Решение № 460 от 14.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. С., 07.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следН. състав:

Председател: ЕвгеН. Т. Генева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Ответникът Й. С. Я. обжалва Решение № 148 / 22.08.2022 г. по гр. д. № 900 / 2021 г. на Ихтиманския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които е било признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 139 ЗЕ, че дължи на ищеца „Т. С.“ ЕАД сумата от 628,49 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот с аб.

№ 97467 за периода м. май 2018 г. – м. април 2020 г., както и сумата от 58,50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2018 г. – м. април 2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК на 20.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и В ЧАСТИТЕ, с които ответникът е бил осъден да заплати на ищеца разноски от 50,36 лв. за заповедното производство (ч. гр. д. № 577/2021 г. на Ихтиманския районен съд) и разноски от 715,73 лв. за първоинстанционното исково производство.

Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалваН. акт.

С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.

1

Софийският окръжен съд намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваните части решение на първоинстанционен съд. В тези части решението е и правилно.

След задълбочен анализ на ангажираните по делото доказателства районН.т съд е достигнал до обосноваН. извод за дължимост на претендираните вземаН.. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционН. съд, като на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и с оглед конкретните доводи във въззивната жалба ще отбележи следното:

РайонН.т съд е съобразил Решение № 15147 от 08.12.2020 г. по адм. д.

№ 172/2019 г. на ВАС, с което е било отменено Решение № Ц-6 от 07.04.2017 г. на КЕВР. Съдът служебно е поставил задача на съдебно-счетоводната експертиза да изчисли цената на доставената топлинна енергия, утвърдена с предходно Решение № Ц-18 от 30.06.2016 г. Ето защо искът по чл. 150 ЗЕ е бил уважен частично за сумата от 628,49 лв. и е бил отхвърлен за разликата до пълН. предявен размер от 864,54 лв.

Не е нарушение, че експертизите са били изготвени на база частни документи, издадени от ищеца. Счетоводството на ищеца е било водено редовно по партидата на процесН. имот, като в този случай счетоводните вписваН. имат утвърдена от закона доказателствена сила (чл. 182 ГПК и чл.

55 ТЗ). Истинността на представените от ищеца писмени доказателства не е била оспорена. Освен това потребените количества са били начислени на база реални отчети на измервателните уреди, тоест потребителят е осигурил достъп за отчет на водомера и на и на монтираните ИРРО на отоплителните тела. Установява се, че в края на всеки от двата отоплителни сезона не е било отчетено потребление на топлинна енергия за отопление в две стаи, хол и кухня. Била е начислявана топлинна енергия за щранг-лира в банята (без техническа възможност за монтаж на измервателен уред) на база инсталирана мощност, умножена по максимален специфичен разход на сградата.

Сградната инсталация е била изчислявана по формула по Наредба № 16-334 / 06.04.2007 г. върху пълната отопляема кубатура. Не е била начислявана топлинна енергия за общите части на сградата. Топлинната енергия за БГВ (топла вода) е била начислявана на база снети отчети на водомера.

2

При постановяаване на решението съдът не се е позовал на доказателства, чието посочване и представяне е било преклудирано.

Субективните познаН. на ответника за преклузиите са без значение.

По отношение на недоказаН. размер на вземаН.та съдът е отхвърлил исковете.

Предвид възражеН.та на ответника в отговора на исковата молба, двете експертизи са били необходими за изясняване обстоятелствата по делото.

Нещо повече, заключението на съдебно-счетоводната експертиза е в интерес на ответника.

Разноските на ищеца са били доказани, като съдът е присъдил в негова полза не пълН. им размер, а само онази част, която е съразмерна на уважената част от исковете. Няма никакво значение дали съразмерните разноски надхвърлят размера на установените вземаН. от 628,49 лв. и от 58,50 лв. С връчването на заповедта по чл. 410 ГПк длъжникът е бил уведомен, че при неоснователност на възражението по чл. 414 ГПК може да понесе разноски в по-висок размер от посочените в заповдта. Въпреки това той е поел риска и е подал възражение, в резултат на което кредиторът е инициирал производството по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. Установява се, че направените от ищеца разноски, които са пропорционални на отхвърлената част от исковете, не са били възложени в тежест на ответника.

Ето защо решението на районН. съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части.

При този изход на делото въззивникът дължи на въззиваемата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималН. размер от 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП.

По изложените съображеН. и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148 / 22.08.2022 г. по гр. д. № 900 / 2021 г. на Ихтиманския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които е било признато за установено на основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

3

150 ЗЕ и чл. 139 ЗЕ, че Й. С. Я. с ЕГН ********** дължи на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 628,49 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот с аб. № 97467 за периода м. май 2018 г. – м. април 2020 г., както и сумата от 58,50 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. май 2018 г. – м. април 2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК на 20.04.2021 г. до окончателното изплащане, както и В ЧАСТИТЕ, с които Й. С. Я. е бил осъден да заплати на „Т. С.“ ЕАД разноски от 50,36 лв. за заповедното производство (ч. гр. д. № 577/2021 г. на Ихтиманския районен съд) и разноски от 715,73 лв. за първоинстанционното исково производство.

В отхвърлителните части решението на районН. съд не е било обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Й. С. Я. с ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД с ЕИК ********* разноски от 100 лв. за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4