Решение № 131 от 16.05.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Монтана, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500076 по описа за 2022 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на К. ЕООД гр. София , подадена чрез пълномощник адвокат В.Д., срещу решението на РС Л. от 22.10.2021г., постановено по гр. дело № 793/ 2019г. по описа му, с което е признато за установено по отношение на К. ЕООД правото на собственост на В.И. от гр. Л. върху дворно място в гр. Л., кв. М. , ул.К. №*, с площ 2100 кв.метра, имот №* извън регулационния план на гр. Л. , ведно с построените в него жилищна сграда и гараж при посочени съседи , което по одобрените за града КККР е част от ПИ *** съобразно скица, неразделна част от решението и е осъдено дружеството да предаде на В.И. владението върху имота , както и да му заплати разноските по делото .

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо и неправилно, като се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен .

Относно недопустимостта на решението се поддържа постановяването му по нередовна искова молба при липса на наведени от фактическа страна обстоятелства относно лицата , началния момент и срока на упражнявана фактическа власт върху имота с намерение за своене, както и за начина на установяването й . Липсата на тези обстоятелства свързва с невъзможност съдът да изпълни задължението си по т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Неправилността на решението се поддържа с доводи, че съдът в мотивите си не е 1 посочил конкретно как е придобита собствеността от праводателите на ищеца, на какво основание, кога, от кого, и защо техните права изключват правата на жалбоподателя. Липсва отговор на многобройните възражения, направени от страната с отговора на исковата молба, в хода на производството и в писмената защита относно правата на ищеца и неговите праводатели върху процесния имот. Извършеният разбор на писмените доказателства е неправилен и съответно съдът е стигнал до грешни изводи, като напр. за статута и предназначението на процесния имот, правната възможност да бъде придобиван по давност и игнорирането на титулните документа за собственост на жалбоподателя .

Въззиваемият В.И.а, чрез пълномощник адвокат Б.В., с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с подробно изложени съображения относно наведените пороци на решението .

Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страна , имаща правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с правно основание чл. 108 от ЗС с предмет установяване право на собственост на ищеца върху недвижим имот, върху който имот ответникът упражнява без основание фактическа власт.

Не се установява твърдяната недопустимост на решението, поради постановяването по нередовна искова молба.

С исковата молба на В.И., по която е образувано първоинстанционното производство са наведени от фактическа страна обстоятелства, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. Л., кв. М. , ул. К. №*, с площ от 2100 кв.м., съставляващо поземлен имот /ПИ/ със стар кадастрален №* по плана на кв. М., заедно с построените в него жилищна сграда и гараж с посочено придобивно основание - договор за дарение, материализиран в нотариален акт /НА/ вписан в Агеницята по вписванията под № 885, том V, дело № 1477/2001г. от 10.12.2001 г. , при съседи на дворното място : ул. К., П.Л. и две страни мера. Изложени са твърдения, че семейството на ищеца владее този имот от 1968 г., а собствеността е прогласена с нотариален акт през 1995 год. и никога не е била оспорвана. Имотът е отделен от съседните имоти с ограда, дворът стопанисва, като до 21.02.2019 г. в имота са живеели постоянно родителите на ищеца. На тази дата, по време на отсъствие на родителите му от имота, с Протокол за принудително отнемане на владение и предаване на недвижим имот, ЧСИ М.И. е предала владението върху имота на ответника.

Изложени са обстоятелства относно правото на собственост , придобито от ответника на основание постановление за възлагане , издадено по изп.дело № 19/2016г. по описа на ЧСИ 2

М.И. с твърдения, че възложения на ответника имот не включва собствения на ищеца такъв и установеното към 2019г. владение върху имота му е без основание. При така поддържаните от фактическа страна обстоятелства е поискано от съда да постанови решение , с което да осъди ответника К. ЕООД да предаде владението на ищеца върху дворно място, находящо се в гр. Л., кв. М. , ул. К. №*, с площ от 2100 кв.м., съставляващо поземлен имот със стар кадастрален №* по плана на кв. М., заедно с построените в него жилищна сграда и гараж. С допълнение към исковата молба от 10.04.2019г., преди връчване преписи от ИМ и приложенията на ответника, ищецът се е позовал на придобивна давност при условията на евентуалност, в случай, че съдът намери представените доказателства, удостоверяващи правото му на собственост за неубедителни.

Така подадената молба е редовна с оглед изискванията на чл. 127,ал.1 от ГПК с изложени от фактическа страна обстоятелства, обосноваващи твърдяното от ищеца право на собственост. Наведеното при условията на евентуалност придобивно основание – давност, не е включено изрично в доклада на съда по чл. 146, ал. 1 от ГПК и не е обсъждано в обжалваното решение като самостоятелно правно основание за придобиване на собствеността. Недвижимият имот, предмет на иска е надлежно индивидуализиран с посочване на местонахождение , площ, стар кадастрален номер и граници, като в съдебната практика непротиворечиво се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство, като съществените белези са границите и регулационният статут на имота, а другите белези са съпътстващи.

С подадения в срок писмен отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило предявения иск с основни доводи, че според приложените нотариални актове, имотът е придобит през 1995г. от Е.И. , праводателката на праводателите на ищеца, по давностно владение, като според действащото до 1990г. законодателство, както и към 1995г.

, придобиването по давностно владение на този вид имоти-невъзстановена общинска земеделска земя, е било юридически невъзможно. Предвид характера на имота като земеделска земя, то не е налице правно основание за придобиването му давност и от праводателите на ищеца, както и от самият ищец. Не е оспорен факта на упражнявана към предявяване иска фактическа власт върху имота от страна на ответника , за което е навел като основание за придобиване право на собственост –влязло в сила постановление за възлагане от 22.10.2018г. по изп.дело № 19/2016г. по описа на ЧСИ М.И. , с което му е възложен поземлен имот с идентификатор *** по действащата за град Л. кадастрална карта, местността М., с площ 110 688 кв.м., номер по предходен план ***, ведно с всички подобрения и насаждения.

В първото по делото съдебно заседание , проведено на 19.05.2020г. , в хода по изясняване фактическата страна по спора ответникът чрез пълномощника си изрично е заявил, че не оспорва факта за упражнявана от ищеца и праводателите му фактическа власт върху имота , като се оспорват единственото правните й последици.

3

От фактическа страна по делото е безспорно установено, че по одобрената за град Л. през 2009г. кадастрална карта процесният недвижим имот не е нанесен като самостоятелен имот, а е част от ПИ с идентификатор *** , местността М., с площ по КК 110 715 кв.м., предназначение на територията : урбанизирана , начин на трайно ползване : за електроенергийно производство, номер по предходен план *** със собственик К. ЕООД на основание Постановление за възлагане, вписано в службата по вписвания на 12.12.2018г. .

Длъжникът по изпълнителното дело, по което е издадено постановлението за възлагане, ФЕЦ М. АД, е придобил собствеността по извършена в нотариална форма сделка 2011г. от Е. АД, което пък е придобило имота като ливада също чрез сделка от същата година от А.

АД, който от своя страна го е закупил като нива с договор за продажба от 2006г. като частна общинска собственост от Община Л.. Общината се легитимира като собственик с решение № МЛ13/11.12.1997 г., по преписка № 3521МЛ/02.09.1994 г. на ПК Л. , с което й е възстановено в реални граници правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху пасище, мера с площ 110.689 дка в местността М., землище гр. Л., кв. М., имот № *** по картата на землището.

Налице са данни по делото, че със заповед на началника на СГКК Монтана от 02.09.2019г. е одобрено по искане на В.И. изменение на КККР за землището на град Л. за ПИ с идентификатор *** , състоящо се нанасяне на ПИ с идентификатор *** и сгради въз основа на документ за собственост и в съответствие с недействащ кадастрален план на гр.

Л. , кв. М. от 1989г.-за имот пл. №*, удостоверение за търпимост от 2012г. . По делото няма доказателства тази заповед да е влязла в сила.

Безспорно е , че до 21.02.2019г. фактическа власт върху процесния имот е упражнявана от Е.И. и В.И., родители на ищеца, когато с протокол за принудително отнемане и предаване на владението по изп.дело № 19/2016г. на ЧСИ М.И. въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на тази дата е извършен въвод във владение на купувача К. ЕООД върху ПИ с идентификатор ***. Видно от протокола , при извършване на въвода е установено, че в границите на закупения имот, в югозападната част, се намират сгради, които не са нанесени на кадастралната карта, не са включени в договорната ипотека и в нотариалния акт за собственост, въз основа на който е учредена договорната ипотека.

Тези сгради не са били обект на извършения на 06.04.2016 год. опис и оценка на процесния имот и от наличните по делото справки и документи няма данни за собственици и ползватели на същите. При извършения оглед е установено, че две от сградите са частично разрушени и необитаеми, а останалите сгради са оградени с мрежа и видимо стопанисвани, но по време на въвода обитателите им отсъствали. В имота е намерен и полуразрушен трафопост без оборудване и съоръжения в него.

От приложените от ищеца нотариални актове се установява, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 168, т. І, д. № 290/09.03.1995г. Елена Костова Игнатова е призната по обстоятелствена проверка за собственик по давностно владение на недвижим имот: дворово място от 2100 кв.м, находящо се в гр. Л., кв. М., имот №* по плана на квартала, заедно с построените в 4 него къща, гараж и стопански постройки при съседи : ул. К., П.Л. и мера от две страни. С нотариален акт № 254, т. ІІ, д. № 476/11.04.1995 г. Е.И. е прехвърлила на сина си Е.И. срещу задължение за гледана и издръжка собствения си недвижим имот отношение на следният недвижим имот: дворово място от 2100 кв.м, находящо се в гр. Л., кв. М., имот №* по плана на квартала, заедно с построените в него къща, гараж и стопански постройки при съседи : ул. К., П.Л. и мера от две страни. От своя страна Е.И.а и съпругата му В.И. с нотариален акт № 2772, т. ХІVа, рег. № 15078, д. № 1241/10.12.2001 г. са дарили на своя син, ищецът В.И. притежаваното от тях в СИО дворно място, находящо се в гр. Л., кв. М., ул.К. №* с площ 2100 кв.м, съставляващо поземлен имот №* , извън регулационния план на град Л., заедно с построените в него жилищна сграда и гараж при съседи : ул. К., П.Л. и мера от две страни.