Определение № 2360 от 11.10.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2647/2023
- Вид
- Определение № 2360
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2360 гр. Пловдив, 10.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:
Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502647 по описа за 2023 година Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п. к. 1527 против Разпореждане №22469/05.09.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІV гр. с. постановено по ч. гр. д. № 11134/23г., с което се отхвърля заявление вх. № 70114/31.07.2023г. подадено от Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против С. С. С. /А./ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Частният жалбоподател Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, моли въззивният съд да отмени разпореждането на заповедния съд като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. Моли да се постанови издаването на заповед за изпълнение за сумите, претендирани със
Заявлението по чл.410 ГПК .
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес за обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:
В Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД твърди, че на 1
28.04.2022г. е сключен договор за паричен заем, по силата на който „ Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставя на С. С. А. сумата 900лв., която последната следва да върне по погасителен план приложен към договора. В заявлението се посочва, че на 02.03.2020г. е сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания и Приложение №1 към него от 05.12.2022г. сключен между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД вземането по заявлението изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности
С разпореждане №19506/01.08.2023г., заповедният съд е констатирал нередовност по заявлението, поради което е дал тридневен срок на заявителя да отстрани следните нередовности, а именно: да посочи възникнало ли е правоотношение между
„Изи Асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД във връзка с договора за гаранция и какво е то; и въз основа на какво правоотношение се твърди да е извършено плащането на „Файненшъл България“ ЕООД към „Изи асет мениджмънт“ АД.
В изпълнение на указания за отстраняване на нередовности на заявлението за издаване на заповед по реда на чл. 410 от ГПК, заявителят е добавил, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД на 10.07.2019г. е сключен друг рамков договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря солидарно с потребителите по договорите за потребителски кредити, сключени с кредитора за изпълнението на задълженията им, възникнали съгласно сключени договори за потребителски кредити..
Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението като е приел, че е останало неизяснено конкретното правоотношението, на което заявителят се позовава, за да обоснове плащането на сумите от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи асет мениджмънт“ АД, след като между страните съществува рамков договор за поръчителство от 2019 г., а с друг договор от 2022 с длъжника, дружеството поръчител се е задължило да издаде гаранция за задълженията на потребителя. Липсата на конкретни твърдения в тази насока е приел за съществена нередовност на заявлението, тъй като обстоятелствата са определящи за основанието, на която се позовава цесионерът, за да 2 обоснове възникването на регресната претенция на „Файненшъл България“ ЕООД към длъжника, съответно за изпълнение на задълженията му по договора с потребителя, като поръчител или като гарант.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на заповедния съд.
С така подадената на 15.08.2023г молба от заявителя, е посочена дата на сключване на рамков договор между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ от 10.07.2019 г., по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря солидарно с кредитополучатели по договори за потребителски кредити, сключени с кредитора. Липсва конкретика относно относимостта на така посочения рамков договор към описания в заявлението договор за заем, сключен след посочената дата на рамковия договор, или липсва изложение на обстоятелставата, защо посочения договор е приложим по отношение на конкретния договор за кредит, посочен в заявлението. Налице е и констатираното противоречие между описаното в обстоятелствената част на заявлението, че плащането на задълженията от „Файненшъл България“ ЕООД са направени в изпълнение на сключен договор за представяне на поръчителство, със страни потребителят (длъжникът), който възлага и „Файненшъл България“ ЕООД, който се задължава да сключи договор за поръчителство със заемодателя и посоченото в молбата за изпълнение на указанията на заповедния съд, в която се твърди, че между „Изи асет мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД има сключен рамков договор за поръчителство от 10.07.2019г., по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с потребители по договори за кредит.
Изложеното обосновава извода, че е неясно основанието, на което се претендира процесната сума, доколкото заявителят не е отстранил нередовностите на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по смисъла на нормата на чл. 411, ал. 2, т.1 от ГПК, поради което заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал.1 от ГПК не следва да се издава.
Като е отхвърлил заявлението за издаване заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №22469/05.09.2023г. на Пловдивския районен съд, ХІV гр. с. постановено по ч. гр. д. № 11134/23г., с което се отхвърля заявление с вх. № 70114/31.07.2023г. подадено от Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, п. к. 1527 против С. С. С. /А./ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в общ размер от 1060.30лв/ хиляда и шестдесет лева, и тридесет стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4