Решение № 19963 от 23.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19963 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110111211 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Ж. В. С. против „Б.Е“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет ***** по направление летище София - летище Атина, планиран за 03.05.2024 г. с час на излитане в 16:15 ч. и планиран час на кацане в 17:30 ч., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2026 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата Ж. В. С. твърди, че е страна по договор за въздушен превоз сключен с ответника, за редовен полет ***** по направление летище София - летище Атина, планиран за 03.05.2024 г. с час на излитане в 16:15 ч. и планиран час на кацане в 17:30 ч. Твърди, че излитането от летище София било осъществено в 20:24 ч. (местно време), а кацането на летище Атина в 21:20 ч., респ. процесният полет бил изпълнен с 3 часа и 50 минути закъснение. Твърди, че на 08.05.2024 г., чрез контактната форма на интернет страницата на превозвача www.air.bg, и на 06.04.2026 г., чрез изрична писмена покана, е отправила до ответника извънсъдебна претенция за заплащане на търсеното обезщетение, но плащане не последвало. С оглед изложеното предявява настоящия 1 иск. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Б.Е“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен при възражения, че процесният полет е бил изпълнен със закъснение поради наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, които били извън контрола на авиопревозвача. Сочи, че полет ***** от 03.05.2024 г. е закъснял поради наличието на лоши метеорологични условия на летище Санторини, които са предизвикали закъснение на полет ****** с маршрут София – Санторини, който бил предхождащ процесния такъв и бил изпълнен със същото въздухоплавателно средство (с рег. № LZFBB) непосредствено преди него. Поддържа, че между настъпването на извънредното обстоятелство, засегнало полет ******, и закъснението на процесния полет ***** била налице причинно-следствена връзка, изразяваща се в късното пристигане на въздухоплавателното средство. Навежда възражение, че липсвали доказателства за явяването на ищцата навреме за регистрация, а именно 45 минути преди уговорения час на полета. Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

В доказателствена тежест на ищцата по така предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1) сключен договор за въздушен превоз с твърдените параметри (направление, дата и час на планирано излитане и кацане); 2) достигане в крайната дестинация на повече от три часа след обявеното време, както и 3) разстояние на изпълнения полет до 1500 км.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания и възражения, в това число за извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност по смисъла на чл. 5, § 3 и съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., а именно – наличието на лоши метрологични условия на международно летище Санторини, които са довели до закъснение на предходен полет по направление Санторини-София, както и че ищцата не се е явила навреме за процесния полет.

С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните по делото е сключен договор за въздушен превоз за полет ***** по направление летище София - летище Атина, планиран за 03.05.2024 г. с час на 2 излитане в 16:15 ч. и планиран час на кацане в 17:30 ч., както и че същият е пристигнал в крайната си дестинация с над 3 часа закъснение.

Спорът по същество между страните е, дали действително ответникът е бил възпрепятстван от извънредни обстоятелства, каквото възражение е направено с отговора на исковата молба.

Към отговора на исковата молба е представен неподписан документ, именован „рапорт дневна смяна 3 май“, в който е отразено следното: закъсненията на ******/8 SOF-JTR-SOF стигна над 3 часа поради: процедура по GO ARROUND на станция JTR последвана от HOLDING (както и последващо кацане на запасно летище ATH поради лоши метрологични условия).

Представени са и METAR декодери за метрологичната обстановка на летище LGSR (съобразно направената от съда справка посочения код съответства на Международно летище Санторини), в който е посочена скорост на вятъра 23 възела и посока на вятъра 250, втори с посочени скорост от 21 възела и посока на вятъра 250 и трети с посочена скорост от 22 възела с пориви от 35 възела и посока на вятъра 270.

Не се установява за коя дата е посочената справка за метрологичната обстановка.

Съгласно член 5, параграф 1 от Регламент № 261/2004 при отмяна на полет съответните пътници получават от въздушния превозвач при условията по този параграф, първо, помощта по член 8 от Регламента, а именно правото на възстановяване стойността на билетите или премаршрутиране, второ, безплатно храна, напитки, настаняване в хотел и телефонни обаждания съгласно член 9 от същия регламент и трето, фиксирано обезщетение съгласно предвиденото в член 7 от Регламента, освен ако не са били своевременно информирани за отмяната на полета (Решение от 12.05.2010 г., С-294/10, EU:C:2011:303).

Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламент №261/2004 опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В т. 20 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA) е прието, че ако чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 формулира принципа за правото на обезщетение на пътниците в случай на отмяна на полет, § 3 от същия член, определящ условията, при които опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплати това обезщетение, следва да се възприема като дерогиращ този принцип. Ето защо последната разпоредба следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на случаите, при които задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени, тъй като са причинени от 3 извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на Съда на Европейския съюз като "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 и съображения 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 261/2004 могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22.12.2008 г. Wallentin-Hermann, С-549/07, т. 23, и от 04. 05-2017 г., Peskov и Peska, С315/15, т. 22), като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (решение от 17.04.2018 г., Krьsemann и др., С-195/17, C-197/17 – С-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C274/17, C-275/17, C-278/17 – C-286/17 и C-290/17 – C-292/17, т. 34) – т. 20 от Решение от 04.04.2019 г. Germanwings GmbH срещу Wolfgang Pauels, С-501/17. Съгласно т. 22 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane SpA).

На следващо място, в Решение на Съда от 11 юни 2020 година по дело C74/19 г. е посочено, че "разумните мерки", които въздушният превозвач е длъжен да предприеме на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, трябва да целят да се избегнат типичните последици от извънредните обстоятелства, т. е. отмяната и голямото закъснение при пристигане. Мерките, които в този контекст могат да се изискват конкретно от въздушния превозвач, за да се избегнат последиците от извънредно обстоятелство, а именно в конкретния случай, голямо закъснение, трябва да се преценяват във всеки отделен случай дали превозвачът своевременно е планирал ресурсите си, така че да разполага с известен запас от време, за да е в състояние да предвиди алтернативни логистични или технически разрешения, които биха могли да компенсират или поне да намалят значително закъснението на полета, като използването на заместващо въздухоплавателно средство, увеличаване на скоростта на въздухоплавателното средство или пренасочването на пътника към други въздушни маршрути, със или без междинно кацане, изпълнявани от самия него или от други въздушни превозвачи.

В случая по делото не се установява, че действително процесният полет по направление летище София - летище Атина, планиран за 03.05.2024 г. с час на излитане в 16:15 ч. и планиран час на кацане в 17:30 ч. е бил планиран за изпълнение със същото въздухоплавателно средство като полет ****** с маршрут летище София - 4

Международно летище Санторини, предхождащ процесния, нито че метрологичните условия на летище Санторини са били толкова лоши, че не са позволявали кацане, съотв. излитане на въздухоплавателни средства и са били налице ограничения в потока на въздушното движение, поради което не може да бъде направен извод за наличието на причинно-следствена връзка между закъснението на процесния полет и лошите метрологични условия в района на летище Санторини. Следва също така да се посочи, че ответникът дори не навежда твърдения в какво точно са се изразявали лошите метрологични условия, което по своята същност е обобщено твърдение.

Дори и да беше установено посоченото обстоятелство, съдът намира, че за ответника не би била налице възможност за освобождаване от отговорността за закъснение на процесния полет по чл. 7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г., доколкото ответникът нито твърди, нито доказва по делото да е взел всички разумни мерки на основание член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 г. за избягване закъснението на полета.

Предвид изложеното съдът намира, че за въздушния превозвач не са налице освобождаващи от отговорност извънредни обстоятелства, то на ищцата се дължи обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.