Решение № 1863 от 15.10.2024, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1863

Сливен, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - V състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА административно дело № 20247220700256 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се движи по реда на чл.215 от ЗУТ. Образувано е по жалба на М. Й. И. от [населено място], общ. Сливен срещу Заповед № РД 15-750/30.04.2024г. на Кмета на община Сливен, с която е наредено премахване на незаконен строеж: "Масивна ограда", изграден върху ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Сливен.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдържат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта, изразяващи се в това, че проверката е извършена от двама, вместо трима служители на отдел „Строителен контрол“ при община Сливен; в отсъствие на оспорващата или неин представител; твърди се, че оспорващата не е извършител на строежа, а това е предишния собственик на имота; Моли съда да отмени заповедта. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание оспорващата не се явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. Т. Р. АК Сливен, която поддържа жалбата и моли съда да я уважи, ведно с претенцията за разноски.

Административният орган – Кметът на община Сливен, чрез процесуалния си представител ст. юриск. Н. Ц., изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че при издаване на заповедта са спазени процесуалните правила и материалния закон. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Сливен, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се, че до РДНСК – Сливен и до Кмета на Община Сливен е подаден сигнал от 23.06.2023 г. от РИОСВ [населено място] за масивна ограда, възпрепятстваща извършване на проверка в извършен незаконен строеж в ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Сливен, като си иска предприемане на действия във връзка с установяван законността на оградата. /л.45/ С писмо изх. № СЛ-658-00-193/28.06.2023г. на началника на РДНСК – Сливен сигналът е препратен до кмета на община Сливен./л.43/

С писмо изх. № 2400-2078/1/ от 12.07.2024г. зам. кмет на община Сливен е уведомил оспорващата за постъпилия сигнал и е изискал документи за собственост или отстъпено право на строеж, както строителни книжа във връзка с извършеното строителство на оградата./л.41/

Административното производство е започнало със съставяне на Констативен акт № 3/03.04.2024 г. от служители в отдел "Строителен контрол" при община Сливен/л.27/, в който е отразено извършването на следния строеж: "Масивна ограда“, изграден върху ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Сливен.

В констативния акт е отразено, че строежът представлява масивна П-образна ограда, изградена от бетонови тухли върху ивични основи с дължина на запад 48,00 м, на изток 50,00 м. и на север 50,00 м, със средна височина 2,20 м. Отразено е, че строежът е VІ – та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и е изпълнен е по стопански начин, а собственик на строежа е М. Й. И..

Според служителите на общинската администрация строежът е изграден без издадено разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ и без протокол за определяне на строителна линия и ниво. В протокола е отразено, че проверката е извършена в отсъствието на собственика.

Констативният акт е връчен на 11.04.2024 г. на М. И.. /л. 26/, като на И. е даден 7 дневен срок за възражение. Видно от констативен протокол от 24.04.2024г. срещу констативният акт не е подадено възражение.

Въз основа на съставения констативен акт е последвало издаването на оспорваната Заповед № РД 15-750/30.04.2024г., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. вр. чл. 225, ал. 2, т. 2, от ЗУТ на М. Й. И. се нарежда премахване на незаконен строеж: "Масивна ограда“, изграден върху ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ. Сливен /л.22/ Въз основа на установените обстоятелства, отразени в констативния акт, органът е приел, че строежът се изразява в следното: ПИ с идентификатор *** е собственост на М. Й. И., съгласно нотариален акт № 184. т. VІ рег. № 14943. Дело № 909 от 2022г., както и нотариален акт № 167, т. Ш. рег. № 4238, дело № 473 от 2022г. и нотариален акт № 166 т. І, №1504 дело № 132 от 2023г.

Строежът представата масивна П-образна ограда изградена от бетонови тухли върху ивични основи с дължина на запад 48.00 м, на изток 50.00 м и на север 50.00м., със средна височина 2,20 м.; разположението на масивната ограда е доказано е червен цвят на схемата, която е неразделна част от констативния акт. Строежът е шеста категория, съгласно чл. 137 ал.1 т.6 от Закон за устройство на територията. В заповедта е прието, че масивната ограда е изпълнена без издадено разрешение за строеж и протокол за строителна линия в нарушение на разпоредбите па чл.148 ал.1, от ЗУТ.

Административният орган е приел, че се касае за строеж от VІ категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6, ЗУТ, който е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като същият е изграден без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

Заповедта е връчена на оспорващата на 10.05.2024г. /л.21/.

В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел А. Р. А., който с. на с. начала с оспорващата И., като съдът дава вяра на неговите показания, тъй като са последователни и непротиворечиви. От показанията му се установява, че М. И. е закупила процесния имот през 2022г., като оградата е била съществуваща и е изградена от предишния собственик К. К..

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели С. М. С. и К. И. П., служители в отдел „Строителен контрол“ в Община Сливен, извършили проверката на незаконния строеж и съставили констативен акт №3/03.04.2024г. От показанията им се установява, че задълженията им във връзка с извършване на проверки за установяване на незаконно строителство е вменено в длъжностната им характеристика; извършили проверката в отсъствие на собственика на имота. Съдът дава вяра на техните показания, тъй като са последователни и непротиворечиви.

По делото е изслушано заключение на съдебно – техническа експертиза, което не е оспорено от страните. Съдът напълно кредитира заключението, тъй като е компетентно и обективно изготвено след извършен оглед и намиращо опора в доказателствата по делото.

Вещото лице и. М. З. със специалност *** е констатирало при огледа на място в присъствието на оспорващата, че процесният имот представлява земеделска земя в м. „Драката“, категория 8, НТП Нива, площ 2546 м2, стар номер 042005, а при имотните граници от север, запад и изток на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], общ.Сливен има изградена масивна ограда от стоманобетонови колони с бетонови тухли между тях; при източната ограда е оформена портална врата, изпълнена с плътна ламарина; средната височина на оградата е 2,20 м от котата на прилежащия терен; при източната имотна граница в посока на север от порталната врата на имота отрадата е с височина до 2,60 м от котата на прилежащия терен; Вещото лице сочи, че съгласно дефиницията за „Строеж“, дадена в §5 т.38 от ДР на ЗУТ, оградите представляват строежи и процесният строеж несъмнено представлява масивна ограда; за строителството на процесната ограда е необходим одобрен проект, за да бъде издадено разрешение за строеж, като от извършената от вещото лице справка в община Сливен се установи, че за процесния строеж „Ограда“ няма одобрени проекти и издадено разрешение за строеж. Експертът сочи, че съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ строежите по чл. 147 са строежи шеста категория, поради което дава заключение, че нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж; липсват данни за времето, когато е реализиран строежа, но от извадки от налични в Google street view изображения за имота - от м. март 2012 г. се установява, че няма масивна ограда, а от м. септември 2023 г. вече има построена масивна ограда, каквато съществува и към 2024 г. Вещото лице дава становище, че след като от извадката от Google street view към м. март 2012 г. процесният строеж „ограда“ не съществува, следователно не е налице регламентираният в ЗУТ времеви период за реализиране на строежи без строителни книжа, които могат да бъдат категоризирани като търпими по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ. Експертът дава следното заключение: Строежът, предмет на оспорената заповед представлява масивна ограда; При имотните граници от север, запад и изток на ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] има изградена масивна ограда от стоманобетонови колони с бетонови тухли между тях; При източната ограда е оформена портална врата, изпълнена с плътна ламарина; Средната височина на оградата е 2,20 м от котата на прилежащия терен; При източната имотна граница в посока на север от порталната врата на имота отрадата е с височина 2,60 м от котата на прилежащия терен; Съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ строежите по чл. 147 са строежи шеста категория; Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж; процесният обект не попада в изключенията на ЗУТ, за които не се изискват строителни книжа; разпоредбата на чл.48 ал.8 от ЗУТ регламентира вида на оградите извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места - леки огради, а отклонението от това правило става с одобрен от гл. архитект проект, какъвто не е наличен, поради което процесният строеж „Масивна ограда" не е допустим по правилата и нормативите на ЗУТ; процесният строеж не представлява търпим строеж; съгласно наличните документи за собственост възложител на строежа е собственикът на имота.

При така установените факти, Административен съд Сливен стига до следните правни изводи:

Жалбата срещу процесната заповед е подадена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от активно легитимирано лице, адресат на акта и в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Според чл. 146, вр. чл. 168 АПК съдът следва да провери актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Атакуваната заповед е издадена от компетентен орган – Кметът на община Сливен, съгласно правомощията си по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за издаване на актове за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният строеж е от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, буква "а" от ЗУТ, което е видно от описанието дадено в приетото по делото заключение на вещото лице. Оспорената заповед е издадена от кмета на общината. Предвид това, заповедта е издадена от компетентен орган.

Актът е надлежно мотивиран от фактическа и правна страна, като отговаря по форма на общите правила по чл. 59, ал. 2 АПК. Налице са ясни и конкретни мотиви и разпоредителна част, както и подробно описание на строежа и неговия изпълнител. Противно на твърденията на оспорващата заповедта е издадена при спазване на административно производствени правила по ЗУТ - въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на община Сливен, отдел „Строителен контрол“ и съобщен на жалбоподателя. Констативният акт по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, отнасящ се за вида, параметрите, местоположението на строежа. Препис от констативния акт е съобщен на оспорващата, но същата не се е възползвала от правото си да подаде възражение срещу него. Релевантните по случая факти са правилно установени и не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на оспорващата в производството по издаване на оспорената заповед.

Разпечатката съдържа 33 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/455f99be-40f7-42fa-81b6-8674e18f4b98