Определение № 3877 от 27.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3877 гр. Варна, 27.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100501104 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1/ въззивна жалба с вх. № 94074/11.11.2025 г. на Р. Ю. В. ЕГН **********, чрез адв.

С. Б. срещу Решение рег. № 3691/20.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20233110105224 по описа на ВРС за 2023 г., 18-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск, против „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Абагар“ № 22, София Сити Лоджистик Парк, Административна сграда, ет. 5, за разликата над сумата от 5112.92 евро (10 000 лева) до предявения размер от 10225.84 евро (20 000 лева), като частичен иск от общо 15338.76 евро (30 000 лева), сума представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно обработване на личните й данни и невярно деклариране на получени от нея приходи от наложен платеж по доставени 463 бр. куриерски пратки през 2021 г., с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл.

82, пар. 1 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и Съвета.

2/ въззивна жалба с вх. № 96986/20.11.2025 г. от „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, чрез адв. Т. К. срещу Решение рег. № 3691/20.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20233110105224 по описа на ВРС за 2023 г., 18-ти състав, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Р. Ю. В. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ********, сумата от 5112.92 евро (10 000 лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на неправомерно обработване на лични данни на ищцата и невярно деклариране на получени от нея приходи от наложен платеж по доставени 463 бр. куриерски пратки през 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 26.04.2023 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 82, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета.

В жалбата на Р. Ю. В. се оспорва решението в обжалваната част, като незаконосъобразно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и наведените от ищцата възражения и доводи поотделно и в 1 тяхната съвкупност. На стр. 6 от мотивите към решението съдът е посочил, че останалите доказателства не следва да се обсъждат, тъй като не допринасяли за изясняване на относимите факти по делото. Това представлява съществено нарушение, довело до погрешни изводи, че искът е неоснователен за присъждане на обезщетение в размер над 10000 лева. Тези изводи противоречат на събраните по делото доказателства. Не са изложени мотиви според кои факти и доказателства съдът е решил да отхвърли иска за разликата над 10000 лева до претендираните 20000.00лв. Съдът не е съобразил заключението на вещото лице, което е приел за компетентно и обективно, в частта в която е констатирано, че е налице напрегнатост на ищцата и периодични влошавания с тревоност, нарушен сън с кошмарни съновидения, като описаните симптоми се възбуждат при ситуации, които напомнят и са свързани пряко или косвено със събитието, което може да се разглежда като остатъчно състояние след тежък стрес. И след приключване на делата случаят ще остави травма на ищцата за продължителен период от време, който не може да бъде прогнозиран.

Тези обстоятелства е следвало да бъдат взети предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В нарушение на материалния закон и установената съдебна практика районният съд е приел, че предявения иск в отхвърлителната част е неоснователен, в противоречие с приетото в решение от 22.12.2021 г. по в. гр. д. № 4203 на СГС и ППВС № 4/68 г., както и в ТР № 1/2021 г. от 01.08.2022 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2021 г. относно определянето на размера за обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Моли за отмяна на обжалваното решение, в частта в която е бил отхвърлен предявения от нея иск. Моли за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от „Спиди“ АД, ЕИК 131371780, чрез адв. Т. К., в която е изразено становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната от В. част. Не са посочени кои доказателства съдът не е взел предвид. Оплакванията на въззивницата са необосновани и формално наведени. Цитираното от мотивите на решението не противоречи на процесуалния закон. Съдът взема предвид само относимите, допустимите и необходимите доказателства. Доказателствата, които не са били обсъдени от съда са справка от сайта на КРС за лицензирани оператори на неуниверсални пощенски услуги и справка за регистрирани оператори на универсални пощенски услуги, както и актуално състояние на ответника. Те са неотносими. За размера на присъденото обезщетение необосновано се твърди, че е несправедлив. Той освен това е и неоправдано завишен.

Моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба и претендира разноски за две съдебни инстанции.

Постъпил е и писмен отговор от „Бай дъ уей“ ЕООД, чрез адв. А. А., в което се посочва, че жалбата съдържа теоретични постановки и няма изложени конретни оплаквания, както и аргументи в полза на твърдението за неправилност на решението. То действително е неправилно, но не в частта, посочена от В..

В жалбата на „Спиди“ АД е посочено като неправилно и противоречащо на материалния закон решението в обжалваната от тази страна част. Съдът неправилно е приел, че отговорност на ответника е реализирана на основание чл. 82 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, защото съгл. чл. 6, пар. 1а обработването на лични данни е законосъобразно само ако субектът на данните е дал съгласие за обработването на личните му данни за една или повече конкретни цели. Хипотезата не е такава, тъй като на ответника не е давано такова съгласие. Данните на ищеца са обработени от пощенския оператор на осн. чл. 6, пар. 1, т. 11, б в от Регламент /ЕС/ 2016/6779 и съгласно чл. 11, ал. 1, т.

11 от Закона за пощенските услуги. За пощенския оператор до получаването на оплакването през април 2022 г., данните са събрани добросъвестно от явилия се в офиса изпращач на 2 пощенски пратки с „наложен платеж“. Съхранени са сигурно, като са подадени само на НАП. Ответникът е действал добросъвестно и не е знаел, че към момента на предаване на данните, същите са неверни.

Съдът не е обсъдил въведените от пощенския оператор технически и административни мерки в контекста на конкретното действие по обработката, за да прецени дали са подходящи или не, а от резултата е извел, че има нарушение. Нарушенията по чл. 82 от Регламента не могат да се приемат без да се изследва този въпрос, в който смисъл е Решение на СЕС по дело С-340/21.

От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е извършил нарушението. За пощенския оператор съществува задължение да събира три имена и ЕГН на лице, което физически изпраща пощенска пратка с „наложен платеж“ в офис. Сигурността се осигурява с проверка на документ за самоличност. Служителите потвърждават, че са били инструктирани за това. Видеонаблюдението в офиса е адекватна мярка за превенция и контрол над действията на служителите, но записите се пазят до 2 месеца. Според сключения договор с подизпълнителя и споразумението за обработка на лични данни на същия е вменено спазване на нормите за защита на личните данни(т. 1.19 от Приложение 4 към ОУ към договора за партньорство от 01.09.2021 г.), да спазва работните инструкции и да осигури спазването им от служителите (т. 1.3 от ОУ), да ползва само служители, за които предварително е направил тест за оценка на резултати от ЗЗЛД (т. 1.6 б ОУ), да осигури спазване от служителите на процедурите за недопускане доставката на пратка за неоторизирано лице и нарушения на сигурността на данните (т. 1.7 б от ОУ).

Подизпълнителят е задължен да извършва услуги само от стационарен/мобилен компютър или телефон, осигурен от пощенския оператор, така че да няма обработка на данни извън контролираната система. Въведено е криптиране на данните. Пощенският оператор е въвел възможност за съдействие на подизпълнителя при провеждането на обучения и инструктажи. В раздел „Защита на автоматизираните системи и/или мрежи“ е упоменато, че при обработването на лични данни са предприети именно мерки по псевдонимизация на данните и криптографската защита. От раздел „физическа, персонална и документална защита“ на личните данни пък е видно, че са предприети действия по определяне на конкретни помещения и шкафове, където се съхраняват документи за лични данни и др.

Предприети са всички мерки от пощенския оператор, които да осигурят, че офис куриера ще провери документа за самоличност на явилия се клиент, ще въведе данните от него в системата, след което данните ще са защитени надлежно, така че да бъдат достъпни или предадени на оправомощени лица. Съдът не е обсъдил фактическата обстановка и доказателствата в тяхната съвкупност и връзка, както и без да вземе предвид доказателствата за въведените организации и мерки.

Съдът е постановил решение без да изясни причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение , последващото състояние на ищцата и вредите. Не е установено по делото твърдението за тежко състояние на ищцата, както и причината за възникването. По делото не е установено нерегламентирано изтичане на данни по вина на оператора или служители към третите лица. Те са предадени единствено на НАП, законно. Следва да се посочи, че те са били на разположение на НАП преди това. Самото достъпване на НАП на личните данни не би могло да бъде толкова стресиращо за ищцата. Още повече, че НАП има права по закон да извършва проверки. Самото производство е продължило 3 месеца, без забавяне и прекомерни искания. От установените по делото факти се прави извод, че ответникът не е извършил неправомерни данни. Проверката на НАП няма репресивен характер и не би могла да доведе до твърдения стрес. Стресът на ищцата тя твърди да е предизвикан от опасения, че личните данни ще попаднат в трети недобросъвестни лица.

Това е несъстоятелно, по което е налице и практика в Решение № 5738/22.10.2020 г. по адм.д. № 11237/2018г. по описа на САдмС и други цитирани в жалбата. Видно от показанията на вещото лице, извършило съдебно-психиатрична експертиза „акцентът бил за 3 несправедливо уронване на името и“. А по изявления на ищцата, цитирани и в съдебното решение, тя е подала жалба до Окръжна прокуратура – Варна, впоследствие и до ІІ РУ при ОДМВР – Варна, като на 14.11.2022 г. от нея са били изискани документи и писмени обяснения, което „я стресирало, тъй като се касаело за голям обем документи, които следвало да бъдат представени в кратък срок“. Следва да се коментира също, че ищцата твърди (потвърдено и в проведения разпит на свидетелите), че не е ползвала отпуск или болничен, а е продължавала да изпълнява трудовите си задължения („напълно, без проблем“ според свидетеля). Доколкото ищцата практикува сериозна и отговорна професия – учител, то считаме, че е по-вероятно същата да не е изпитвала тежки симптоми на тревожно разстройство, отколкото да е проявила безотговорно отношение към работата си с деца.

Противоречията са очевидни и по никакъв начин на се отчетени от съда при мотивирането на решението. В експертизата на няколко места е посочено, че Р. В. е имала „кошмарни сънища“, „безсъние по реактивен тип“, „нарушен сън с кошмарни съновидения“, но това са едни констатации, изведени само и единствено от твърденията на ищцата (потвърдено от вещото лице) които няма как да бъдат кредитирани като такива с особено висока степен на сигурност. При извършване на тяхната преценка съдът не е взел предвид тенденцията към изкривяване и стратегическо представяне на информацията, изложена от ищцата пред вещото лице. В експертизата не са посочени нито методите на оценка, нито приложените психологически въпросници от вещото лице, нито скала за оценяване. Не става ясно въз основа на кои данни, съотнесени по какъв начин, въз основа на коя скала (пример – Клинична скала за тревожност и депресия /HADS/, Клинична скала PCL-5) или чрез какъв друг метод е направило констатациите си относно твърдяното състояние на ищцата, като се има предвид и че експертизата е направена три години след събитието. Съдът не е тълкувал получените данни обективно, подходил е формално, като не е взел предвид както възможността за съзнателна симулация и известно селектиране на разказа, така и начинът, по който самата експертиза е била изготвена. Експертизата е изготвена по искане на ищцата с цел установяване на обстоятелства, на които тя се позовава в исковата молба. В този смисъл считаме, че с приетата експертиза ищцата не е доказала претендираните от нея факти и обстоятелства.