Решение № 602 от 23.05.2019, Районен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е

№_______ гр.Д.,

23 май

2019г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА

КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

При участието на секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№726 по описа на ДРС за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от И.Г.И., ЕГН ********** *** срещу „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.Д., обективно съединени искове за прогласяване недействителността на чл.V от трудов договор №ВиК-***/15.02.2018г., сключен между страните, поради противоречие със закона, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед №****/02.01.2019г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване и канализация Д.” АД и за неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „****“ и за заплащане на сумата от **** лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, а именно за периода от 02.01.2019г. до 02.04.2019г., ведно със законната лихва начиная от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.

Искът се основава на следните обстоятелства: На 15.02.2018г. ищцата е сключила трудов договор с ответното дружество за работа на длъжността „****", КИД ****, НКПД ***. Подписала е длъжностна характеристика в деня на постъпването си на работа на 19.02.2018г. Трудовият договор е с клауза за изпитване съгласно чл.70, ал.1 от КТ - шестмесечен изпитателен срок в полза работодателя.

Договорено е след неговото изтичане договорът да се счита за срочен съгласно чл.68, ал.1, т.1 от КТ - с определен срок до 31.12.2018г. На 02.01.2019г. изпълнителният директор на ответното дружество е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ - поради изтичане на уговорения срок на договора. Заповедта е връчена на ищцата в същия ден.

Според ищеца трудовият договор съдържа в своя чл.V недействителна клауза, която е в грубо противоречие със закона - с чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ.

Поради това вместо нея следва да се приложи съответната повелителна разпоредба на закона, която е чл.68, ал.5 от КТ и да се приеме, че е сключен трудов договор за неопределено време - по чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Императивната разпоредба на чл.68, ал.3 от КТ предвижда, че срочен трудов договор по ал.1, т.1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Ал.4 допуска такъв договор да се сключва по изключение и за срок най-малко една година, когато се касае за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер.

Понятието „изключение" има легална дефиниция в §1, т.8 от ДР на КТ, според която то е налице при конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок само по писмено искане на работника или служителя. В процесния трудов договор не е посочено в коя от двете хипотези е сключен - в хипотеза на ал.3 или на ал.4. Но и в двата случая той е сключен в нарушение на тези разпоредби, защото: Изпълняваната от ищцата работа не е с временен, сезонен или краткотраен характер. Работата на ****е с постоянен характер, не е обвързана със срокове, сезони и няма еднократен характер. Чл.12, ал.1 от Закона за ****в публичния сектор (ЗВОПС) регламентира, че **** се осъществява от звено за ****, изградено в структурата на организацията, което е на пряко подчинение на ръководителя на организацията или на колективния орган на управление. То се състои от ****, които са служители на организацията, единият от които е ръководител. В хипотезата на чл.12, ал.2, т.6 от ЗВОПС - когато търговските дружества са с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала и с годишен оборот над 10 млн. лв. за всяка от последните три години - е предвидено задължително изграждане на звено за ****. Ответното дружество попада точно в тази хипотеза, защото е с над 70 на сто държавно участие в капитала и с годишен оборот над 10 млн. лв. В неговата утвърдена структура има звено за **** с една щатна бройка, която след уволнението на ищцата не е заета. Правата и задълженията на ****, регламентирани в раздел II от ЗВОПС и длъжностната характеристика, изискват постоянно, а не еднократно изпълнение на трудовите функции. По тази причина в подписания от страните трудов договор не са вписани и не биха могли да бъдат вписани конкретни обстоятелства от обективен характер, които налагат неговото сключване като срочен. Ищцата не е отправяла писмено искане (съгласие) до ответника по смисъла на чл.68, ал.4, изр.2 от КТ за сключване на трудов договор със срок, който е по-малко от година, какъвто е подписаният договор. Ищцата не е постъпила на работа в обявено в несъстоятелност или в ликвидация предприятие. Към датата на сключване на трудовия договор предприятието на ответника е действащо търговско предприятие.

Въз основа на изложеното, трудовият договор е сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и 4 от КТ и съгласно чл.68, ал.5 от КТ, се смята за сключен за неопределено време.

Трудовият договор е неправилно прекратен на правно основание, приложимо само при прекратяването на срочни трудови договори, каквото е чл.325, ал.1, т.3 от КТ. Ако ответникът е искал едностранно да прекрати трудовия договор с ищцата, е трябвало да съобрази, че той е за неопределено време, което изисква да бъдат приложени прекрателни основания за този вид договори. Незаконното уволнение дава на ищцата основание да иска възстановяване на предишната работа, от която е освободена, както и да бъде обезщетена за неправилно уволнение в периода, в който е останала без работа, вследствие на него, но не повече от шест месеца. Към момента ищцата не работи по трудов договор при друг работодател и е регистрирана като безработна в Агенция по заетостта. Размерът на обезщетението следва да се определи на базата на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди незаконното уволнение (чл.225, ал.1 от КТ във вр. с чл.228 от КТ), което е за месец декември 2018г. -**** лв.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Оспорва се основателността на исковата претенция. Излагат се съображения, че законът не забранява, а точно обратното позволява на страните по едно трудово правоотношение да договорят срок на трудовия договор. Този извод се извежда от свободата на страните свободно да договарят помежду си основните параметри на трудовото правоотношение, включително и правото страните свободно да определят съдържанието на договора, затова наред с уредените в особената част на ЗЗД, ТЗ, СК, КТ и други закони, съществуват и т. нар. ненаименовани договори (напр. договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане, договор за рента, предприемачески договор и др.), в които страните сами определят съдържанието на насрещните престации. Страните са свободни също да уговарят и различни взаимни права и задължения вън и в отклонение от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл.66, ал.2 КТ да се договарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да имат и други отношения между тях, които са свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение.

Съгласно чл.20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се тьрси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тьлкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.

Изтъкнатите доводи по иска за недействителност на клаузата в чл.V от трудов договор № ****/15.02.2018 г. са изцяло неоснователни. За да може да се приеме, че процесният трудов договор е недействителен в посочената от страна на ищеца част, следва да е налице противоречие със закона или с КТД, или така постигната договорка да ги заобикаля. В случая видно от трудов договор № ****/15.02.2018 г., същият е сключен между страните, като срочен такъв на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ във връзка с чл.70, ал.1 от КТ със срок до 31.12.2018г. От съдържанието на тази разпоредба, може да се направи извода, че водеща е уговорката на страните, която се отнася до времетраене, различно от неопределеното време -в случая до конкретен срок 31.12.2018 г. Казано по друг начин - сключването на трудов договор за неопределено време е правилото, а сключването на срочен трудов договор е изключението. При конкуренция между правилото и изключението, превес има изключението, защото то се нуждае от изрична уговорка. Изключението е определения от работодателя срок на трудовия договор, а именно 31.12.2018г.

След изтичане на определения срок трудовият договор по силата на закона се прекратява. Предвид гореизложеното, така предявения иск се явява допустим, но неоснователен.

Със заповед № ****/02.01.2019г. на управителя на

„Водоснабдяване и канализация Д." АД е пракратено трудовото правоотношение с И.И.Г., считано от 02.01.2019 г. на основание чл.325, ал.1, т. 3 от КТ - с изтичане на уговорения срок. Като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.3 от КТ- с изтичане на уговорения срок, работодателят е спазил процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение е извършено, поради следните обстоятелства: на първо място, ищецът съгласно трудовия си договор и длъжностната си характеристика е работил като „****" в дружеството. Съгласно трудов договор № ****/15.02.2018 г., сключен между дружеството и И.И.Г. същата е назначена на работа като „****" на основание чл.68, ал.1, т.1 от КТ със срок до 31.12.2018 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на ****лв. Ищцата е отбелязала изрично, че е запозната с длъжностната си характеристика, като е получила и подписала същата. Учредяването на трудовото правоотношение е инициирано от ищцата със заявление за назначаване. След което ищцата е подписала трудовия договор доброволно и е била запозната със срока, за който е сключен същият. Трудовият договор е с модалитет относно срока и е оформен и подписан между страните като основен договор. Трудовия договор от 15.02.2018 г. е сключен на изрично посоченото правно основание - чл. 68, ал.1, т.1 КТ с посочване на срока, уреждащ срочността на правоотношението единствено с конкретен времеви период, без други уговорени между страните модалитети, вкл. свързващи се с условностите на хипотезата по чл. 68, ал. 4 КТ във връзка с § 1, т. 8 от ДР на КТ. Правното основание по чл.68, ал.1, т.1 КТ предвижда възможността за сключване на трудов договор за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на МС не е предвидено друго, а в случая не е налице особена хипотеза, предвиждаща приложимост на различно уредено в друг законов или подзаконов акт основание, въз основа на което да се изключи приложимостта на общата хипотеза за допустимост на сключването на срочен трудов договор за период до три години.