Решение № 3083 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3083 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20265330101878 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Р. И. П., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от 33Д вр. чл. 26, ал. от 33Д във връзка с чл. 22 от ЗПК, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за връщане на сумата от 202,15 евро, която представлява надплатена сума по недействителен договор за кредит с №*********/26.04.2024г. ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба - 06.03.2026г. до окончателното й изплащане против "Профи Кредит България" ЕООД С ЕИК 175074752 и прогласяване на този договор за недействителен поради нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК тъй като в него са включени разходи за услугата „Фаст“ и „Флекси“ в размери от 1575 лева и 2065 лева.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по чл. 38 ЗА.

Ответник "Профи Кредит България" ЕООД оспорва предявените искове като заявява, че договорът за кредит е в съответствие с императивните норми на ЗПК, а извън главницата от 3 500 лева ответникът признава, че ищецът е заплатил единствено 50 лева. Иска се отхвърлянето на исковете. Претендират се разноски.

С Определение рег. № 5027/23.04.2026г. е обявено за безспорно обстоятелството, че между страните е сключен процесния договор за кредит с №*********/26.04.2024г.

Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Параметрите на сключения договор за кредит са следните: заемна сума от 3500 лева със срок на издължаване 36 месеца, ГЛП: 41%, ГПР: 49,05% и обща сума за връщане 6061,30 лева ведно с таксите за услугата „Фаст“ и „Флекси“ в размери от 1575 лева и 2065 лева.

Установено е че услугата „Флекси“ представлява предварително разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество 1 се касае за управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

В договора за кредит е уговорен ГПР без да са включени разходите за пакет допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ с което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, което води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК

В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.

Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. - трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. № 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му, поради което договорът е недействителен – така Решение по в.гр.д. № 2533/21 г. на ПОС.

Стойността на пакета за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ следва да бъде 2 включено в ГПР. Стойността на пакета представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за предоставянето на сумата /т.нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4 ЗПК.

Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС и др. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост ГПР не се уговаря между страните.

Посочването на стойност, по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно, договор за кредит с №*********/26.04.2024г. се явява недействителен и като такъв следва да се прогласи за нищожен.

Видно от приетите по делото справки за извършени от ищеца плащания – л. 66 от делото общо постъпилата сума по кредита е в размер на 3895,38 лева и след като договорът е недействителен потребителят дължи единствено чистата стойност на главницата от 3 500 лева която е погасена. Сумата над нея до 3895,38 лева или 395,38 лева, която възлиза на 202,15 евро подлежи на възстановяване на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД тъй като е платена при изначална липса на основание и следва да бъде присъдена в полза на ищеца.

С оглед изхода на спора по делото в полза на ищц цата следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 230,10 евро и на основание чл. 38 ЗА в полза на адв. Г. М. адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева/204.52 евро.

При определяне хонорара на адв. М. съдът отчита, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. – сега Наредба за възнагражденията за адвокатска работа / НВАР / № 1/2004 г., определени единствено на база материалния интерес – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. За определяне размера на дължимото се адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА следва да бъдат съобразени видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и правна сложност на делото, като преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело /в този смисъл са Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, Търговска колегия и Определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, Търговска колегия/.

Възнаграждението на адвоката следва да отговаря и на критериите за разумност и пропорционалност спрямо фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд – който е квалифициран, обемът на извършените действия. Делото се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и нисък материален интерес – кумулативно. Решено е на база приетия като доказателство по делото договор за кредит , при наличието на обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, касаещи недействителността по ЗПК, като няма спор, а е и служебно известно на съда, че адв. С. Н. е запознат със същата, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА на ищеца не само в случая, но и по други заведени от него аналогични дела / с предмет други договори за потребителски кредити срещу други кредитори/, както и на стотици други 3 потребители по водени от и срещу тях дела чрез адв. М. с предмет аналогични правни спорове.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ сключеният между Р. И. П. с ЕГН ********** и „Профикредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 договор за кредит с №*********/26.04.2024г. е недействителен поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК КАТО ОСЪЖДА Профикредит България“ ЕООД да заплати Р. И. П. сумата от 202,15 евро, която е недължимо платена по недействителния договор за кредит, ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба - 06.03.2026г. до окончателното й изплащане както и разноските по делото в размер на сумата от 230,10 евро за държавна такса за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА „Профикредит България“ ЕООД с ЕИК 175074752 да заплати в полза на адв. Г. М. на основание чл. 38 ЗА сумата от 204.52 евро, която представлява адвокатско възнаграждение за правна защита, съдействие и процесуално представителство на ищеца по настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4