Решение № 2888 от 23.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2888 гр. Пловдив, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330110133 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу М. С.

А. и Д. С. А. /заместили наследодателя си С. М. А., поради настъпила смърт на последния в хода на делото/ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 711.79 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него питейна и отведена канална вода за периода 26.03.2018 г. до 15.02.2022 г. за водоснабден имот, находящ се в ********************************, както и сумата в размер на 127.32 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2018 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.03.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4123/2022 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния имот за процесния период е действало едно измервателни устройства, по които е извършен реален отчет, чрез дистанционно отчитане. Ответникът е потребител за процесния имот и в процесния период в качеството си на собственик. За вземанията си ищецът се е снабдил със Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4123/2022 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът е възразил в срок, което поражда интереса от предявяване на настоящите искове.

С Определение от 14.02.2023 г. съдът е заличил като страна по делото С. М. А., поради настъпила смърт в хода на процеса и е конституирал на негово място наследниците му М. С. А. и Д. С. А..

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от наследниците на починалия, с който 1 оспорват иска по основателност. Излагат твърдения, че С. А. не е имал качеството потребител на услугите на ищеца за процесния период, доколкото не е ползвал имота.

Излагат се твърдения, че процесният имот е придобит по време на брака на ответника и И.

А.. Твърди се, че съпрузите се разделили 2014 г. и тогава С. А. е напуснал жилището. С бракоразводното решение от 2015 година ползването на процесния имот бил предоставен на бившата съпруга на покойния, която ползва имота и до днес. С оглед изложеното считат, че ответникът – покойният им баща, не дължи заплащане на потребеното количество вода, доколкото не той я е потребявал и не е ползвал процесния имот през процесния период.

Молят за отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 4123/2022 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Дружеството – ищец следва да докаже наличието на възникнало валидно облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик или ползвател, наемател, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в

******************************** в твърдяното количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на начислените в тази връзка суми, както и че отчета в имота е дистанционен - радиотчет.

С Определение от 03.04.2023 г., като безспорно между страните е отделено, че ответникът е собственик в режим на СИО до 2015 г. на водоснабден имот, находящ се в ********************************, а след 2015 г. е съсобственик при равни права. Не се оспорва количеството начислено вода за процесния период в процесния имот, както и неговото остойностяване. Не се оспорва, че за процесния период отчитането на потребеното количество вода в имота е ставало чрез радиоотчет.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на ***********

2

Спорно по делото има ли покойният С. М. А. качеството потребител на услугите предоставени от ищеца.

Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или вещно право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора.

Видно от представеното от ответниците Решение № 2736 от 16.07.2015 г. по гр.д. № 12435/2014 г. на ПРС /л.58/, е видно, че бракът между С. М. А. и съпругата му И. Д. А. е прекратен, а семейното жилище, находящо се в ******************************** е предоставено за ползване на съпругата И. А. и ответниците.

След прекратяване на брака между С. М. А. и И. Д. А. е прекратена Семейната имуществена общност между тях, като същите са станали съсобственици на имота при равни права – по ½ ид.ч. и отпада солидарната отговорност за текущи задължения за семейството, каквито са потреблението на ВиК услуги, съгласно чл.32, ал.2 СК.

Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква наемно правоотношение между бившите съпрузите. В случая наемното правоотношение е възникнало за ½ ид.части от имота /собственост на покойния/.

В Общите условия на ищцовото дружество, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ027/09.06.2006 г., както и ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., действащи в процесния период, е предвидено, че потребител на услугите предоставени от „ВиК“ оператора може да бъде и наемател при определени условия, а именно подаване на декларация за това от ответника. Съгласно чл.61, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество от 2006 г., когато партидата в ищцовото дружество е заведена на ответника, е посочено, че когато липсва декларация с изрично изразено съгласие за солидарна отговорност на собственика с наемател, операторът открива и води партидата на собственика или ползвателя, който заплаща предоставените ВиК услуги. Нещо повече с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. ОСГК в т.1 е дадено разяснение на понятието ползвател, като се приема, че ползватели са и лицата, които ползват имота, в който се доставят услугите от топлопреносните дружества, на облигационно основание, стига да имат сключен договор с доставчика, като последното обстоятелство се установява и със завеждане на индивидуална партида на името на ползвателя. Макар и това решение да касае потребителите на топлоенергия, предвид близката, дори идентична уредба в частта относно качеството потребител на топлоенергия и ВиК услуги, съдът счита, че следва да намери приложение и по отношение на потребителите на ВиК услуги.

В случая по делото не се установява да е подадена декларация от покойния – С. А. до ищеца, с която да се заявява, че имотът ще се ползва само от И. Д. А. по силата на бракоразводното решение. Наред с това не е заведена партида на името на И. А. при ищеца.

С оглед изложеното ответникът дължи заплащане на доставените от ищеца услуги в 3 качеството си на съсобственик, съответно на притежаваните от него права, а именно ½ от задълженията.

Ответниците не оспорват количествата начислено вода за процесния период в процесния имот, както и неговото остойностяване. Не се оспорва, че за процесния период отчитането на потребеното количество вода в имота е ставало чрез радиоотчет.

Не се оспорва и задължението за обезщетение за забава, а и служебно изчислено от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП, за процесния период размерът на обезщетението за забава върху дължимата главница е този, търсен от ищеца.

С оглед изложеното исковете се явяват доказани до размера от 355.90 лева за главница и 63.66 лева – законна лихва за забава, като до тези суми ще се уважат, а за горницата над уважената главница до пълния предявен размер от 711.79 лева и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 127.32 лева, исковете като неоснователни ще се отхвърлят.

Ответниците, като наследници на покойния С. А., също дължат посочените суми, разделно и при равни права или по 177.95 лева за главница и по 31.83 лева – законна лихва за забава за всеки един от тях, съгласно чл.5, ал.1 ЗН

Като законна последица от уважаване на иска, ще се уважи и претенцията за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 23.03.2022 г. до окончателното изплащане.

По отговорността за разноските:

И двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на същия право на разноски се пораждат и за двете страни.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство или общо 75 лева, от които съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 37.50 лева.

В исковото производство държавна такса. ищецът е направил разноски в размер на 75 лева –

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия. Общо разноски за ищеца в исковото производство са в размер на 175 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенциите ще се присъди сума в размер на 87.50 лева.

Ответниците не доказаха направата на разноски.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

4

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. А., ЕГН ********** и Д. С. А., ЕГН ********** и двете с адрес: ************************** /заместили наследодателя си ответник С. М. А., поради настъпила смърт на последния в хода на процеса/ ДЪЛЖАТ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя **************, по равно и разделно сумата в размер на 355.90 лева /или по 177.95 лева – всяка от тях/, представляваща стойността на доставените и потребени питейна и отведена канална вода за периода 26.03.2018 г. до 15.02.2022 г. за водоснабден имот, находящ се в ********************************, както и сумата в размер на 63.66 лева /или по 31.83 лева всяка от тях/ – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.05.2018 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.03.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4123/2022 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ положителните установителни искове за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв от 711.79 лева и за обезщетение за забава за горницата над уважения размер до пълния предявен такъв от 127.32 лева, като неоснователни.