Решение № 3979 от 10.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3979 гр. *, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110106585 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. *, срещу Средно училище „*“, град *, Област *, бул. „*, първоначално обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за:

- признаване на Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *, Област *, с която е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, за незаконосъобразна и отмяна на същата;

- възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди прекратяване на трудовия договор длъжност „Заместник – директор, учебна дейност“ при Средно училище „*“, град *, Област *.

Твърди се в исковата молба, че ищцата и ответникът са били страни по трудово правоотношение, като в периода от 2015 г. до месец февруари 2022 г. ищцата е заемала длъжността „Заместник - директор“ при ответника, съответно от месец февруари 2022 г. до 28.03.2025 г. - заемала длъжността „Заместник – директор, учебна дейност“.

Заявява се, че на 28.03.2025 г. на ищцата била връчена Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *, Област *, при отказ, с която, на основание чл.

328, ал. 1, т. 11 КТ, било прекратено трудовото й правоотношение, тъй като същата не отговаряла на изискванията за заемане на длъжността.

Сочи се от ищцата, че атакуваната заповед страда от следните пороци:

На първо място, същата е немотивирана, доколкото не съдържа посочване на конкретни изисквания за заемане на длъжността, които са променени и на които ищцата не отговаря, като същото нарушава правото на защита на последната.

На следващо място, не е налице фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, доколкото същият не касае изискванията за образование и професионална квалификация, каквото е посоченото във връчената на ищцата нова длъжностна характеристика изискване за „минимум V ПКС“.

Твърди се в исковата молба, че обжалваната заповед противоречи на чл. 8 КТ, като е налице недобросъвестно упражняване на права от страна на работодателя и 1 дискриминационно отношение спрямо ищцата по признак „лично положение“. Заявява се, че към момента на уволнението ищцата е докторант, а изискваната от работодателя за заемане на длъжността „Заместник - директор“ „минимум V ПКС“ се явява по-ниска степен, която освен това е ненужна. Сочи се, че при връчване на заповедта по отношение на ищцата е упражнено насилие от страна на другия Заместник – директор.

Изложени са твърдения в исковата молба, че заповедта е издадена в нарушение на чл.

333, ал. 3 КТ – без предварително разрешение на * *, като ищцата до 31.12.2024 г. е била председател на синдикалната организация, а след 01.01.2025 г. – редови член.

По изложените съображения се иска уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове.

Ответникът не оспорва, че ищцата е работила при него по трудово правоотношение, като е заемала длъжността „Заместник - директор – учебна дейност“; че трудовият договор е прекратен със Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *, Област *, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Твърди се, че в рамките на своите правомощия Директорът на Средно училище „*“ е утвърдил нова длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност, съгласно която е въведено ново изискване – „наличие на V ПКС“. Заявява се, че длъжностната характеристика е връчена на ищцата на 28.03.2025 г., преди уволнението, при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Сочи се, че ищцата не оспорва, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е отговаряла на посоченото ново изискване.

В отговора на искова молба са изложени твърдения, че въвеждането на нови изисквания към длъжността е изцяло в компетентността на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. Същото представлява преценка по целесъобразност, с цел повишаване ефективността на работата, и не е промяна в изискванията за образование и квалификация, а допълнителна компетентност. Заявява се от ответника, че ищцата не умее да работи в платформите на МОН, като била заявила изрично, че не желае да бъде занимавана със същите.

Оспорва се да е налице нарушение на чл. 8 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, както и същата да е била председател и член на управителен орган в синдикална организация, като такова обстоятелство не било отразено в нейното досие.

По същество моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В проведеното открито съдебно заседание и в представени писмени бележки ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове, като излага съображения за незаконосъобразност на уволнението, налагаща неговата отмяна и възстановяването на ищцата на заеманата от нея преди същото длъжност. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание и в писмени бележки ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове, като навежда доводи за спазване от страна на работодателя на всички нормативноустановени изисквания за прекратяване на процесното трудово правоотношение с ищцата. Претендира се разноски за производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е, че ищцата е работила при ответника на длъжността „Заместник – 2 директор, учебна дейност“; че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *, Област *, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, получена от ищцата при отказ.

Приобщено по делото е Допълнително споразумение № 63 от 16.09.2022 г. към Трудов договор № */08.03.2016 г. между ищцата и ответника /лист 9/, както и длъжностни характеристики за заеманата от ищцата длъжност „Заместник – директор, учебна дейност“ към момента на нейното назначаване и към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение.

Съгласно Заповед № */17.12.2024 г. на Директора на Средно училище „*“, град *, Област * /лист 328/, на ищцата като „Заместник – директор, учебна дейност“ са възложени задължения по проследяване и контролиране въвеждането на информация от учителите в Електронен дневник за учениците от пети до седми клас.

Видно от Заповед № */28.03.2025 г. на Директора на Средно училище „*“, град *, Област * /лист 8/, причините за прекратяване на трудовия договор между страните в производството са, че ищцата не отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността „Заместник – директор, учебна дейност“.

Представени от ищцата са Удостоверение изх. № * г. /лист 22/ и Удостоверение изх. № 14/01.08.2025 г. /лист 52/, издадени от Председателя на УС на Сдружение „* *“, съгласно които Г. В. Г. е член на последното от 23.03.2021 г. до 31.12.2024 г.; член на Синдикална организация „Образование и наука“ към Сдружение „* *“ при работодателя от 01.12.2021 г. до 31.12.2024 г., като в същия период ищцата е била член на ръководен изборен синдикален орган по смисъла на пар.1, т. 6 ДР КТ на първично организационно-структурно звено, изградено на отраслов принцип при работодателя по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ; работодателят не е поискал предварително съгласие по чл. 333, ал. 3 КТ от УС на Сдружение „* *“ за уволнението на ищцата.

Приобщено по делото в цялост е трудово досие на Г. В. Г. /листи 55 - 283/, съдържащо Заявление от ищцата за членство в СО на КНСБ от м.12.2024 г. /лист 55/; Протокол от Общо събрание на СО на КНСБ при ответника от 17.12.2024 г. /лист 56/, съгласно който ищцата е приета за член на същата; Доклад от 23.01.2025 г. от инж. * до Директора на Средно училище „*“, град *, Област *, ведно с Протокол от същата дата /лист 57 - 58/ относно установени несъответствия в училищните планове за учебната 2024-2025 г., изготвени от ищцата; длъжностни характеристики за длъжност „Заместник - директор“; Удостоверение № */12.10.2022 г. от Управител в „*“ ООД /лист 161/ за участие на ищцата в обучение на тема „Работа с електронен дневник“.

Приобщени по делото са Годишен отчет на докторанта Г. В. Г. /лист 24 - 26/, видно от който същата е докторант към * „*“ по програма „Управление на образованието“, както и Удостоверение, издадено на ищцата от Асоциация на * /лист 50/, за успешно завършен квалификационен курс „Обучение за работа с компютър /напреднали/“ в периода 30.01.2002 г. – 20.02.2002 г.

По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели, от показанията на които, преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:

Свидетелката Д. Т. Д. твърди, че в периода от 22.02.2022 г. до 24.07.2023 г. изпълнявала длъжността „Директор“ на Средно училище „*“, град *, Област *, като в това си качество познава ищцата и нейната работа. Заявява, че същата имала възложени задължения във връзка с електронната платформа за изпити и прием и в други национални платформи. Сочи, че не е имала проблеми с работата на ищцата и е приемала извършеното от нея без забележки, както и че други колеги са се обръщали към нея за съдействие. Свидетелката твърди, че на ищцата не е било делегирано да въвежда учебни планове, което било задължение на другия заместник – директор. Заявява, че не е изискване за заемане на длъжността „Заместник - директор“ наличието на специалност ИКТ.

3

Свидетелката * – на длъжност „Заместник - директор“ на Средно училище „*“, град *, Област *, твърди, че установила несъответствие между учебните планове и Списък – образец № 1, за което бил съставен констативен протокол, подписан и от ищцата. Заявява обаче, че не знае кой е въвеждал учебните планове в платформата, като за същото липсва и отразяване в последната. Сочи на случай на неизпълнение на възложени на ищцата функции във връзка с друга система за изпити и прием, когато същата не влязла в служебната си електронна поща и не изпратила необходимите справки в срок.

При така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищцата е да установи по несъмнен начин, в условията на пълно и главно доказване, че с ответника са страни по учредено трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено, т.е. включително валидността му.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже по несъмнен начин, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на посоченото в същата основание.

Няма спор за това, че страните по делото са били и страни по валидно възникнало трудово правоотношение, което е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 г. по т.д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК, разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ има предвид промяна на всякакви други изисквания, но не и на тези за образование и професионална квалификация, тъй като по отношение на тях съществува разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Касае се за каквито и да са други професионални изисквания - трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т.е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция. Освен това, в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ работодателят трябва да съблюдава разпоредбата н а чл. 333, ал. 1 КТ, която установява предварителна закрила при уволнението на определени категории работници и служители, за да упражни законосъобразно правото да уволни определен работник или служител.