Решение № 3872 от 28.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3872 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

Виктория Мингова при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100504996 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20081437 от 01.03.2023 г., постановено по гр. дело № 12604 по описа за 2020 г. на СРС, ГО, 138 състав, са уважени обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от С. С. Р., ЕГН ********** срещу Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата 655, 95 лева – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд, за периода 01.02.2019 г. до 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.03.2020 г. до окончателното плащане, сумата 27, 78 лева – обезщетение за забавеното плащане на възнаграждението за извънреден труд за периода 01.03.2019 г. до 27.02.2020 г., както и 400 лв. – разноски по делото. С решението е осъдена Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 300 лева – разноски по делото.

Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, в която са релевирани оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Въззивникът излага, че неправилно съдът е приел, че ищецът е положил извънреден труд, 1 който не му е заплатен. Поддържа неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че в процесния случай приложение следва да намери Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а не подзаконовите нормативни актове, издадени по делегация от специалния закон – ЗМВР. Излага, че законодателят е делегирал на министъра на вътрешните работи да определя условията, реда и размера на допълнителните възнаграждения на държавни служители – полицейски органи. Навеждат се доводи, че в действащите през процесния период подзаконови нормативни актове не е налице празнота относно преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен и в този смисъл не следва да се прилага субсидиарно чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

По тези съображения е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят в цялост.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ответника – С. С. К. (с фамилия преди брака – Р.), ЕГН ********** – ищец в първоинстанционното производство, не е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 176 ЗМВР вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР вр. с чл. 179, ал. 1 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното в цялост първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР (доп.

ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5 дневна работна седмица. Съгласно ал. 3 на същата норма работното време на 2 държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Определянето на 24-часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (ал. 3, изр. 3). Съгласно чл. 187, ал. 5 от ЗМВР в приложимата редакция (сега ал. 7) работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, като възнаграждението за този труд е в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Предвидено е плащане на възнаграждение за положен нощен труд в чл. 179, ал. 1, пр. 2 ЗМВР, според който за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 часа се изплащат допълнителни възнаграждения при условия и по ред, които са различни от този за извънредния труд. Съгласно чл. 179, ал. 2 ЗМВР, условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.

През исковия период – 01.02.2019 г.-27.02.2020 г., на основание чл. 187, ал. 9 ЗМВР са издадени и приложими Наредба № 81213-776/29.07.2016 г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. ), отменена с решение от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС (влязло в сила и обнародвано на 14.01.2020 г. с ДВ, бр. 4), и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., изм., бр. 41 от 08.05.2020 г., отм., бр. 93 от 30.10.2020 г.). И в двете наредби се съдържа разпоредба – чл. 3, съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

През релевантния по делото период на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР са издадени и действали Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 67 от 14.08.2018 г., в сила от 14.08.2018 г., отм., бр. 78 от 04.10.2019 г., в сила от 04.10.2019 г.) и Наредба № 8121з-1059/26.09.2019 г. (издадена от министъра на вътрешните работи, oбн., ДВ, бр. 78 от 04.10.2019 г., в сила от 04.10.2019 г.) за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. В чл. 9 от Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г. е предвидено, че за всеки отработен нощен час или за част от него от 22, 00 до 06, 00 часа на 3 държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. Идентична и е разпоредбата на чл. 9 от Наредба № 8121з1059/26.09.2019 г.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., изм. и доп., бр. 99 от 13.12.2016 г., в сила от 13.12.2016 г., отм., бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.), възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във финансовите звена.

В цитираните подзаконови нормативни актове не е предвидено правило за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такова правило е било регламентирано в чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи – действала в периода 19.08.2014 г.

02.08.2016 г., съгласно която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 06, 00 часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. След отмяната на посочената наредба, са приети Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., в сила от 11.07.2016 г.) и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), които обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е уреден само редът за отчитането на часовете нощен труд.

Съгласно задължителните за органите на съдебната власт разяснения (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е прието, че не е налице нормативна празнота по смисъла на чл. 46, ал. 2 ЗН, която да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от общата НСОРЗ (обн. ДВ, бр.

49 от 29.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.), поради което следва да намери приложение Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), 4 която обаче не съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент. Следователно е налице липса на законодателна воля за преобразуване на нощни часове в дневни. Посочено е още, че при разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск (чл. 189, ал. 1 ЗМВР), обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР), липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия (чл. 69, ал. 2 КСО), пенсиониране при условията на І категория труд (чл. 69 КСО) и др. В мотивите на тълкувателното решение е изразено становище, че това разрешение съответства и на правото на ЕС, доколкото по образувано дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по направено запитване от български съд, е налице произнасяне по относими към настоящото тълкувателно дело въпроси.