Решение № 945 от 29.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. Варна, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно гражданско дело № 20243100501530 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10441/17.04.2024 г. по регистратурата на СИС при ВРС, подадена от „*****“ ЕООД, ЕИК ****** срещу разпореждане от 25.03.2024 г. на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 4074/2024 г. по описа на СИС при ВРС, /образувано от изп. дело № 1354/2020 г. по описа на ЧСИ С***** Д******/, с което съдебният изпълнител е отказал да продължи изпълнителното производство.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането, с което ДСИ отказва да извършва изпълнителни действия по образуваното пред него изпълнително дело. Жалбоподателят се позова на влязлото в сила решение по гр. дело № 16828/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е прието за установено, че вземането за сумата, предмет на първоначално образуваното изп. дело № 1354/2020 г. по описа на ЧСИ С***** Д****** с взискател „****“ ЕООД принадлежи на „*****“ ЕООД. Поради изложеното, счита че съдебният изпълнител следва да предприеме последващи действия по образуваното пред него изпълнително дело, като разпореди събраната сума да бъде платена в негова полза, доколкото се явява легитимиран кредитор на вземането. Моли отказът на ДСИ да продължи изпълнителното производство да бъде отменен.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване акта на ДСИ и отговаря на изискванията за редовност.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК не са постъпили писмени възражения.

На осн. чл. 436, ал. 3 ГПК държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие, като счита жалбата за неоснователна.

Твърди, че изп. дело № 1354/2020 г. по описа на ЧСИ Д****** е изпратено за 1 продължаване на изп. действия от ДСИ единствено по молба на взискателя „****“ ЕООД, но такова искане не е било отправено от другия взискател по делото „****“ ЕООД, поради което не е била налице единна воля от всички взискатели за изпращане на изп. дело на ДСИ. По тази причина ДСИ е постановил обжалвания акт, с който е отказал да продължи изпълнителното производство и е разпоредил изп. дело № 1354/2020 г. да бъде върнато на ЧСИ С***** Д******

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20207180401354 по описа на ЧСИ С***** Д******, рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 27.11.2020 г. по молба на „****“ ЕООД срещу длъжника „*** *******“ АД въз основа на изпълнителен лист № 5159/03.07.2019 г. издаден в полза на „***“ ЕООД по гр. д.№ 9767/2014 г. по описа на ВРС за сумата 1493.39 лева, представляваща главница по дебитно известие за корекция на потребена ел. енергия, както и за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2014 г. до окончателно изплащане на задължението. Взискателят „****“ ЕООД се позовава на сключен на 21.10.2014 г. с „***“ ЕООД договор за цесия на вземането, предмет на изпълнителния лист.

С молба от 11.07.2023 г. „****“ ЕООД е сезирал ЧСИ С***** Д****** по изп. дело № 1354/2020г. с искане за конституирането му като взискател в производството за вземания, както следва: за присъдените с изпълнителния лист № 5159/03.07.2019 г. разноски в размер на 394.28 лева /дължими за производството пред ВРС/, както и за сумата от 769.87 лева /разноски в производството пред ВОС и ВКС/, които посочва, че са били цедирани с договор от 04.10.2018 г. от „***“ ЕООД в полза на „СМ БГ“ ЕООД, а последният ги е цедирал в полза на „****“ ЕООД с два последователни договора за цесия от 03.01.2021 г. и от 01.04.2022 г.

С разпореждане от 27.07.2023 г. ЧСИ по изп. дело № 1354/2020 г. е конституирал като взискател по делото „****“ ЕООД за вземанията му, посочени в молба от 11.07.2023 г.

С молби от 04.10.2023 г. и от 19.12.2023 г. „*****“ ЕООД е сезирал ЧСИ С***** Д****** по изп. дело № 1354/2020 г. с искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело за вземането в размер на 1493.39 лева, ведно със законната лихва, по отношение на което с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. № 16828/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е установено, че принадлежи на „*****“ ЕООД /въз основа на договор за цесия от 23.10.2014 г., сключен между него и „***“ ЕООД/, а не на взискателя по изпълнението „****“ ЕООД.

С разпореждане, обективирано в протокол от 29.01.2024 г. по изп. дело № 1354/2020 г., ЧСИ С***** Д****** си е направила отвод по делото.

С молба от 23.02.2024 г. „*****“ ЕООД, позовавайки се на качеството на взискател по изпълнителното дело е сезирал ЧСИ С***** Д****** с оглед отвода й с искане да изпрати изп. дело № 1354/2020 г. за продължаване на действията на СИС при ВРС, което е сторено с разпореждане на съдебния изпълнител от 19.03.2024 г.

Изпратеното на СИС при ВРС изп. дело № 1354/2020 г. е разпределено чрез ЕИСС на държавен съдебен изпълнител, при когото е образувано в изп.

2 дело № 4074/2024 г.

С обжалваното разпореждане от 25.03.2024 г. държавният съдебен изпълнител е отказал да продължи изпълнителните действия и е постановил изп. дело да се върне на ЧСИ Д******.

При така установените факти и от доказателствата по делото, съдът намира следното от правна страна:

Подадената жалба срещу действия на държавен съдебен изпълнител при СИС към РС-Варна е от „*****“ ЕООД, по отношение на което с влязло в законна сила решение по гр.д. № 16828/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдено с решение по в.гр.д. № 2625/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна е признато качеството на кредитор – титуляр на вземане в размер на 1493,39 лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана непотребена електроенергия по издадена от „*** *******" АД фактура на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата в молба в съда до окончателното изплащане на задължението, което вземане е прехвърлено от „***" ЕООД на „*****" ЕООД с Договор за цесия от 23.10.2014 г., за която сума има издаден изпълнителен лист от 03.07.2019 г. от Районен съд - гр. Варна по гр.д. № 9767/2014 г. в полза на „***" ЕООД.

Решението е постановено при участието и на „****“ ЕООД в качеството на ответник, който едновременно с това е и взискател по изп. дело № 1354/2020 г. по описа на ЧСИ С***** Д******, образувано след изпращането му в СИС при ВРС в изп. дело № 4074/2024 г. въз основа на изпълнителния лист, предмет на съдебното произнасяне.

Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на решението обвързват страните по спора, по който е постановен съдебния акт. Доколкото в производството по гр.д. № 16828/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е участвал като страна „****“ ЕООД, то последният се явява обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по делото, с което е прието за установено, че титуляр на процесното вземане е именно „*****“ ЕООД, а не „****“. По силата на чл.

297 от ГПК решението е задължително и за съдебния изпълнител, пред когото е образувано изпълнително производство за събиране на вземането, предмет на влязлото в сила решение, като последният следва да зачете не само обективните, но и субективните предели на силата на пресъдено нещо, в случая, че носител на вземането е „*****“ ЕООД.

Горното обуславя извод, че по силата на влязлото в законна сила решение, кредитор на вземането по изпълнителния лист, издаден в полза на „***“ ЕООД е „*****“ ЕООД, който като такъв се явява легитимиран взискател по изп. дело № 4074/2024 г. по описа на СИС при ВРС.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че отказът на ДСИ, обективиран в обжалваното разпореждане, да продължи изпълнителните действия, доколкото „*****“ ЕООД е трето лице и не е конституиран като взискател по изп. дело, е незаконосъобразен.

Независимо от факта, че по подадените от „*****“ ЕООД молби до ЧСИ Д****** за присъединяване по делото като взискател на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК няма произнасяне, не е налице основание искането да бъде отказано и от държавния съдебен изпълнител. „*****“ ЕООД се явява легитимиран носител на процесното вземане, поради което и ДСИ, пред когото изпълнителното 3 дело е висящо, следва да съобрази отправеното искане за продължаване на изпълнителните действия, като конституира „*****“ ЕООД като взискател по делото. Наред с горното, следва да бъде отбелязано, че с отправените до ЧСИ Данови молби за конституиране по делото, „*****“ ЕООД е обективирало искане постъпилите по делото суми да бъдат преведени по доверителска адвокатска сметка, по които искания също няма произнасяне от съдебният изпълнител. В тази връзка съдът намира, че отправеното искане следва да бъде съобразено от ДСИ, пред когото делото е висящо, като последният следва да извърши всички необходими изпълнителни действия, които обезпечават изпълнителния производство, в това число като се произнесе по исканията на надлежния взискател „*****“ ЕООД.

Следва да бъде съобразено също и че в разпореждането си от 19.03.2024 г. първоначалният съдебен изпълнител С***** Д****** изрично е указала на държавния съдебен изпълнител, при когото изпраща делото за продължаване на изпълнителните действия, че при нея е постъпила сума за погасяване на вземането на взискателя, като същата може и следва да бъде преведена на настоящият съдебен изпълнител по изп. дело № 4074/2024 г. по описа на СИС при ВРС по посочена от него сметка, с цел изплащане на легитимиращия се взискател и приключване на изпълнението.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК по жалба с вх. № 10441/17.04.2024 г. по регистратурата на СИС при ВРС, подадена от „*****“ ЕООД, ЕИК ****** срещу разпореждане от 25.03.2024 г. на държавен съдебен изпълнител по изп. дело № 4074/2024 г. по описа на СИС при ВРС, /образувано от изп. дело № 1354/2020 г. по описа на ЧСИ С***** Д******/, с което съдебният изпълнител е отказал да продължи изпълнителното производство.

ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител при СИС към ВРС за продължаване и приключване на принудителното изпълнение по изп. дело № 4074/2024 г. по описа на СИС при ВРС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4