Решение № 440 от 22.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. В., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Стоянов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. И.ов при участието на секретаря Марияна Ив. И.ова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500162 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Oбразувано е по въззивна жалба на И. Д. Х., ЕГН **********, срещу Решение №4385/04.12.2024г. по гр. д. №4107/2024г. на ВРС , 30-ти състав, само в частта, с която е изменен постановеният с Решение №347 от 30.01.2019г. по гр. дело №16666/2018г. на ВРС режим на лични отношения на бащата И. Д. Х. с детето И. И.ов Х., ЕГН **********, като е определен нов, в частта по т.1.2., а именно:

- в периода от 15 септември до 30 юни – всеки втори петък от месеца от 18:00 часа до 20:00 часа на съботния ден, а всеки четвърти петък от месеца от 18:00 часа на петъчния ден до 16:00 часа на неделния ден.

Решението не е обжалвано в останалите му части – относно режима на бащата по пунктове 1.1., 2. и 3.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Постановеният седмичен РЛО (РЛО) през учебно време е необосновано ограничен само до съботния ден, с което се нарушават правата на детето и на бащата за личните им отношения. ВРС е тълкувал неправилно събраните доказателства и е достигнал до погрешния извод, че успехът на детето в училище ще намалява, 1 ако прекарва два пъти в месеца и неделния ден с баща си. Причината момчето да не може да подготвя домашните си при бащата е че майката не осигурява възможността за това, от което тя не следва да черпи права. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за одобряване на сочения от бащата РЛО (с включен неделен ден два пъти в месеца) с детето, както и за разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си и искането си до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения. Оспорва твърденията на въззивника в жалбата, които счита за неоснователни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Акцентира върху липсата на желание и на условия при бащата да съдейства за обучението на детето, защото бащата не отдава приоритет на образованието по принцип. Счита, че въззивникът следва редовно личните си хобита през почивните дни, с което пречи на пълноценното и разумното прекарване на време със сина му според нуждите на детето. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски, като в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искане с правно основание чл.59, ал.9 от СК на М. А. Х., ЕГН**********, срещу И. Д. Х., ЕГН**********, за изменение на определения с Решение №347/30.01.2019г. по гр. д. №16666/2018г. на ВРС режим на лични отношения на бащата И. Д.

Х. с детето И. И.ов Х., ЕГН **********, чрез намаляване на редовния месечен такъв до съботния ден.

Ищцата твърди, че с ответника са бивши съпрузи и родители на детето И. Х., родено на 28.07.2012г. Страните са родители на още две деца, които понастоящем са пълнолетни. С решение №347/30.01.2019г. по гр. дело №16666/2018г. на ВРС бракът на родителите бил прекратен по общо съгласие, упражняването на родителските права спрямо детето И. било предоставено на майката, местоживеенето на детето било определено при нея на посочен адрес, на бащата бил предоставен РЛО (РЛО) и бил осъден той издръжка за детето.

Твърди още, че след посоченото решение са настъпили промени, които налагат изменение на така определения РЛО на бащата с детето, а именно:

Със започването на училище и с всяка следваща година в училище домашните и уроците на момчето се увеличавали и налагали повече време за подготовка 2 през почивните дни. Когато обаче детето било с баща си в почивните дни то не учело,връщало се много уморено в неделя вечер и нямало време да се подготви успешно за училище в понеделничния ден. Бащата не участвал и неглижирал в образователния процес на сина си, защото самият не бил добре образован и бил често безработен, с което затруднявал обучението на детето (така уточняваща молба преди о.с.з.). С оглед на това моли да бъде намален РЛО на бащата, така че да се осигури нормална подготовка на детето за училище. В о.с.з. поддържа твърденията и искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва, че с ищцата са родители на детето И., не оспорва и уредените чрез соченото от ищецата съдебно решение въпроси по чл.59 от СК.

Оспорва обаче твърденията в исковата молба. Счита, че актуалният РЛО не влияе негативно на детето; той се прилага от години и до днес, вкл. и след като момчето е започнало училище. През първите класове и досега детето има отличен успех в училище. Режимът се прилага с разбиране и с отговорност от бащата. Самият И. също е отговорен към учебния процес и винаги, когато е с баща си за почивните дни, носи със себе си учебниците си, изготвя домашните си и при нужда получва помощ от баща си, а в понеделник се явява подготвен и отпочинал в училище. Момчето е спокойно с баща си и с нетърпение очаква срещите си с него; през определените дни баща и син са неотлъчно заедно; те често прекарват времето си заедно сред природата и с други деца, което влияе много позитивно и разтоварващо за детето и което е една от причините за неговото нетърпение да са заедно, докато в другото време е само в домашни условия с майката. Няма причина за промяна на действащия режим.

По същество моли за отхвърляне на искането и за съдебни разноски, а в о.с.з. поддържа позицията си.

Конституирана едва пред ВОС контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява становище по съществото на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор и е видно от приетите писмени доказателства, че детето И.

И.ов Х. е родено на 28.07.2012г., като негови родители са страните по делото М. Х. и И. Х..

Няма спор и е видно от приложения препис от решение на ВРС, че със съдебно решение №347/30.01.2019г. по гр. дело №16666/2018г. на ВРС бракът между родителите бил прекратен по взаимното им съгласие, упражняването на родителските права спрямо детето И. е било предоставено на майката, местоживеенето на детето било определено при нея на посочен адрес, на бащата бил предоставен РЛО и е бил осъден той за издръжка за детето.

С необжалваните и влезли в сила части от решението на ВРС са внесени някои промени в режима на лични отношения на детето с баща му.

3

От приобщената справка за успеха на детето И. Х. се изяснява, че детето е ученик в СУЕО „Ал. С. П“, гр.В., като през настоящата учебна 2024/2025г. е шести клас. Крайният успех на детето в четвърти клас е бил отличен по всички предмети, с изключение на БЕЛ и р. език, по които е завършил с петица. Пети клас обаче детето е завършило с много добър успех, като има петици по по-голямата част от предметите, в т.ч. по БЕЛ, математика, р. език, история, география и други.

Обясненията на родителите по реда на чл.59, ал.6 от СК и впечатлението на съда от тях се отчитат при решаване на делото съобразно чл.11-12 от ГПК.

Показанията на св. В.Ч. съдът кредитира като обективни и базирани на лични впечатления. От тях се установява, че през почивните дни, в които детето е било при баща си, то се прибира при майка си късно в неделя, много изморено и с неподготвени уроци за понеделник. Майка му се опитва да му обясни, че трябва да си пише домашните, но И. направо плаче, защото е уморен и няма сили в неделя вечер да учи. Свидетелката е присъствала често на подобни ситуации.

Показанията на св. Й.С. съдът цени корективно за някои от обстоятелствата , с оглед на липсата на преки впечатления за заниманията на детето вечер след уикенд с баща си. От тях обаче се потвърждава, че И. се прибира късно вечерта в неделя след режим с баща си и е много изморен.

Преди е тренирал бокс, а сега карате; посещава уроци по БЕ, по АЕ и по математика, повечето от които са през почивните дни.

Показанията на св. П. А. съдът кредитира като обективни и неопровергани. От тях се установява, че през почивните дни, в които И. е баща си, двамата обичат да ходят на палатки, да се гмуркат и да имат други занимания извън дома. Детето обича да прекарва време с баща си. Свидетелят не знае кога и как момчето се подготвя за училище, но знае, че то винаги имало добри оценки в училище, с което бащата се хвалел.

Показанията на св. К. Х. съдът цени корективно на осн. чл. 172 от ГПК и с оглед известното им противоречие с изслушването на детето И. пред ВОС.

От тях се изяснява, че тя е пълнолетна дъщеря на страните и в момента живее с баща си. Когато брат й И. им е на гости и когато времето е хубаво ходят да карат колело и на плаж, а когато времето не позволява играят настолни игри.

Миналата година свидетелката била „засичала“ И. да си носи учебници; не си носел домашни, ако си ги е написал (според св.Х.). И. е отговорен към училище и те (бащата и свидетелката) не го подтикват да учи.

При непосредственото изслушване пред ВОС по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДт детето И. Х. разказва, че ученик в 6-ти клас в РУ. Майка му помага за домашните, когато има трудности. Ходи на уроци по математика, по БЕ, по р. език и по АЕ. Иска след седми клас да учи в „ПЕГ“ или в „ПЕГ“. Когато е с баща си двамата ходят на палатка или на различни места сред природата през лятото или ако е топло. Тези занимания И. харесва. През зимата си стоят вкъщи и понякога играят настолни игри, но не учат заедно. Бащата не помага на И. да си пише домашните или да учи за училище. Не го води на уроци. При бащата няма условия за спокойно учене на момчето. Когато е с баща си през 4 уикенда И. си пише домашните едва в неделя вечер, като се прибере при майка си. В училище му става все по-трудно.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:

Когато въпросите по чл.59, ал.2 от СК са разрешени по съдебен ред, но се твърди да е настъпила съществена промяна на важни за тях обстоятелства, регламентираните им параметри могат да бъдат пълно или частично изменени, като за целта се прецени вида, характера и степента на изменение на данните спрямо предходното дело, като заедно с това се извърши проверка и как точно промените се отразяват на детето и дали актуалното статукво съответства и гарантира интересите му. В този смисъл за да се допусне промяна на вече установени мерки относно упражняването на родителските права и общуването на детето с всеки от двамата му родители е необходимо изменение на някои от горепосочените фактори, което да бъде съществено за самото дете. Според дадените в т.5 вр. т.2 от ППВС №1/1974г. задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, запазили действието си при новия СК от 2009г., както и съдебната практика по приложението на института (Решение №288 от 15.03.2016г. по гр.д. №2640/2015 на 4-то ГО на ВКС; и други), под „изменение на обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, или при действащия РЛО на другия родител, така и тези, въз основа на които би се подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди и дали и как точно обстоятелствата се отразяват на положението на детето.

Като във всички случаи са меродавни интересите на детето.

При разглеждане на тези предпоставки на иска първоинстанционният съд е изложил обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав като законосъобразни, правилни и съответни на смисъла и на целта на закона, въз основа на надлежно установена фактическа обстановка по делото и правилно приложение на материалния и процесуалния закон, поради което и на осн. чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.