Решение № 1039 от 23.11.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1039 гр. Пазарджик, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220100774 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата З. Р. П. чрез пълномощника адвокат Ч. е предявила против ответника Т. Д. П. иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака без произнасяне по въпроса за вината, искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака М*** Т.а П. и Д*** Т. П., определяне на режим на лични отношения на децата с бащата, заплащане на издръжка на всяка от децата в размер на 200 лв. от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване и за възстановяване на предбрачното фамилно име след развода. Не възразява ползването на семейното жилище да бъде предоставено на ответника. Не претендира издръжка от ответника. Като причина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака сочи нежеланието на ответника да споделя общите грижи за семейството, злоупотреба с алкохол и осъществяване на физически и психически тормоз от страна на ответника, което е довело до неколкократни фактически раздели между съпрузите.

Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Т. Д. П. намира исковата молба за допустима, а искът за развод за основателен, макар и не по изложените от ищцата съображения. Отрича да е проявявал финансова незаинтересованост към семейството, тъй като единствено той е бил трудово ангажиран. Твърди, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само ищцата. Нейното отношение рязко се променило, отчуждила 1 се от ответника и децата, спряла да полага грижи за тях. На няколко пъти безпричинно напускала семейното жилище, след което се връщала при ответника. Това поведение на ищцата се отразило неблагоприятно на децата.

При всяко нейно напускане те изживявали силен стрес и плачели непрестанно. Наложило се да посещават лекар специалист, за да преодолеят стреса и да спрат да обвиняват себе си за нейното поведение. По тези съображения моли за прекратяване на брака му с ищцата с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ищцата и за отхвърляне на предявените от ищцата небрачни искове. Посочва, че е предявил против ищцата иск за развод, по който е образувано гр.д. № 844/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Моли по-късно образуваното дело да бъде присъединено към настоящото и предявената от него искова молба да се разглежда като насрещен иск. Претендира разноски.

Ангажира доказателства.

С Определение № 815 от 29.04.2021 г. съдът на основание чл. 213 от ГПК е присъединил към настоящото производство гр.д. № 844/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

В исковата молба по гр.д. № 844/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик ищецът Т. Д. П. чрез пълномощника си адвокат Кърпаров е изложил съображения, които са аналогични на посочените в отговора на исковата молба по настоящото дело. Формулирал е искане за постановяване на решение, с което да бъде прекратен бракът между страните с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата, да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца от брака, да бъде определено местоживеенето на децата при него, да бъде определен режим на лични отношения между ответницата и децата, да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна издръжка на децата в размер на 250 лв. за детето Д*** Т. П. и 200 лв. за детето М*** Т.а П., считано от 25.01.2021 г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата З. Р. П. е оспорила исковата молба. Изложила е същите обстоятелства и е формулирала същите искания, които се съдържат в исковата молба по гр.д. № 774/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Формулирала е доказателствени искания.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните са съпрузи, сключили граждански брак на *** г. в с. С***, общ. С***, за което е съставен акт за граждански брак № *** от *** г.

Преди брака съпругата е носила фамилното име М***.

От брака страните имат две ненавършили пълнолетие деца – Д*** Т. П., роден на *** г., и М*** Т.а П., родена на *** г.

Ищцата е била ангажирана по трудово правоотношение до 01.02.2021 г.

2 съгласно записванията в трудовата й книжка. От 15.02.2021 г. е регистрирана като безработна в Дирекция „Бюро по труда“ – Септември.

Ищецът работи като „манипулант промишлеността“ по трудов договор от 30.08.2021 г. с място на работа в с. Мокрище и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 770 лв.

По делото е представено извлечение от банковата сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД за периода от 01.07.2020 г. до 18.06.2021 г., от което се установяват постъпленията и плащанията по банковата й сметка.

По делото е представено постановление от 16.04.2021 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка с вх. № 181800-3618/2021 г. по описа на РУ – Пазарджик, от което се установява, че преписката е образувана по жалба на Т. Д. П. за нецензурни думи и изрази на фейсбук-профила на сина му Д*** Т. П., публикувани от Х*** Рашков, живеещ на семейни начала със съпругата му З. Р. П.. При извършената проверка било установено, че не се касае за престъпление от общ характер, което е мотивирало прокурора да откаже да образува досъдебно производство.

По делото са представени социални доклади, изготвени от Дирекция „Социално подпомагане“ – С*** след проведени разговори с ищцата и с ответника.

При проведеното социално проучване на ищцата е установено, че към настоящия момент основни грижи за децата Д*** и М*** упражнява техният баща и неговите родители. Майката живее в дома на родителите си в с. С***, общ. С***. Жилището е собственост на нейните родители – Р*** Д.а и П*** К***. Представлява едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, които са обзаведени, в едната от които спят родителите й, а в другата тя.

Предстои обзавеждане на кухня и детска стая за децата. Банята и тоалетната са на двора, но в момента предстои изграждането на вътрешна баня и тоалетна. Жилището е електрифицирано и водоснабдено. З.П. работи без трудов договор в областта на земеделието с надница от 40 лв. на ден.

Родителите й са трудово ангажирани. Подпомагат й финансово и морално.

Децата не общуват с близки и роднини по майчина линия. Д*** е ученик в 6 клас на ОУ „Х*** Б***“ в с. С***, а М*** посещава детска градина „С*** д***“ в с. С*** (тези факти се установяват и от представените по делото служебни бележки). Пред социалните работници З.П. е споделила, че много обича децата си и е емоционално привързана към тях. Би искала да се грижи за възпитанието и образованието им. По нейни думи между нея и съпруга й няма родителско сътрудничество. Тя многократно е търсила децата, но баща им не й позволява да ги види.

При извършеното социално проучване на ответника е установено, че основни грижи за децата Д*** и М*** полага бащата Т. Д. П. с помощта на неговите родители М*** К*** и Д*** Д.. Децата имат избран личен лекар с лекарска практика в с. С***. Децата имат поставени всички задължителни имунизации съгласно имунизационния календар на Република България.

3

Задоволени са базовите, емоционалните и здравните им потребности.

Жилището, в което живеят, е собственост на родителите на бащата.

Представлява двуетажна къща, от която той и децата обитават единия етаж.

На етажа има спалня и салон с кухня. Банята и тоалетната са на двора.

Жилището е обзаведено, водоснабдено и електрифицирано. Т.П. работи без трудов договор в областта на строителството. Получава надница от 100 лв. на ден. Родителите на Темелко му помагат финансово в отглеждането на децата.

Децата познават роднинския си кръг по бащина линия и общуват с тях. Д*** е изградил приятелски отношения с деца от махалата и съученици от класа, а М*** има много приятелки от детската градина и обича да си играе е тях.

Семейството поддържа много добри взаимоотношения с близкия роднински кръг. По информация на директора на ОУ „Х*** Б***“ – г-жа Недялкова, Д*** редовно ходи на училище и има добър успех, а според класния му ръководител г-н Дончев – той е много добро и възпитано дете. Към момента М*** е записана като ученичка в 1 клас. При проведената среща е установена силна емоционална връзка и привързаност между децата, техния баща и бабата и дядото по бащина линия. Децата са споделили, че много обичат баба си и дядо си и искат да живеят с тях. По данни на Т.П. със съпругата му нямат родителско сътрудничество, тъй като след раздялата им тя не е търсила децата и няма желание за активна родителска връзка.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза, прието по делото, се установява, че децата имат изградена силна връзка с баща си и родителите му, при които те живеят. Споделят, че са много привързани към тях, че са добри, свикнали са с тях и ги отглеждат хубаво. Заявяват желанието си да живеят при баща си и той да полага грижи за тях, както е в момента.

Идентифицира се нарушена връзка майка – деца и отчуждение на децата към майката. Децата споделят отрицателно отношение към майката и към нейните родители. Децата имат желание да живеят при баща си и заявяват, че не искат да се виждат с майка си. Децата изпитват отчуждение (нарушена привързаност) към майката, дължащо се на липсата на контакти с нея и на негативни минали преживявания. Децата споделят лошото си отношение към майката, в резултат на нейни постъпки и обидни думи към тях. В случая майката би трябвало да положи усилия и да засили емоционалната връзка между себе си и тях. Налице е ограничен контакт с майката, по независещи от децата причини. Въпрос на отговорно родителство е напусналия семейството родител да се противопостави на развиването на отчужденост и да не допусне прекъсване на връзката си с децата в защита на своите родителски права и още повече – в името на най-добрия им интерес, гарантиращ включително и психическото им здраве. Малките деца е достатъчно да чувстват закрила, сигурност и обич, за да са щастливи. Когато едно дете получава от близкото си обкръжение разбиране, съпричастност, състрадание или признание за добре свършена работа, то се чувства щастливо и пълноценно. За детето е непосилно да бъде арбитър между възрастните или да трябва да избира страна. Добре е възрастните да си дават сметка и преждевременно да спират 4 ситуациите, в които биха се опитали да наложат мнението си. Децата обичат баща си, баба си и дядо си. Те са изградили привързаност към роднините, с които живеят и това е напълно нормален процес. Ясно е, че психологическото отношение на децата към всички възрастни, с които живеят е добро, те ги обичат и искат да се грижат за тях. Не споделят психически дискомфорт и лошо отношение към себе си. Спокойната и нормална обстановка, в която трябва да растат, както и правилното възпитание е най-важното в отглеждането на децата, като в техен интерес е да има право на пълноценни отношения с всички роднини, защото именно така ще се изгради емоционалната връзка, характерна за отлични отношения възрастни – дете. За нормалното развитие на децата е важен контактът и с майката. Факт е, че майката има важна роля във възпитанието и формирането им като личности.

При постоянно откъсване на децата от майката, има риск от депривация в психическото развитие. А за това допринасят липсата на достатъчно индивидуално внимание и емоционална привързаност. Психологическият термин депривация означава състояние на лишеност от определена човешка необходимост или жизненоважно благо. Внушаемостта е присъща на болшинството деца. Тя има универсален характер. Детето доста лесно „се заразява“ от чувствата на околните. От това как е организиран животът му и какви чувства предизвикват със своето поведение възрастните да голяма степен зависи дали у детето ще преобладават едни или други емоции. В момента възрастните са успели да съхранят децата емоционално и психически, полагат необходимите грижи, съобразно възрастта им. Децата споделят негативно психично отношение към майката, такова, каквото е на бащата и неговите родители. И двамата родители имат родителски капацитет, желание и възможност да полагат грижи за отглеждането и възпитанието на децата си.