Решение № 1363 от 03.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1363 гр. Плевен, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20234430103198 по описа за 2023 година

Предявени са от „***“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й. В., срещу Д. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** и М. А. М. ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки един от ответниците дължи на ищеца следните суми: сума в размер на по 248,51 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г., както и 30,78 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответниците по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 995/2023 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците, връчена им, по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответниците като собственици /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 20375, находящ се в гр. ***, са клиенти на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 1 самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за тях важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответниците/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 995/2023 г. извлечение от сметка за абонатен номер № 20375 ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си.

Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление без ИРУ в размер на 202,47 лева; сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 281,95 лева и сума за услуга дялово разпределение в размер на 12,60 лева.

Твърди се, че в имота на ответника има монтирана щранг – лира. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК особеният представител е депозирал отговор на ИМ, с който оспорва същия като неоснователен и недоказан. Излага, че от представените по делото доказателства не се установява дали услугата е реално предоставена на абоната, какво е тяхното количество и стойност, както и, че тяхното количество и стойност, която е фактурирана е правилно изчислена. Твърди, че по делото не са представени доказателства дали след образуване на настоящето дело е извършвано плащане от страна на ответниците. Излага, че от представените доказателства не може да се установи дали правилно е извършено разпределение на ТЕ и колко от нея е достигнала в имота на 2 ответниците.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Претендира присъждане на разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 995/2023 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу всеки един от ответниците за следните суми: сума в размер на по 248,51 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г., както и 30,78 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2021 г. до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от 12,50 лв.- държавна такса и сумата от 25лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 559/23.02.2023 г., връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр.

Плевен.

Видно е от представената по делото Справка от Дирекция „Приходи от местни данъци и такси“, че процесния топлоснабден имот е деклариран от ответниците и Р.М.М..

Установява се от приложеното по делото Удостоверение за наследници на Р.М.М. е починала на 21.01.2019 г. и е оставила за наследници ответниците по делото.

От представената по делото Молба за вписвне, отбелязване и заличаване на възбрана се установява, че в СлВп Плевен е вписана на 12.12.2022 г. под №111, том 5ти възбрана върху процесния топроснабден имот за задължения на ответниците в полза на ищеца.

Видно е от представените по делото Справки от ТД на НАП Плевен, че ответниците са декларирали процесния топлоснабден имот.

От приложения по делото Протокол от ОС на ЕС, находяща се в гр. *** се установява, че на 04.04.2002 г. ЕС е упълномощила А. Д. и К. К. да сключат договор с *** ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение.

Видно е от приобщения по делото Договор №1/15.04.2008 г., и споразумения към нещо сключени между ЕС, находящ се в гр. *** и „***“ ЕООД, че на последния е възложено да извърши доставка и монтаж на уреди 3 за дялово разпределение, както и да извършва услугата дялово разпределение.

Установява се от представения по делото Споразумителен протокол №2/1068 от 15.07.2002 г., че между „***“ ЕООД и *** ЕАД е сключено споразумение фирмата за дялово разпределение за извършва разпределение на ТЕ за процесната абонатна станция.

От заключението на ССЕ, се установява, че: размерът на дължимата главница за процесния топлоснабден имот за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2022 г. е в размер на 497,02 лева; че дължимата лихва за забава за исковия период в размер на 61,57 лева; че разпределянето на ТЕ е извършено от ***, като в имота на ответниците няма водомери и измервателни уреди; че процесният имот по проект е 151,92 м3, на база на който е изчислена ТЕ отдадена от сградната инсталация; че начислената ТЕ е за отопление на щранг лира баня в баня; че не са налице плащания по процесната партида за процесния период.

От заключението по допуснатата СТЕ се установява, че: сградата е присъединена към топлофикационната мрежа, като до имота на ответниците е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през цялото време; че извършеното дялово разпределение е направено съгласно изискванията на Методика за разпределение на ТЕ в сгради ЕС; че отделните компоненти на индивидуалната сметка вкл. ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за баня посредством монтирана щранг лира; че разпределението на ТЕ за процесния имот е извършено съгласно действащата нормативна уредба в областта на енергетиката; че начислените суми са отразени коректно в индивидуалните мейлинги за всеки месец от процесния период в съответствие с Наредбата за топлоснабдяване №16-334/06.04.2007 г.; че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че отчитането на общата ТЕ в АС става чрез търговски уредтопломер, който е преминал през изискващите държавни проверки, а монтажът е извършен съгласно изискванията на производителя.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжниците по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата 4 допустимост.

По делото не е спорно, а и се установява от приобщените доказателства, че ответниците са собственици при равни права на недвижим имот, находящ се в гр. Плевен, ж.к. Сторгозия, бл.67, вх. А, ап.19.

Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „***“ ЕАД. Ответниците имат качеството на потребител на ТЕ, доколкото същите са съсобственици на процесния топлоснабден имот. Поради изложеното съдът приема, че ответниците са потребители на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.