Решение № 4748 от 18.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13205/2024
- Вид
- Решение № 4748
- Подписан
- 18.07.2025
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Силвана Гълъбова, Боян Георгиев Бояджиев, Георги Стоянов Чехларов
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.325в ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4748 гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100513205 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. М. Г. срещу решение от 17.07.2024 г. по гр.д. №44488/2023 г. на Софийския районен съд, 90 състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на В. К. Б. на основание чл.50 вр. чл.45 ЗЗД сума в размер на 4000,00 лв., представляващи обезщетяване на неимуществени вреди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 04.08.2023 г. до окончателното изплащане, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на причинена средна телесна повреда при ухапване от куче, което се намирало под надзор на ответника, при инцидент на 05.08.2018 г. на платен охраняем паркинг, намиращ се на ул.
„Букет“ № 14, гр. София, за което е бил осъден с влязло в сила решение от 27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски районен съд, НО, 21 състав, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че неправилно СРС е приел, че са доказани фактическите основания на иска, респ. за размера на сочените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. К. Б. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. К. Б. срещу решение от 17.07.2024 г. по гр.д. №44488/2023 г. на Софийския районен съд, 90 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу С. М. Г. иск с правно основание чл.50 вр. чл.45 ЗЗД за разликата над сумата в размер на 4000,00 лв. до пълния предявен размер от 15 000,00 лв., 1 представляващи обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие на причинена средна телесна повреда при ухапване от куче, което се намирало под надзор на ответника, при инцидент на 05.08.2018 г. на платен охраняем паркинг, намиращ се на ул. „Букет“ № 14, гр. София, за което е бил осъден с влязло в сила решение от 27.10.2022 г. по НАХД № 1443/2021 г. по описа на Cофийски районен съд, НО, 21 състав.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че неправилно СРС е определил размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. М. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество жалбата на ответника е неоснователна, а жалбата на ищеца – частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно поради следното:
Фактическият състав на чл.50 ЗЗД изисква, за да бъде ангажирана отговорността на собственика и/или на лицето, под чийто надзор се намира животното, да бъдат установени причинени вреди /имуществени и/или неимуществени/ от животно, които вреди да са в причинно-следствена връзка с поведението на съответното животно. Съгласно чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, като за разлика от общата отговорност по чл.45 ЗЗД, отговорността по чл.50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите - собственикът и/или надзираващият, а от връзката между вредите и свойствата/поведението на самата вещ. Под „надзор“ се има предвид наблюдение, грижа, отговорност. В конкретния случай, доколкото се касае за вреди, за които се твърди, че са причинени от животни-кучета, то за да се ангажира отговорността на ответника на основание чл.50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е съответно собственик или лице, под чийто надзор се намират животното; че са нанесени вреди на ищеца; че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
Предвид влязлото в сила решение срещу ответника С. М. Г., с която е признат за виновен за престъпление по чл.325в ал.1 НК – на 05.08.2018 г. не положил грижи за куче порода „Американски старфордширски териер“, което се е намирало под негов надзор, като кучето е било без намордник и без подходяща каишка, която се е скъсала, в резултат на което е причинило на ищеца В. К. Б. средна телесна повреда, което на основание чл.300 ГПК е задължително за настоящия съдебен състав, следва да се приеме за установено наличието на соченото от ищеца виновно и противоправно поведение от страна на ответника, т.е. налице са всички елементи от фактическия състав на чл.50 вр. чл.45 ЗЗД, необходими за ангажиране отговорността на ответника. Понесената от ответника наказателна отговорност 2 обаче не може да доведе до отпадане на гражданските последици от деянието, респ. от отговорността за репариране на пострадалия за претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял вреди, както и какъв е техният вид и размер.
От приетите по делото епикриза, болничен лист за временна неработоспособност, лист за преглед на пациент и съдебномедицинско удостоверение се установява, че при процесния инцидент ищецът е получил четири рани от ухапване на куче на лявата предмишница, като му е извършено консервативно и оперативно лечение.
От приетото по делото заключение на СМЕ, което и настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че в резултат на процесното кучешко ухапване ищецът е получил четири рани на левия горен крайник с чуждо тяло в раната на предмишницата – кучешки зъб, като първоначално раната е обработена, но зъбът не е изваден от раната, което е наложило допълнително хирургично лечение, при което е извадено чуждото тяло и е възстановен разкъсаният мускул на китката от страната на лъчевата кост и зашиване на разкъсаната фасция, отстранени са некротизиралите тъкани. Вещото лице сочи още, че на ищеца е извършено оперативно лечение, поради наложило се отстраняване на останал кучешки зъб в раната на лявата предмишница от ухапването, като раната е била с некротични и възпалени тъкани, зашит е разкъсаният мускул, проведено е лечение с антибиотици, като следоперативният период е протекъл гладко, както и че ищецът е бил 38 дни болнични и домашен отпуск. От заключението се установява още, че при ищеца е било налице трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок, по-дълг от 30 дни, поради развилата се възпалителна реакция от останал кучешки зъб в раната на дясната предмишница, а възможността за физическо натоварване на левия горен крайник се е възстановил след повече от 30-38 дни. В о.с.з. вещото лице сочи, че при пострадалите от ухапване от куче е характерно да имат страх от кучета.
От показанията на свид. Н. Б.а се установява, че след процесния инцидент ищецът е бил закаран с линейка в „Пирогов“, където е установено, че в ръката има 7 зъба от кучето и му е направена операция, след което се е прибрал вкъщи, но е имал силни болки в ръката, които са продължили около 1 месец. Свидетелят сочи още, че на следващия ден след инцидента са отишли в друга болница, където е установено, че един от зъбите на кучето не е изваден, поради което е последвала втора операция, след която повече от месец не е ходил на работа, като болките са продължили общо 2-3 месеца, раната е зараснала трудно, а към настоящия момент няма чувствителност на мястото, където са останали белези.
От показанията на свид. О.Б. се установява, че е видяла ищеца непосредствено след инцидента, като в „Пирогов“ са установили, че е имал 7 зъба в ръката, извадили са 6 от тях и му е предписано лечение с антибиотици. Свидетелят сочи още, че на следващия ден ищецът е посетил друго болнично заведение, където са установили, че има в ръката още 1 кучешки зъб, направили са му операция и зъбът е бил изваден, а към настоящият момент ищецът все още няма чувствителност на мястото, където е извършена операцията.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги цени при условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото. Личните впечатления на свидетелите са логични и последователни, трайни и регулярни. Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на физическото и емоционално състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение 3 за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и двукратно оперативно лечение, периодът на възстановяване е със средна продължителност, отчита и затрудненията, до които са довели, ограничавайки начина на живот и психическия стрес от преживения инцидент. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното събитие ищецът е бил на 28 години, т.е. в млада възраст, наличието на последващите усложнения, както и обстоятелствата, при които е настъпил самия инцидент – нападение от голямо и опасно куче от ноторно известната агресивна порода „американски стафордширски териер“. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 8000,00 лв.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло извода на първоинстанционният съд за неоснователност и недоказаност на възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Сочените от въззивника обстоятелства /предизвикване и дразнене на кучето/ не се установяват – ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45670f2b-81f0-4087-ae1d-8f2609a487e4