Решение № 932 от 04.08.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 932 гр. София , 04.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000503866 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 3118 от 13.05.2020г., поправено с решение № 260301 от 01.10.2020г., постановени по гр.дело № 576/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 10 състав, е признато за установено по отношение на Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д., В. К. Ш., А. Д. Ш., Б. Ц. А., Л. С. Д., А. С. Д. и „Авеста Трейд” АД, че Столична община е собственик, на основание чл.79 ЗС-по силата на изтекла придобивна давност, на следните имоти: 9/14 идеални части от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

София, одобрени със заповед Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с площ 375 кв.м и граници-имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, както и намиращите се в имота: 9/14 идеални части от апартамент- имот с идентификатор *** на първи (партерен) етаж в сградата, със застроена площ 70,76 кв.м; 9/14 ид.ч. от магазин „Б“- обект за търговска дейност с идентификатор *** на първи (партерен етаж), със застроена площ 15,78 кв.м, с прилежащото му мазе в площ 13,78 кв.м, и граници: имоти с идентификатори *** и *** и 9/14 идеални части от магазин „А“-обект за търговска дейност с идентификатор *** на първи (партерен етаж), със застроена площ 21,60 кв.м, с прилежащото му мазе с площ 13,78 кв.м и с граници: имоти с идентификатори *** и ***.

С решението на СГС е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по 1 давност №7, том I, рег.№1110, дело №6/2009г. на нотариус В. М. с рег. № 074 от регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която „Авеста Трейд” АД е признато за собственик, на основание давностно владение на 9/14 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ VIII-18, от квартал 120, съгласно действащия подробен устройствен план на гр. София, местността „Подуяне – Центъра“, целият с площ 375 кв.м, при граници на мястото: бул. „***“, ул. „***“, урегулиран поземлен имот VI-98 и урегулиран поземлен имот с номер VII-17, който поземлен имот съгласно КК КР на гр. София, одобрени със заповед Заповед № РД-1845/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор ***. С решението на СГС, на основание чл.537 ал.2 от ГПК, е отменен и нотариален акт за право на собственост на недвижим имот с № 4, том II, рег.№ 1280, дело №166/2003г. на нотариуса Д. Ч. с рег. № 075 от регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която на основание чл. 30, ал. 4 от ППЗОбС, „Авеста Трейд” АД е признато за собственик на 9/14 ид.ч. от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, целият с площ 375 кв.м, означен с номер VIII-18, от квартал 120, съгласно действащия подробен устройствен план на гр. София, местността „Подуяне – Центъра“, при граници на мястото: бул. „***“, ул. „***“, урегулиран поземлен имот с номер VI-98 и урегулиран поземлен имот с номер VII-17, който поземлен имот съгласно КККР на гр. София, одобрени със заповед Заповед № РД18-45/09.07.2010г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор *** и Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д., Б. Ц. А. и „Авеста Трейд” АД са осъдени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК да платят на Столична община разноски в размер 992,70 лева.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от „Авеста Трейд” АД, чрез пълномощника адв. В.М., с оплаквания за неправилност и необоснованост.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, сочи, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е подложил на съвкупна и обективна преценка събраните по делото доказателства, не е обсъдил доводите и възраженията на страните, в резултат на което е достигнал до неверни фактически констатации, а оттам и до неправилни правни изводи. Смята, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване правно релевантните факти, чието установяване е възложено в негова тежест, а като е приел обратното съдът е постановил съдебен акт, в противоречие със събраните доказателства. Оспорва извода на съда, че през процесния период ищецът е упражнявал фактическата власт върху дворното място, чрез държател – наемател, като сочи, че от събраните писмени доказателства не може да се направи извод за момента на установяване на фактическата власт от страна на ищеца по отношение на спорните идеални части от недвижимия имот, както и действията на установяване на владението, доколкото в приетите заповеди за настаняване, в договорите за наем и в споразумителните протоколи липсват уговорки за ползване на дворното място, както и за плащане на наем за ползването му. Смята, че ищецът не е доказал да е владял процесното дворно място чрез наемателя, както и е останало недоказано намерението му да свои 9/14 идеални части от дворно място с площ 375 кв.метра, тъй като на 16.12.2008г. върху молба-декларация на дружеството за извършване на обстоятелствена проверка, Столична община е направила заверка, че имотът не е държавна или общинска собственост. Жалбоподателят твърди, че по делото е категорично установено, че процесните идеални части от дворното място са апортирани в 2 капитала на дружеството и по този начин то е придобило собствеността върху тях.

Отделно смята, че е установено категорично, че в периода от 1997г. до днес дружеството непрекъснато, необезпокоявано и явно е упражнявало фактическата власт върху имота, поради което е придобило същия по давност. Сочи, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 200 ЗУТ и не е съобразил трайната и непротиворечива съдебна практика, според която е възможно придобиване на идеална част от недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част. В тази връзка оспорва извода на съда, че е ирелевантно установеното по делото владение на дружеството върху част от двора. В жалбата са изложени съображения за нарушения и на материалния закон. Жалбоподателят иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от възззиваемия ответник Столична община не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемите ответниците В. К. Ш. и А. Д. Ш., чрез пълномощника О.Д., оспорват въззивната жалба като неоснователна.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК ответниците Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д., Б. Ц. А., Л. С. Д. и А. С. Д. не вземат становище по въззивната жалба.

В предвидения в процесуалния закон срок третите лица помагачи, конституирани на страната на ищеца-М. И. Ш., В. В. Ш., Н. В. Ч., М. Л. Ш.- Д., М.

Е. К.-С. и М. Г. Т., чрез пълномощника адв. О.Д., оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Останалите трети лица помагачи-С. К. Е. и Н. Х. Е. не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от Столична община с искова молба, с която против Я. Д. И., П. Д. И., Е. П. Д., В. К. Ш., А. Д. Ш., Б. Ц. А. (конституиран на мястото на починалата в хода на делото първоначална ищца Т. П. А.), Л. С. Д., А. С. Д. и „Авеста Трейд” АД е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.77 ЗС, вр. чл.79 ЗС за признаване на установено, че Столична община е собственик на 9/14 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КК КР на София, одобрени със заповед Заповед № РД-1845/09.07.2010г. на ИД на АГКК, със съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, заедно с намиращите се в имота: 9/14 ид.ч. от апартамент с идентификатор ***, намиращ се на първи етаж със застроена площ 89,54 кв.м и сутерен с площ 95,46 кв.метра; 9/14 ид.ч. от обект за търговска дейност с идентификатор ***-магазин Б на първи 3 партерен етаж с площ 15,78 кв.м и прилежащо мазе с площ 13,78 кв.м и 9/14 ид.ч. от обект за търговска дейност с идентификатор ***-магазин А на първи партерен етаж с площ 21,60 кв.м и прилежащо мазе с площ 13,78 кв.метра.

Ищецът иска също, на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност с № 7, том I, рег.№ 1110, дело №6/2009 г. на нотариуса В. М. с рег. № 074 от регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която ответникът „Авеста Трейд“ АД е признат за собственик на основание давностно владение на 9/14 ид.части от поземления имот.

В исковата молба се твърди, че ответниците физически лица са наследници на Д. Л. П. и Г. С. П., чиято собственост е бил процесния имот, намиращ с в гр.

София на бул. *** № 46, представляващ дворно място с площ 375 кв.м, заедно с построената в него едноетажна жилищна сграда с пристройка. Сочи се, че имотът бил отчужден (регулационна преписка № 12381965г.), по реда на ЗПИНМ, като с протокол № 22 от 09.11.1965г. на ИК на РНС Васил Левски една част от собствениците са обезщетени с жилища, а други са обезщетени парично. Твърди се, че след отчуждаването бил съставен АДС № 6530 от 05.02.1966г., а с влизане в сила на ЗМСМА (ред. ДВ, бр. 77 от 17.09.1991г.) отчужденият имот преминал в собственост на Столична община и от този момент тя започнала да упражнява правомощията си на собственик. Поддържа се, че на основание чл.2, ал.1, т.4 и чл.2, ал.2, т.1 от ЗОбС (ред. ДВ, бр.55 от 07.07.1997г., в сила от 11.07.1997г.) бил съставен и акт за общинска собственост АОС № 179/26.01.1998г.

Ищецът твърди, че по реда на ЗВСОНИ по реда на ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, наследниците на бившите собственици са поискали да бъде отменено отчуждаването, а постановеният отказ № РД-54-325 от 16.06.1993г. на кмета на СО бил отменен с решение от 21.10.1996г., постановено по адм. д. № 1262/1993г. на СГС, потвърдено с решение № 477/19.11.1997г. по адм. дело № 4/1997г. на II отделение на ВАС. Сочи, че след отмяна на отчуждаването, част от правоимащите лица - наследници на бившите собственици, поискали имотът да бъде деактуван и със заповеди от 1998г. кметът на СО наредил да се отпише от актовите книги за общинска собственост част от имота и да се предадат на правоимащите 5/14 идеални части от него. Поддържа, че със споразумителен протокол от 20.04.2001г., сключен между СО и останалите съсобственици било разпределено ползването на имота, при квоти-за реституираните собственици-5/14 ид.части, а остатъкът 9/14 ид.части-за Общината, като това разпределение било извършвано периодично чрез нови протоколи-на 30.06.2004г., на 12.02.2008г. и на 03.10.2012г.

Ищецът твърди, че приемайки процесните 9/14 ид.части от имота за собствени, със Заповед № ЖД-77-00-109 от 30.05.1996г. и Заповед № ЖД-77-0047 от 06.08.1999г. на Столична община в предоставения съгласно разпределението със съсобствениците за ползване обект общината настанила Ц. П. Н. и членовете на семейството му, като периодично били сключвани договори за наем със същия предмет и същия наемател. Сочи, че въз основа на Заповед № ЖД-77-00-1 от 09.01.2008г. бил сключен нов договор за наем с П. Ц. П., въз основа на който Столична община представила на това лице ползването на апартамента, който съгласно разпределението между съсобствениците съответства на 9/14 идеални части от имота, като договорът бил сключен без срок и към момента бил все още действащ.

4

В исковата молба се твърди също, че с нотариален акт № 7 от 2009г. ответникът „Авеста Трейд” АД бил признат за собственик на 9/14 идеални части от правото на собственост върху дворното място с площ 375 кв.метра, заедно с 9/14 идеални части от търговски обект с РЗП 187,47 кв.м и сутерен с площ 97,20 кв.метра. Сочи се, че признаването на акционерното дружество за собственик на 9/14 идеални части от процесния имот на основание давностно владение накърнява правата на общината, поради което за нея е налице правен интерес да предяви иска по чл. 124, ал.1 ГПК.