Решение № 17561 от 14.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17561 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110120398 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на

******************************, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: ********************************************, с която срещу Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: ****************************, са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 99 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 379,82 евро, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № 10151432 от 09.03.2022г., сключен между ответника и ************************, вземанията по който са прехвърлени на

****************************** с Договор за покупко-продажба на вземания от 20.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.10.2024г. до окончателното плащане, сумата от 41,47 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.04.2022г. до 25.10.2022г., както и сумата от 64,37 евро – мораторна лихва за периода от 26.04.2022г. до 08.10.2024г.

Ищецът навежда твърдения, че на 09.03.2022г. между ************************ и Д.

И. Д. е сключен Договор за паричен заем № 10151432, по силата на който на ответника е отпусната заемна сума в размер на 409,03 евро при уговорена възнаградителна лихва в размер на 52,20 евро. Посочва, че за ответната страна е възникнало задължението да погаси общата сума от 461,24 евро, платима на 15 броя двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 60,14 лева. Падежът на последната погасителна вноска датирал от 25.10.2022г. Поддържа, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 20.12.2023г. със ******************* придобил вземанията, произтичащи от процесния договор за паричен заем, за което обстоятелство длъжникът бил уведомен. Излага, че ответникът в качеството си на заемател не е погасил задълженията си, поради което счита, че в негова полза е възникнало притезание за исковите суми. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва дължимостта на претендираните суми с доводи, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречие със закона. Като порок на сделката сочи, че ГПР е отбелязан по неточен и некоректен начин, като в тази величина не била включена уговорената между страните неустойка. Счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В съдебно заседание, ищецът ******************************, редовно призован, не се представлява.

В съдебно заседание, ответникът Д. И. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения. В производството по чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно и главно доказване е да установи правния си интерес и факта от който произтича вземането му и размера на претенциите. Правният интерес на ищеца от предявяване на исковете се установява от доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело № 59554/2024 година по описа на СРС, 45-ти състав, от които е видно, че срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК в срок е подадено възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и предявените установителин претенции по този ред са допустими.

От приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което се претендират процесните суми произтича от договор за паричен заем № 10151432, сключен между ************************, като заемодател и Д. И. Д., като заемополучател, съгласно който на ответника е отпусната заемна сума в размер на 409,03 евро, които Д. се задължил да върне на 15 двуседмични вноски съгласно Приложение № 1 към договора, прието по делото, всяка в размер на 30,75 евро, а при приложение на чл. 12, ал.4 от договора в размер на 50,62 евро, при лихвен процент от 40,05% и ГПР от 35,01%, като общата сума подлежаща на връщане възлиза на сумата от 461,24 евро, а при приложение на чл. 12, ал.4 от договора в размер на 759,27 евро. В чл. 12, ал.1 от договора страните договорили задължение на заемателя в седемдневен срок след сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички суми по договора, включително лихви, разноски и неустойка. Договорено е третото лице да отговаря на изискванията на чл. 12, ал.3, т.1 от договора. В чл. 12, ал.4 от договора страните договорили, че неизпълнението на горепосоченото задължение от страна на заемателя ще причини на заемодателя вреди, изразяващи се в извършването на допълнителни разходи, свързани с обезпечението на риска от просрочие по погасигтелните вноски, дължими от страна на заемателя, поради което при неизпълнение на задължениено по чл. 12, ал.1 от договора заемателя ще дължи неустойка в размер на 298,05 евро, като според уговореното в чл. 12, ал.6 от договора неустойката ще се заплаща на части съгласно погасителен план инкорпориран в договора.

2

По делото се установява от приетата разписка, че заемната сума предвид реалния характер на договора за заем е предадена на ответника.

От приетия по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2023г. се установява, че

******************* с предходно наименование

**************************** е прехвърлило на ****************************** процесните вземания, което обстоятелство се извежда и от приетото към договора за цесия Приложение № 1 в което е индивидуализирано вземането и размера на прехвърлените суми.

Прието е по делото и потвърждение за цесия, както и пълномощно от цедента към цесионера, от което се установява, че последният е упълномощен да уведоми от името на цедента длъжника за прехвърляне на вземането.

С разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му – спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75, ал.1 от ЗЗД.

Правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника извършено от цеденета /старият кредитор/, но не и съобщението извършено от цесионера /новият кредитор/. Уведомяването може да бъде извършено и с пълномощно, като такова е налично по делото на л.18, както бе посочено по-горе. Такова уведомяване не се установява да е извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на 08.10.2024г., доколкото се установява, че уведомлението е изпратено, но не е получено но ответника. В хода на производството обаче уведомлението за цесия е връчено на ответника на 03.12.2025г. По изложеното съдът намира, че уведомяването за цесията е редовно и е породило действие спрямо ответника.

Следователно съдът приема, че в производството се установи, че между страните е сключен процесният договор. Установено е и че заемната сума е предадена на ответника като заемополучател.

Основните възражения на ответника са свързани с действителността на договора, а и тези възражения единствено са релевирани с отговора на исковата молба. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената 3 информация.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общи разходи по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като той не включва нотариалните такси. По делото съдът намира за установено, че при изчисление на ГПР по процесния договор са включени главница и лихва. Според чл. 19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като той се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него положения и допълнителни допускания. Съдът приема, че така посоченият размер на ГПР не съответства на действителния, съобразно поетите от потребителя задължения, включително и спрямо посочената в самия договор обща сума, дължима от потребителя. Това е така, доколкото уговорената в чл. 12, ал. 4 от договора неустойка /обезщетяваща вреди на кредитора, за извършване на допълнителни разходи, свързани с обезпечаване на риска от просрочие по погасителните вноски, както е уговорено в договора/, реално представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит и следва, но не е включен в ГПР.

Съдържанието на клаузата за неустойка по чл. 12, ал. 4 и на клаузата по чл. 12, ал. 1, във вр. с ал. 3 от договора за чието неизпълнение същата се дължи – при неосигуряване от потребителя в срок от три работни дни от сключване на договора на действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извод, че в действителност неустойката по чл. 12, ал.4 от договора представлява цената за предоставяне на необезпечен кредит, допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на заетата сума /т. нар. скрита възнаградителна лихва/. В този смисъл неизпълнението на задължението по чл. 12, ал. 1, във вр. с ал. 3 не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на кредит към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита, а не да представя като неустойка действителната цена при предоставяне на необезпечен кредит. Поради това, доколкото разходите за същата са пряко свързани с договора за кредит, съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, следва да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Соченият порок е налице независимо дали процесният договор за кредит е сключен при индивидуално договорени условия и дали ответникът е съзнавал коментираните тук пороци. В резултат на установеното се налага резонният извод, че ГПР не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, като се прави опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. С това потребителят е поставен в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева или евро/ е оскъпяването му по кредита, което е пречка да прецени реалните икономически последици от сключване на договора. Последното се явява и в директно противоречие с чл.