Определение № 1818 от 03.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1818 гр. София, 02.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Галина Иванова Частно касационно търговско дело № 20248003901182 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Частният жалбоподател И. В. З. чрез адв. Илиян Ангелов обжалва определение № 228 от 12.04.2024 г. по т.д. 140/24 г., Апелативен съд – София, 6 търговски състав, с което е върната въззивната му жалба вх. № 284611/31.08.2023 г. в частта, с която се обжалва решение № 260311/08.08.2023 г. по т.д. 1665/20 г., СГС, VI-5 състав, с което БНТ е осъдена да заплати на И. З., на основание чл. 78, ал. 3 от ЗАПСП сума за вторично използване на сериала „Под прикритие“ в размер на 2 511,29 лв, както и в частта, с която е признато за установено, че размерът на дължимото възнаграждение за вторично използване на сериала в програмите на БНТ възлиза на общ размер 67 736,83 лв за сезони 1 – 5 вкл. като сумата б ила изплатена в пълен обем, както и е признато за установено, че размерът на дължимото възнаграждение за вторично използване на сериала извън програмите на БНТ, от продуцента БНТ, в периода към 31.03.2015 г. по споразумение от 21.12.2015 г. към 31.03.2017 г., по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г. , сключени между БНТ и сдружение „Артистаутор“ възлиза общо на 31 183,77 лв, от които заплатени 28 672,48 лв и останала непогасена част 2 511,29 лв. и е прекратено 1 производството в тези части, както и в частта, с която с посоченото определение на САС е върната исковата молба на И. З. вх. № 89 100 от 01.09.2020 г. по оп иса на СГС в частта, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 78, ал. 3 в чл. 78, ал. 5 ЗАПСП, с които се претендира: - осъждане на БНТ да заплати на ищеца парична сума – възнаграждение по чл. 78, ал. 3 ЗАППС и възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ЗАППСП за използване на сезони 1-4 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ и осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение по чл. 78, ал. 3 и чл. 78, ал. 5 от ЗАПСПЗ за използване на сезон 5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ и прекратява производството в тези части.

Частният жалбоподател излага съображения за осъщественото връщане на делото от въззивния съд на първоинстанционния съд за произнасяне на основание чл. 250 от ГПК и постановеното решение № 260002 от 03.01.2024 г. по т.д. 1665/20 г.

Излага съображение за неправилност и необоснованост на обжалваното определение на въззивния съд.

Счита, че не са му давани указания относно нередовността на въззивната жалба във върнатата част. Излага подробни съображения, че въззивният съд следва да отговори на оплакванията във въззивната жалба. Освен това, ако частично били отстранени нередовностите на въззивната жалба, въззивният съд следвало да даде нова възможност на жалбоподателя да отстрани изцяло посочените му нередовности. Следвало съдът да приеме редовността на въззивната жалба и да определи точно предметната рамка на спора. Съдът следвало да се произнесе по всички искове, защото решението на първоинстанционния съд било обжалвано в цялост.

Излага съображения да незаконосъобразност на извода на съда относно липса на правен интерес. Допустимостта на предявения иск се определяла от твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба – истинността на тези твърдения не можела да се проверява при преценка допустимостта на иска.

Ако преценката зависела от събирането и обсъждането на доказателства, то съдът не можел да прекрати производството по делото. Дейността на въззивния съд била решаваща и следвало да се даде решение по същество на 2 спора, като проверката на първоинстанционното решение била вторична дейност. Осъдителните искове били свързани с установителните искове.

Излага съображения, че при противоречие между посочената цена на иска и формулирания петитум, съдът следва да отстрани противоречието чрез дадените указания до страната. Сочи, че указанията за отстраняване на нередовностите на исковата молба не били точни и поради това било незаконосъобразно определението за връщането й. Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството по него. Приложил е изложение по чл. 284, ал.3 , т. 1 от ГПК.

Ответникът Българска национална телевизия оспорва частната жалба.

Оспорва твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нищожност на акта. Отрича наличието на сочените нарушения, счита, че акта на Софийски апелативен съд е правилен и следва да се потвърди.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок, подадена от легитимирана да обжалва определението страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Следва да се посочи, че с обжалваното определение въззивният съд е върнал въззивна жалба, не се е произнесъл, след сезиране с въззивна или частна жалба срещу акт на първоинстанционния съд и основанието на подадената частта жалба е чл. 274, ал.2 от ГПК. Определението, с което е върната исковата молба и върната въззивната жалба е постановено за първи път от въззивната инстанция, поради това и редът за обжалване пред ВКС е посочения.

С обжалваното определение № 228 от 12.04.2024 г. по т.д. 140/24 г, САС, ТО, е върната въззивната жалба на И. В. З. вх. №284611 от 31.08.2023г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която се обжалва решение № 260311 от 08.08.2023г., постановено по т.д. № 1665/2020г. по описа на СГС, VI-5 състав, с което БНТ е осъден да заплати на И. В. З., на основание чл. 78. ал. 3 ЗАПСП сумата от 2 511.29лв., представляваща възнаграждение за последващо ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ в периода към 3

31.03.2015г. по споразумение от 21.12.2015г.; към 31.03.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г., сключени между БНТ и Сдружение „Артистаутор“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 02.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, както и е признато за установено по иск на И. З. срещу БНТ, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ в програмите на Българската национална телевизия възлиза в общ размер от 67 736.83 лв. за сезони от 1ви до 5-ти включително, като сумата е изплатена в пълен размер и дължима въз основа на договора от 16.02.2011 г., сключен с Камера ООД изпълнителен продуцент и анексите към него за сезони от 1-ви до 4-ти и договора от 25.11.2015 г. и анексите към него, сключени с „Камера Ентъртеймънт“ЕООД. е признато за установено по предявените от И. В. З. срещу БНТ искове с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ в периода към 31.03.2015г. по споразумение от 21.12.2015г.; към 31.03.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г„ сключени между БНТ и Сдружение „Артистаутор” възлизат общо на 31 183.77лв., от които са заплатени 28 672.48 лв. и е останала непогасена част - 2 511.29 лв., и е прекратил производството по делото.

Със същото определение въззивният съд е върнал исковата молба на И. З., вх. № 89100 от 01.09.2020г. по описа на Софийски градски съд, подадена от И. В. З., срещу БНТ в частта, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.78, ал.3 ЗАПСП, чл.78, ал.5 ЗАПСП, с които се претендира: осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума - възнаграждение по чл.78, ал.3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезони 1 - 4 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ; осъждане на ответника да заплати на ищеца 4 парична сума - възнаграждение по чл.78, ал.3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезон 5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ и е прекратил производството по делото.

За да постанови това определение, въззивният съд е приел, че исковата молба е била нередовна и съдът с определение от 11.03.2024 г. бил дал указания на жалбоподателя да отстрани нередовностите й; препис от определението бил връчен на ищеца редовно на 22.03.2024 г. Със становище от 26.03.2024 г. ищецът бил посочил, че поддържа, че исковете са неоценяеми към момента на изготвяне и подаване на исковата молба, като производството било образувано по реда на чл. 162 от ГПК и съдът следвало да изпълни задължението си и да приеме доказателства във връзка с нередовността.

Въззивният съд е приел, че посочените нередовности не са отстранени.

Описвайки диспозитивите на решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е направил заключение, че липсва правен интерес ищецът да обжалва решението на въззивния съд в частите, с които е осъден ответникът да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ЗАПСП сума в размер на 2 511,29 лв, представляваща възнаграждение за последващо ползване на епизоди от сезони 1-5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ в периода 31.03.2015 г. по Споразумение от 21.12.2015 г., към 31.03.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г. , сключен между БНТ и Сдружение „Артистаутор“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 02.09.2020 г. , както е и признато за установено по предявените от ищеца искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 на тв сериал в програмите на БНБ възлизат на 67 736,83 лв за сезони 1-5, включително, като сумата била изплатена в пълен размер и дължима въз основа на договор от 16.02.2011 г., сключен с „Камера“ ООД – изпълнителен продуцент и анексите за сезони 1-4 и договор от 25.11.2015 г. и анекси, сключени с „Камера ентертейнмънт“ ЕООД, също така е признато за установено по предявените от И. З. искове с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, че размерът на дължимото възнаграждение за ползване на епизоди от сезони 1-5 на тв сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ от продуцента БНТ в периода към 31.03.2015 г. по споразумение от 5

21.12.20215 г. , към 31.3.2017 г. по споразумение от 03.06.2020 г. и по споразумение от 19.11.2020 г. , сключени между БНТ и Сдружение „Артистаутор“ възлиза на 31 183,77 лв, от които заплатени 28 672,48 лв и е останала непогасена част 2 511,29 лв. Прието е, че в тази част ищецът няма интерес да обжалва, поради уважаване на исковете.

Нередовността на исковата молба, констат ирана от въззивния съд с определението от 11.03.2024г., не е отстранена в законоустановения и определен от съда едноседмичен срок от съобщението. Прието е, че е налице неяснота относно осъдителните искове на З. срещу БНТ за заплащане на възнаграждение по чл.78, ал. 3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезони 1 - 4 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на БНТ, от продуцента БНТ и осъждане на ответника да заплати на ищеца парична сума възнаграждение по чл.78, ал.3 ЗАПСП и възнаграждение по чл.78, ал.5 ЗАПСП за използването на сезон 5 на телевизионен сериал с наименование „Под прикритие“ извън програмите на Българската национална телевизия, от продуцента БНТ, чл.127, ал.1, т. 6 от ГПК. Прието е, че нямало обстоятелства относно претендирания размер, съответно липсвал и петитум. Позоваването на чл. 162 от ГПК е прието за неоснователно. Това е обусловило извод, на основание чл. 129 , ал. 3 и ал. 4 от ГПК, а именно – нередовност на исковата молба като е обобщен извод, че следва да се върне исковата молба.