фактическа власт върху него добросъвестно, явно и непрекъснато в продължителен период от време. Според ответника, исковата претенция не съответства на имот – съществуващ към настоящия момент, който да бъде придобит по давност или да е обект на правна сделка. В случай, че все пак се установи, че ищцата упражнява фактическа власт върху определена площ от квадратни метри, то съгласно действащото законодателства, същите не могат да бъдат придобити по давност. Сочи се още, че имотът не би могъл да съществува като самостоятелно УПИ, а единствено би могъл да бъде придаден към друг имот, за да бъде постигната необходимата площ в съответствие с устройствения закон. Оспорват се твърденията на ищцата за давностно владение, както и че процесния имот е този, за който е представен предварителен договор. Позовава се на разпоредбата на чл.86 ЗС, съгласно която не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост, а преди нея на ЗС от 1951 г., според който не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Излагат се доводи, че от съставения за имота АДС е отбелязано, че същия е придобит от държавата на основание чл.6 ЗС /ДВ, бр.92/1951 г./, след извършена проверка и установяване, че няма собственик. Ето защо, в тежест на ищцата е да проведе пълно и главно доказване, че актувания имот е имал собственици, с ясен източник на техните собственически права. Предявяват се насрещна искова претенция, като се поддържа становище, че общината е собственик на процесния недвижим имот. По изложените в отговора и насрещната искова молба доводи се иска отхвърляне на предявените искови претенции и уважаване на предявените насрещни такива. Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК отговор на насрещната искова молба се изразява становище за недопустимост на насрещния иск, а по същество за неговата неоснователност. Оспорва се съдържанието и истинността на съставения АДС от 1966 г. Сочи се, че същия е съставен без правно основание, не е отбелязано от коя дата имота се счита за държавен, от което се установява, че никога не е бил във владение на държавата. Оспорва се и обективираната на гърба на акта схема с доводи, че не е ясно кой я е изготвил. Аналогични доводи са изложени и по отношение на АДС от 1970 г., който също се оспорва относно истинността и съдържанието му. По отношение на съставения АОС се изразява становище, че не е налице идентичност между имота, описан в АДС, като отново не е посочена дата, от която имотът е във владение на общината. Оспорват се твърденията на ответника относно владението на имота, с вече изложените в исковата молба твърдения, че от 1947 г. имотът е частна собственост. По изложените съображения се иска съда да отмени определението, с което е приел за съвместно разглеждане насрещния иск, а по същество - да го отхвърли като неоснователен.

3

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложен саморъчно написан договор от 04.01.1974 г., съгласно който П.М.С., в качеството на продавач, продава на Е.М.С., в качеството на купувач, 200,00 км.м. от дворното си място и постройка с две стаи, състоящи се от 30 кв.м. В договора липсва друга индивидуализация на недвижимия имот.

Видно от удостоверение, издадено от [********], район [***********] на 20.10.1995 г. е, че при проверка в данъчната служба е установено, че Е.М.С. има записан недвижим имот – къща и дворно място, находящо се на [***********] № 49а от 1974 г., като от момента на деклариране до 1995 г. лицето плаща дължимите местни данъци и такси.

По делото е приложена и скица - копие от неодобрен кадастрален план на [***********] предградие, в която е отразено, че имотът е заснет през 1992 г. с пл.№ 1730 и нанесен в кадастрален лист № 196 и е записан ва Е.М.С.. По графични данни имотът съдържа 240 кв.м., като попада в регулационния план на местност [***********] одобрен със Заповед № РД 50-09-591/08.10.1986 г.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от [********], район [***********] е, че посочения по-горе купувач Е.М.С., е починал на 14.07.2002 г., като е оставил трима наследници по закон – съпруга – починала на 31.08.2007 г. и три деца, сред които ищцата в настоящото производство.

Видно от приложените по делото удостоверения, издадени от СРС е, че другите двама наследници на Е.М.С. – Д. Е. С. и М.Е.С., са заявили отказ от наследството му, като отказите им са вписани в особената книга на съда.

По делото са приложени актуални скици и данъчна оценка на поземлен имот с идентификатор № [********] по КККР, одобрени със Заповед КД-14-56/23.04.2013 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр.[***********], район [***********], [***********], ведно с попадащите в имота жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор [********].1, със застроена площ от 67 кв.м., брой етажи: 1 и постройка на допълващо застрояване с идентификатор [********].2, със застроена площ 5 кв.м., брой етажи: 1. По делото е приложена и комбинирана скица за пълна или частична идентичност на поземлен имот с идентификатор № [********], изготвена от ГИС [***********].

По делото е приложен Акт за частна общинска собственост № 280/26.02.1997 г. за имот описан като „стар общински имот, представляващ терен между [***********], [***********], {*********] и ж.п.линия, съставляващ 13 330 кв.м. площ. Видно от л.2 на акта е, че със Заповед № СОА19-РД57-9/03.06.2019 г. на Кмета на [********] се отписва част от АОС – поземлен имот с идентификатор *** с площ от 396 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ от 251 кв.м.

По делото е приложен и Акт за държавна собственост на недвижим имот № 4

1619/29.10.1966 г. за същия имот с площ от 13 330 кв.м. с обективиран на гърба план на терена.

По делото е приложен и Акт за държавна собственост на недвижим имот /със задраскан №/ от 11.09.1970 г. по отношение на „стар общински имот № 6 от пол.100 от 930 кв.м., при съседи [***********], М.С. и СГНС, П.Б.“. В акта е посочено още „празно място, завзето от П.М.С.“. На гърба на акта е вписан саморъчен текст, без данни за автор – „имот пл.№ 6 (1956) е идентичен с имот с пл.№ 292 в кв.20 по плана на {*********] от 1990 г.“.

Видно от приложената по делото Заповед № ИК 1083/16.09.1996 г. на СГНС – Изпълком е, че във връзка с инвентаризация на държавните имоти и организиране нанасянето в кадастъра, е назначена комисия, която да извърши проверка. По делото е приложен доклад, в изпълнение на заповедта, от който не се установяват релевантни за делото факти.

По делото е приложен списък № 1 /без дата/, съдържащ имена на лица, заели държавни места, по коти се признават права съгласно Правилника за приложение на Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места. От този списък не може да се обоснове извод, че касае района, в който се намира процесния недвижим имот, поради което съдът го приема за неотносим към предмета на спора и не го обсъжда.По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С.Р.Д. и Ж.Л.С..