Решение № 295 от 19.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Сливен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20262230200930 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба против наказателно постановление №495 от 01.06.2026 година на Началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Сливен, с което на Н. П. Х.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100 /сто/ лева /51,13 евро/ за извършено нарушение по чл.113, ал.1, т.5 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли същото да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя счита, че административното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради което моли съда да освободи жалбоподателя от наказание. Жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява, представлява се от процесуалния представител – адв. Р. от АК – гр. Сливен, който поддържа мотивите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не се явява в открито съдебно заседание и не изпраща представител. С писмено становище заявява, че оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното Наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери, че жалбата е основателна поради следните съображения:

На жалбоподателя Н. П. Х. – С. е съставен акт за установяване на административно нарушение №5383502/06.05.2026 година за това, че на същата дата, около 17.19 часа, в град 1

Сливен, на бул. „Хаджи димитър“ до магазин „Евроланд“, посока детско зъболечение, като пешеходец пресича по пешеходна пътека ти Зебра, използвайки мобилен телефон, държейки го с лява ръка до ляво ухо, отклоняващ вниманието й.

Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като нарушение на чл. 113 ал.1, т.5 от ЗДвП.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е възприета идентична фактическа обстановка и нарушението е квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.184, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание –„глоба” в размер от 100 лева (51,13 евро).

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 113 ал.1, т.5 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да не използват мобилен телефон или друго мобилно устройство за комуникация или друго средство, отклоняващи вниманието им.

От събраните по делото свидетелски показания безспорно се установява, че на процесната дата жалбоподателят е използвал мобилен телефон при пресичане на платното за движение, което закономерно води до отклоняване на вниманието. Неоснователни се явяват оплакванията в жалбата, че актосъставителят и свидетелят не са възприели правилно ситуацията, при положение, че позицията на телефона прилепен до ухото няма друга функция, освен провеждане на разговор. Служителите при ОД на МВР, установили нарушението и явяващи се актосъставител и свидетел представляват преки очевидци на деянието, като актът е съставен в момента на установяване на нарушението, поради което, съдът счита,че в процесния казус безспорно се доказват както датата и мястото на нарушението, така и неговото авторство.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г., С. и Н., като счита показанията им за безпротиворечиви и напълно допълващи се помежду си.

Воден от горното, съдът намира, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение.

Съдът, обаче намира, че конкретното административно нарушение, предвид незначителността на вредните последици, произтекли от същото, следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

В наказателното постановление е възприето, че жалбоподателят в качеството си на пешеходец е използвал мобилен телефон при пресичане на пътното платно. Видно от приложенията към жалбата, както и от представения към становището на административнонаказателния орган доказателствен материал, се касае за еднократно провеждане на разговор при което пешеходецът е пресичал по обособена пешеходна пътека.

2

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършването на едно такова проявление. Следва да се има предвид, че обект на това конкретно административно нарушение са обществените отношения по осигуряване на безопасността на движението по пътищата и опазване живота и здравето на участниците в него.

Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът приема,че с деянието, на основание което е ангажирана отговорността му, жалбоподателят не е засегнал цитираното обществено отношение в такава степен и дълбочина, характерна за обичайните нарушения от такъв вид, доколкото липсват данни да е създадена непосредствена опасност от настъпване на ПТП или да е принудил водачите на МПС да спрат аварийно. По делото не се установяват данни жалбоподателят да е извършвал други нарушения на Закона за движението по пътищата на територията на Община Сливен, поради което, настоящият съдебен състав намира, че разглежданото деяние представлява „маловажен случай“ и следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 63, ал. 4, във връзка с чл. 28, ал. 1 от ЗАНН.“ Съгласно разрешенията на ТР № 1/12.12.2007 година ОСНК, преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4 ЗАНН „Съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ Цитираната разпоредба е такава с императивен характер, като предвиденото предупреждение има за цел да дисциплинира нарушителя да се въздържа от всякакви противоправни прояви от същия вид, било те и с ниска степен на обществена опасност.

В тази връзка, при отмяна на наказателно постановление в хипотезата на чл. 28 ЗАНН съдът следва да предупреди нарушителя че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът счита възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение направено писмено от страна на въззиваемата страна за неоснователно, тъй като видно от договора за правни услуги, възнаграждението на процесуалния представител е договорено в съответствие с минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г., поради което същото не подлежи на редукция.

3

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 495 от 01.06.2026 година на началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Сливен, с което на Н. П. Х.С., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 100 /сто/ лева /51,13 евро/ за извършено нарушение по чл.113, ал.1, т.5 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. П. Х.С., ЕГН **********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. Х.С., ЕГН **********, сумата от 100.00 евро /сто евро/, представляваща възнаграждение за правна защита и съдействие.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд, гр.Сливен.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4