Разпореждане № 3191 от 09.04.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. Добрич

РАЙОНЕН СЪД ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XXII

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЯ СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия Славова ч. гр. д. №20263230101661, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу длъжника П. С. С., ЕГН **********, настоящ адрес *** (столица), да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 203374133, настоящ адрес *** (столица), сумите: 204,52 EUR (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 27.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 125,19 EUR (сто двадесет и пет евро и 19 цента), представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата, за периода от 08.04.2021 г. до 13.03.2026 г., 6,14 EUR (шест евро и 14 цента), представляваща договорна лихва за периода от 08.03.2021 г. до 07.04.2021 г., 396,26 EUR (триста деветдесет и шест евро и 26 цента), представляваща неустойка - Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит, както и не е предоставил договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което кредитополучателят дължи на кредитора неустойка.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че сумите по заявлението се претендират като неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит 674723 сключен на 08.03.2021 г. /“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „Стик Кредит“ АД) с ЕИК 202557159, от една страна, и С., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 400.01 лeвa /главница/.

Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит, както и не предоставил договореното обезпечение в тридневен срок от сключването на договора, поради което кредитополучателят дължи на кредитора неустойка

Посочва се още, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г. /кредиторът / „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: ***. На основание чл. 99, ал.

3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания.

Претендират се и съдебни разноски в размер на 12,45 евро за заплатена държавна такса и 100,00 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид наличието на неяснота относно период на дължимост на претендираната главница и основанието за претендиране на договорната лихва, съотв. процент, в който същата се твърди, че се дължи, както и на 1 основанието, на което се претендира заплащането на неустойка по договора, вкл. с посочване на разпоредба в договора, която да дава право на заемодателя да претендира заплащане на такава, отразеното в приложения договор, че ГПР по същия е в размер на 0%, а в същото време се претендира заплащане на договорна лихва, която неминуемо води до извод за размер на ГПР, надвишаващ 0%, с разпореждане №2811/31.03.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на нередовностите, свързани с неяснотата относно начина формиране на вземането. Със същото съдът се е позовал изрично и на приетото в т. 31 от Определение от 6 февруари 2024 г. по дело C-425/23 „Сити кеш“ ООД, съгласно която „…съдът, който разглежда заявление за издаване на заповед за изпълнение, основано на договор за потребителски кредит, съдържащ договорни клаузи, на които е основана част от задължението и по отношение на които има съмнения дали не са неравноправни, е длъжен да поиска при необходимост служебно от кредитора допълнителна информация, за да може да разгледа въпроса за евентуалната неравноправност на тези клаузи. По-конкретно съдът трябва да може да поиска от кредитора информация за частта от вноските, които се претендират от потребителя поотделно, когато без тази информация не би могъл да определи коя част от заявлението е основана на неравноправни клаузи. В противен случай постигането на преследваната с член 6, параграф 1 от Директива 93/13 цел за предотвратяване на пораждането на обвързващо действие на неравноправна клауза за потребителя не би могло да се гарантира и съдът не би могъл да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение само в частта му за задълженията по тази клауза, а би трябвало да го отхвърли изцяло“.

Съобщението с дадените указания за отстраняване на допуснати нередовности е връчено на заявителя на 01.04.2026г., като и до настоящия момент, не е постъпило становище в изпълнение на дадените указания.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението.

В настоящия случай съдът е дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на нередовностите, доколкото за съда е съществувало основателно съмнение относно това дали е възможно да се разграничат вземанията, произтичащи от действителните клаузи, от тези, произтичащи от неравноправните, предвид данните по делото за наличие на неустойка за непредоставяне на обезпечение, вземането за която е било разсрочено и включено в погасителния план по договора, което вземане безспорно в практика се приема за произтичащо от неравноправна клауза.

От наведените в заявлението твърдения, както и от приложените към същото писмени доказателства, не става ясно кои вноски са били погасявани с плащанията, правени от длъжника и как е формиран размерът на претендираната главница и договорна лихва, респ. кога длъжникът е изпаднал в забава и за кой период дължи мораторна лихва. Именно постигането на преследваната с член 6, параграф 1 от Директива 93/13 цел за предотвратяване на пораждането на обвързващо действие на неравноправна клауза за потребителя следва да бъде гарантирано и от заповедния съд, доколкото в противен случай, при наличие на извършени плащания по неравноправна 2 клауза, в случай че последиците ú не могат бъдат съобразени в заповедното производство, съдът фактически би издал заповед за изпълнение за вземане, произтичащо само формално (по твърдения на заявителя) от действителна клауза. В действителност обаче, при съобразяване последиците на неравноправността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредставяне на поръчителство, по която плащане въобще не се дължи, но по която кредиторът вероятно е отнесъл съответните погасявания, задължението на длъжника би било далеч по-малко, в някои случаи изцяло погасено, а в други случаи дори е възможно длъжникът да е внесъл суми, значително надвишаващи задължението му към кредитора. В този смисъл недопустимо се явява издаването на заповед за изпълнение по ненадлежно индивидуализирано, чрез очертаване на отделните вноски, чието плащане се претендира, вземане, особено когато с цел да се заобиколят императивни правни норми са създадени конструкции като процесната, обуславящи дължимостта на неустойка, която не преследва нито една от присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Без да е изяснено кои вноски се претендират, за да се прецени как е формирано това вземане и как са погасявани съответните вноските (което неминуемо предполага изявление и за заплащането на дължимата от длъжника неустойка, която е включена в погасителните вноски) за длъжника е невъзможно да прецени, дали фактически от него не се претендира да заплати задълженията по неравноправните клаузи, по които плащане не се дължи.

Тези изводи на съда се подкрепят и от застъпеното в Определение на СЕС от 17.01.2023 г. по дело C‑379/21 становище, че когато националната юрисдикция е сезирана със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – когато длъжникът потребител не участва в производството до издаването на тази заповед – е длъжна служебно да остави без приложение неравноправна клауза от договора за потребителски кредит, сключен между този потребител и съответния продавач или доставчик, на която се основава част от предявеното вземане. В подобна хипотеза тази юрисдикция разполага с възможността да отхвърли частично това заявление, при условие, от една страна, че съответният договор може да продължи да действа без каквито и да било други изменения, допълнения или поправки, което посочената юрисдикция следва да провери, и от друга страна, че претенциите, произтичащи от тази клауза, могат да бъдат разграничени от останалите претенции в заявлението, като такова разграничение може да се направи единствено, ако кредиторът е спазвал погасителния план към договора, който указва какво е било съглашението между страните касателно начина на погасяване на задълженията. Действително същото говори за частично отхвърляне на заявлението, но цялата идея на практиката на СЕС по повод повдигнатите от съдилищата в страната преюдициални запитвания, касаещи потребителски спорове и то такива, възникнали от предоставянето на т.нар. „бързи кредити“, е да се гарантира постигането на преследваната с член 6, параграф 1 от Директива 93/13 цел за предотвратяване на пораждането на обвързващо действие на неравноправна клауза и да се санкционира кредиторът за недобросъвестното му поведение съобразно правилото на чл. 23 от Директива 2008/48, съгласно която предвидените в националното законодателство санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Нещо повече, съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че 3 разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит и с която се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48. Същевременно е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Единствено чрез надлежната индивидуализация на задълженията, длъжникът ще може да прецени дали и срещу кои задължения да възрази, доколкото законът му дава възможност да възрази срещу цялото посочено в заповедта задължение или срещу част от него както и да плати всички задължения или част от тях като подаде и възражение по чл. 414а ГПК (в този смисъл и практиката на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 766 от 27.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 575/2024 г. по описа на Окръжен съд – София, Определение № 791 от 02.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 716/2024 г. по описа на Окръжен съд – София, Определение № 925 от 14.11.2024 г. по ч.гр.д.

872/2024 г. по описа на Окръжен съд – София и др.).