Решение № 4918 от 03.06.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 4918

Бургас, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVII-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АТАНАСКА АТАНАСОВА

При секретар ГАЛИНА ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от съдия АТАНАСКА АТАНАСОВА административно дело № 20267040700495 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от С. И. Я. с [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, против принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, наложена на 20.02.2026 г. с устна заповед на К. Б. В. на длъжност „шофьор“ в ОП „Транспорт при Община Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на принудителната административна мярка, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се констатациите, съдържащи се в съставения Протокол № Р00041418 от 20.02.2026 г., че автомобилът е паркиран в активна лента за движение по посока на движението, и изводите на административния орган, че същият създава опасност за другите участници в движението. Твърди се, че не са създадени пречки или опасност за другите участници в движението, защото районът представлява място за паркиране в жилищен комплекс. Оспорват се посочените от административния орган GPS координати, като се сочи, че те не отговарят на действителните. Наведени са доводи за отсъствие на предпоставките, посочени в нормата на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, като се сочи, че за участъка, в който е бил паркиран лекият автомобил, липсва знак, въвеждащ забрана за паркиране или такъв, предупреждаващ за принудително преместване. На следващо място се сочи, че не е изпълнено изискването на чл. 171, т. 5, б. ”б” ЗДвП, компетентният по чл. 168 от същия закон орган да уведоми районното полицейско управление за новото местоположение на превозното средство. По същество се иска отмяна на мярката и присъждане на разноските по делото.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Моли за отмяна на принудителната мярка и присъждане на разноски.

Ответникът се явява лично и с упълномощен представител в съдебното заседание, който поддържа жалбата. Счита, че предпоставките за налагане на принудителната административна мярка са безспорно установени, като сочи, че автомобилът е паркиран в зоната на кръстовище, по продължението на тротоара, което от своя страна е пешеходна зона. Отбелязва, че автомобилът с лявата си част е „почти в активната лента на улицата, която е перпендикулярна на паркинга“, като задната му част покрива частта от тротоара, предвидена за движение на хора с увреждания, в т.ч. незрящи. Счита, че с това е създадена опасност за движението на автомобилите, движещи се по активната улица и влизащи в паркинга, както и за излизащите от паркинга автомобили, тъй като видимостта им е ограничена от паркирания автомобил на жалбоподателката. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателката за адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира следното:

На 20.02.2026 г. в 11.05 часа служители на ОП „Транспорт“ при Община Бургас извършили проверка в [населено място], [жк] до бл. 8, при която констатирали пътно превозно средство- лек автомобил [Марка] с рег. № А 96 66 РК, паркирано в активна лента за движение по посока на движението. Като счели, че превозното средство създава опасност за другите участници в движението, ответникът К. В. разпоредил принудително преместване на автомобила посредством автокран с рег. № А 95 71 НВ, за което бил съставил протокол № Р00041418. Изготвени били 54 броя снимки и автомобилът бил репатриран до специализиран наказателен паркинг в [населено място], като за освобождаването му жалбоподателката С. И. Я. заплатила сумата от 31.90 евро.

Според настоящия съдебен състав жалбата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и длъжностните лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. В конкретния случай нарушението е извършено на улица в [жк], [населено място], чийто собственик е Община Бургас и следователно компетентно да приложи мярката по чл. 171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП е определеното от кмета на общината длъжностно лице. Със Заповед № 1378/12.05.2025 г., издадена от кмета на Община Бургас, е възложено на служителите от ОП „Транспорт“, заемащи длъжността “Шофьор на автокран“ (с код по НКПД 83432003) да прилагат принудителни административни мерки по реда на Закона за движението по пътищата. Ответникът К. Б. В. е назначен на длъжност „Шофьор на автокран“ в ОП „Транспорт“ при Община Бургас, видно от приложения трудов договор № 6/30.04.2025 г. (на л. 32 от делото), и следователно принудителната мярка е приложена от компетентен орган, в обема на правомощията му.

Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик е допустимо при наличие на някоя от хипотезите на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, а именно: 1) превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване; 2) създава опасност за движението; 3) прави невъзможно преминаването на други участници в движението. В разглеждания случай е налице втората от горните хипотези. От приложените по делото снимки и протокол се установява, че на 20.02.2026 г. в 11.05 часа автомобилът на жалбоподателката е бил паркиран в зоната на кръстовище, в нарушение на забраната, установена с чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, ограничавайки видимостта на водачите на МПС, влизащи в паркинга и излизащи от него, с което без съмнение е създавал опасност за последните. Наред с това, видно от снимката на л. 59 от делото, автомобилът напълно е препятствал преминаването на пешеходци с увреждания, доколкото със задната си част е заемал частта от тротоара, изпълнена с тактилни плочи, използвани за предупреждение на хора с увредено зрение, поставени с минимален, плавен и непрекъснат наклон и нисък бордюр над платното, позволяващ лесно преминаване на детски и инвалидни колички.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката за незаконосъобразност на принудителната мярка, поради неизпълнение на изискването, предвидено с нормата на чл. 171, т. 5, б. ”б” ЗДвП, за уведомяване на районното полицейско управление за новото местоположение на превозното средство. Касае се за действия, извършвани след налагане на мярката, които нямат отношение към предпоставките за прилагането й и не са от естество да се отразят на нейната законосъобразност. Ирелевантни за преценката относно законосъобразността на приложената мярка са и доводите за несъответствие на посочените от административния орган точни GPS координати с действителните. Доколкото са налице предпоставките на чл. 171, т. 5, б. „б“ ЗДвП, съдът приема, че превозното средство е репатрирано законосъобразно. Ето защо, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени на ответната страна разноски по делото в размер на 102.26 евро (равностойност на 200 лева)- възнаграждение за юрисконсулт, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК разноските следва да бъдат присъдени в полза на юридическото лице Община Бургас, доколкото ответникът, макар да разполага с административна правосубектност за участие в съдебното производство, не може да бъде носител на права и задължения с облигационен характер, в т.ч. за разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. И. Я. с [ЕГН] против принудителна административна мярка по чл.171, т. 5, б. ”б” от ЗДвП- преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик, наложена на 20.02.2026 г. с устна заповед на К. Б. В. на длъжност „шофьор“ в ОП „Транспорт при Община Бургас.

ОСЪЖДА С. И. Я. с [ЕГН] да заплати на Община Бургас сумата от 102.26 евро (сто и две евро и двадесет и шест), представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�