Решение № 39 от 14.08.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Перник, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Бисер Игн. Ковачки като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Частно наказателно дело № 20241700200309 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 30 и сл., във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (по-нататък Закона). Образувано е въз основа на удостоверение, издадено въз основа на решение рег.№***, постановено на *** г. от ***, Република ***, влязло в сила на 05.01.2024 г. за налагане на финансова санкция – глоба в размер на 270,00 евро на българския гражданин Е. Г. С. от ***, с EГН:**********. Копие от решението за налагане на финансова санкция е представено по делото, като същото е придружено от удостоверение по образец по смисъла на чл.4 от Рамково решение 2005/2148/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено и подписано от съответния компетентен орган на издаващата държава, който е удостоверил и неговото съдържание.

Засегнатото лице Е. Г. С., редовно призовано, не се явява в съдебно заседание, но е постъпило от него заявление, с което заявява, че е внесъл сумата, предмет на наложената му финансова санкция и е приложил платежно нареждане като доказателство за извършеното плащане към НАП.

Окръжна прокуратура - Перник изразява становище за уважаване на искането.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и 1 условията на посочения закон, в частност разпоредбата на чл. 35 от него, визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32, във вр. с чл.16, ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и от правна страна следното:

Пернишкият окръжен съд се явява компетентен съд да се произнесе по решение №***, постановено на *** г. от ***, Република ***, влязло в сила на 05.01.2024 г.

Нарушението, за което е наложено наказанието се състои в управление на МПС с рег. №*** по междуселищната пътна мрежа с превишена скорост.

Деянието на Е. Г. С. е квалифицирано като административно нарушение, което се санкционира по параграф 52, ал.1 от StVO (*** Правилник за движение по пътищата) и параграф 99 Abs. 2d Strassenferkehrsordnung 1960 от StVO (*** Правилник за движение по пътищата). Издаващата държава декларира, че засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез представител относно правото си да обжалва решението, както и че в изпълняващата държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и такова решение не е изпълнявано в изпълняващата държава или в трета държава, различна от издаващата или изпълняващата държава.

Издаващата държава не допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено или може да бъде изпълнено само частично. Не е извършвано частично плащане на дължимата сума от засегнатото лице.

От така приетата за установена фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1, във вр. с чл.15, ал.4 и 5 от посочения закон компетентен да признае и допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. в случая Пернишкият окръжен съд. Решението за изпълнение на наложената финансова санкция, заедно с удостоверението по чл.4 РР 2005/214 ПВР е изпратено директно от издаващия орган, като е получено в съда чрез Окръжна прокуратура – Перник.

Нарушението се състои в управление на МПС с рег. №*** по междуселищната пътна мрежа с превишена скорост.

Деянието представлява административно нарушение и според българското законодателство (чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП), като предвиденото административно наказание за това нарушение също е глоба.

Съдът намери, изхождайки от описаното съдържание на удостоверението по чл.4, възпроизвеждащо процесното решение, че не са налице визираните факултативни основания за отказ по чл.35 ал.1 т.1-11 от закона. Не се представиха доказателства, даващи основания за отказ по т.1,2,3,5,7,8 на посочения текст. Няма данни за наличие у лицето на имунитет или привилегия по българското законодателство. Нарушението, за което е наложена на засегнатото лице финансова санкция, е административно нарушение и по българското законодателство (чл.93в, ал.23 от Закона за автомобилните превози), т.е. за това деяние е 2 налице двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението.

От съдържанието на представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице е било уведомено за възможността за обжалване и следователно пречката по т.9 не е налице.

Тъй като производството е било писмено и засегнатото лице е било уведомено съгласно законодателството на издаващата държава писмено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, не е налице и основание за отказ по т.10 доколкото в случая става дума за писмено производство, а съдебно заседание не е провеждано и Е. Г. С. не е уведомяван за такова.

Поради изложеното, съдът намира, че следва да признае решението, но не следва да се допуска изпълнението му, тъй като по делото е представена вносна бележка към бюджета /ТД на НАП *** Офис ***/, от която се установява, че по сметка на държавния бюджет на Република България е внесена левовата равностойност на санкцията от 270,00 евро, а именно – 528,07 лева. При това положение следва в решението изрично да се отбележи, че задължението за цялата дължима сума е погасено, поради което не следва да се издава изпълнителен лист.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

Признава решение за налагане на финансова санкция рег.№***, постановено на *** г. от ***, Република ***, влязло в сила на 05.01.2024 г. за налагане на финансова санкция – глоба в размер на 270,00 евро на българския гражданин Е. Г. С. от ***, с EГН:********** за нарушение по параграф 52, ал.1 от StVO (*** Правилник за движение по пътищата) и параграф 99 Abs. 2d Strassenferkehrsordnung 1960 от StVO (*** Правилник за движение по пътищата).

Посочената сума към датата на издаване на настоящото решение е погасена изцяло, поради което не следва да се издава изпълнителен лист.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентният орган на издаващата държава – ***, за признаването на решението за налагане на финансова санкция, както и за обстоятелството, че финансовата санкция е погасена изцяло.

На основание чл.38, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС копие от посоченото уведомление да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

На основание чл. 13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по настоящото производство са за сметка на българската държава.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в 7дневен срок от днес за Окръжна прокуратура – Перник и от момента на връчването му за 3 засегнатото лице.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4