Решение № 9 от 03.01.2024, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3748/2022
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 03.01.2024
- В сила
- 06.02.2024
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Пазарджик, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220103748 по описа за 2022 година взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "АПС Бета България" ЕООД - София срещу Й. Г. С. от гр. П. за признаване за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата 1775,72 лв., от които 1000 лв. главница, 237,20 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.04.2016 г. до 31.03.2017 г. и законна лихва за забава в размер 538,52 лв. за периода от 30.04.2016 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от подаването на заявлението - 02.02.2022 г.
В исковата молба се твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние между ответника и "Кредиссимо" ЕАД на 18.03.2016 г. Предоставената в заем сума от 1000 лв. е следвало да се върне на 12 месечни равни вноски до 31.07.2017 г., което ответникът не направил. Вземането било прехвърлено чрез цесия на ищеца на 02.03.2021 г. и цесията била съобщена на длъжника от цесионера като пълномощник на цедента.
Искът е с правно основание чл. 9 и следващите от ЗПК.
Постъпил е отговор от ответника, който заявява, че към 2016 г. не е сключвал договор за кредит с "Кредисимо" АД нито по електронен път, нито със саморъчен подпис. Евентуално прави възражение за погасяване на задължението по давност. Заявява, че оспорва европейския формуляр за предоставяне на информация и договора относно авторство и съдържание, и иска задължаване на ищеца да представи оригиналите на основание чл. 183 от ГПК.
По делото се установява от писмените доказателства следната фактическа обстановка:
1
Представено е на хартиен носител копие от договор за кредит от 18.03.2017 г. между ответника Й. С. и "Кредисимо" АД с общи условия и приложения към него, никое от които видимо не съдържа саморъчен или електронен подпис на ответника. Съобразно договора и погасителния план е следвало да се върне заетата главница от 1000 лв. заедно с възнаградителна лихва в размер общо 237,20 лв. на 12 месечни вноски, всяка по 103,10 лв. с падежи на последната дата на всеки месец от април 2016 до март 2017 г.
По искане на ответника е представено копие ит същия договор и приложения на електронен носител.
С договор за цесия от 02.03.2021 г. "Кредисимо" АД прехвърлило вземането си по договора на "АПС Бета България" ЕООД.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 02.02.2022 г. Срещу него е подадено възражение от длъжника.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Не се установява волеизявлението за сключване на договора, приемане на общите условия, изявлението за получаване на европейския формуляр и пр. да изхождат от длъжника. От текста на ЗПФУР и в частност препращането в чл. 18 от него към ЗЕДЕП наистина може да се направи извод, че не е необходимо изявленията да са непременно подписани, но следва да се установи авторството им, изпращането им по електронна поща или по друг начин от лицето, посочено като техен автор, което не е направено по настоящото дело от ищеца. Така не може да се приеме, че договорът за заем е сключен.
В отговора на исковата молба няма изрично оспорване на получаването на сумата по кредита, но няма и признание, а ищецът не е представил доказателства и за това. По тази причина няма основание за осъждане на ответника да заплати дори само чистата стойност на кредита. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Отделно от казаното, вземането, дори да се установяваше неговото съществуване, би било погасено по давност в периода от падежа на последната вноска до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в почти пълния си размер, с изключение на главницата по последните две вноски и лихвата за забава върху нея за периода след 03.02.2019 г.
Ответникът е претендирал, но не е доказал разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на "АПС Бета България" ЕООД - гр. София, ЕИК 203374133, срещу Й. Г. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. "******" 120, ет. 3, ап. 8, за признаване за устанновено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1775,72 лв., от които 1000 лв. главница, 237,20 лв. възнаградителна лихва за периода от 30.04.2016 г. до 31.03.2017 г. и законна лихва за забава в размер 538,52 лв. за периода от 30.04.2016 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва 2 върху главницата от подаването на заявлението - 02.02.2022 г., представляваща задължение по договор за потребителски кредит N 636904 от 18.03.2017 г., сключен от разстояние между "Кредисимо" АД - София и ответника Й. Г. С., за което е издадена заповед за изпълнение N 192/03.02.2022 г. по ч. гр. дело 366/2022 г. на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3