Решение № 3861 от 19.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3861 гр. София, 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100506251 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 3648/29.02.2024 г., постановено по гр.д. № 5356/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, е уважен частично положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено, че ответникът И. Н. Н., ЕГН **********, дължи на ищеца „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, сумата от 1303,43 лв., представляваща незаплатено задължение за доставена и потребена вода за периода 12.06.2019 г. – 20.09.2021 г. до имот с адрес: гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.09.2022 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52481/2022 г. по описа на СРС, 157 състав.

С решението искът е отхвърлен за горницата над 1303,43 лв. до пълния предявен размер 3608,86 лв. незаплатено задължение за доставена и потребена вода за периода 01.02.2012 г. до 11.06.2019 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52481/2022 г. по описа на 1

СРС, 157 състав, като неоснователен.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 44,13 лв. – разноски в заповедното производство, и 278,89 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от 09.04.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство – И. Н..

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неоснователно. Въззивникът счита, че районният съд неправилно е отхвърлил всичките му доказателствени искания, както и искането му за отвод. Поддържа, че не са събрани доказателства за изправност на общия водомер. Ищецът не бил представил доказателства за връчване на фактурите на ответника. Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, а искът – изцяло отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я счита за неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в частта, с която исковата претенция е уважена частично.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно и 2 допустимо.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с която е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено, че ответникът И. Н. Н., ЕГН **********, дължи на ищеца „Софийска вода“

АД, ЕИК 130175000, сумата от 3608,86 лв., представляваща незаплатено задължение за доставена и потребена вода за периода 01.02.2012 г. – 20.09.2021 г. до имот с адрес: гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.09.2022 г. до окончателното погасяване, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 52481/2022 г. по описа на СРС, 157 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот през процесния период, поради което се явява потребител на ВиК услуги. Съдът е сезиран с молба да бъде уважен предявеният иск. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се, че не са представени доказателства за доставена и потребена вода в процесния имот, както и за връчване на издадените фактури. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ, като основателността му е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на валидно облигационно отношение между страните, по силата на което ищецът се е задължил да предоставя ВиК услуги на ответника срещу заплащане; 2) реално предоставяне на ВиК услуги от ищеца; 3) стойност на предоставените ВиК услуги; 4) изискуемост на задължението за заплащането на предоставените ВиК услуги.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.

По направеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на 3 ищеца е да докаже и факти, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната давност, ако твърди такива.

По делото не се спори, а и се установява от представените доказателства, че ответникът И. Н. е бил собственик на процесния водоснабден имот в процесния период. Видно е от Справка от Агенция по вписванията, че ответникът въззивник е прехвърлил процесния имот на 21.09.2021 г. на лицето М.К.С., трето неучастващо по делото лице. Видно е от Споразумителен протокол от 21.09.2021 г. с нотариална заверка на подписите, че И. Н. се е споразумял с приобретателя на процесния имот, че дължимите до момента на предаването на владението (21.09.2021 г.) суми към „Топлофикация София“ ЕАД, „Софийска вода“ АД, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и етажната собственост остават в тежест на прехвърлителя – ответника въззивник.

Установява се от Заявление от 28.09.2021 г., че новият собственик – М.С., е заявила промяна на титуляр на партидата по отношение на процесния имот.

Следователно може да бъде изведено, че ответникът въззивник И. Н. Н. е бил собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул.

****, през процесния период.

Необходимо е да се отбележи, че ответникът въззивник не е ангажирал доказателства, от които да се заключи, че трети за делото лица – В. и И.Т., прехвърлили голата собственост върху имота на ответника с нотариален акт от 13.08.1999 г. – по негови твърдения в съдебно заседание от 18.12.2023 г. – са запазили пожизнено правото на ползване и съответно са задължени за потребената вода в процесния имот. Доказването на това обстоятелство е било в тежест на ответника, разпределена в същото съдебно заседание, като същият не е ангажирал доказателства, видно от изявлението му, че няма доказателствени искания.

Съгласно чл. 193 ЗВ обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.

Чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ предвижда, че ВиК услуги са такива по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните 4 образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.

§ 1, ал. 1 т. 2 ДР ЗРВКУ посочва дефиниция на понятието „потребител“: юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) също са посочени потребителите на ВиК услуги: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради в режим на етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник.

Съгласно чл. 40 от Наредба № 4 ВиК услугите се заплащат по цени, определени по реда на ЗРВКУ, а при неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Чл. 32 от Наредба № 4 предвижда, че ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко 5 водопроводно отклонение. За сгради в режим на етажна собственост, или за водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.

Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-кратък от три работни дни преди деня на отчитането.

От съвкупния анализ на посочените разпоредби може да се достигне до извода, че само по отношение на определена категория субекти възниква по силата на закона облигационно отношение с ищцовото дружество – това са титулярите на вещни права върху водоснабдения имот (собственици, носители на право на строеж или на вещно право на ползване).

Това обаче не е единственият начин, по който може да възникне облигационно отношение за предоставяне на ВиК услуги. Възможно е да бъде постигнато съгласие между лице, което не е титуляр на вещно право върху водоснабден имот, и ВиК оператор за сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги при спазване на общите условия на оператора. Тогава именно това лице, а не титулярят на вещното право, ще има задължение за заплащане на цената на предоставените ВиК услуги. Договорът подлежи на доказване по общите правила на ГПК – напр. с откриване на индивидуална партида на ползвателя при оператора на ВиК услуги.

Следователно облигационно отношение между правен субект и оператор на ВиК услуги може да възникне по два начина – по силата на закона и по силата на договор между страните. Първата възможност е ограничена само до притежателите на вещни права върху водоснабдения имот, а втората е без ограничения, стига да бъде доказано съгласуването на насрещните волеизявления на двете страни.